Р Е Ш Е Н И Е
№ 166
С., 18.10. 2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: Б. И. М. РУСЕВА
при участието на прокурор Станева от Върховна касационна прокуратура, като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1642 по описа за 2016г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.
Подадени са две касационни жалби - от С. Н. С. и Д. М. С. със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите М. и К. и от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, представлявана от председателя Д. против въззивно решение № 274 от 5.11.2015г. по в. гр. д. № 326/2015г. на В. Т. апелативен съд, частично отменящо решение № 34 от 23.02.2015г. по гр. д.№ 119/2013г. на Габровски окръжен съд, с което К. е осъдена да заплати на С. Н. С. разликата над 15 000лв. до 30 000лв. и на Д. М. С. разликата над 5 000лв. до 20 000лв. на основание чл. 2а ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и актове на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД отм. и относно определените разноски, като вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за посочените разлики и са определени дължимите разноски. В останалата отхвърлителна част решението на първоинстанционния съд е потвърдено.
Касационно обжалване е допуснато само по жалбата на С. Н. С. и Д. М. С., на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по въпрос, касаещ начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД отм. съобразно релевантните, при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обстоятелства.
В съдебно заседание страните не се явяват. К. се представляват от процесуален представител, който желае изцяло да бъде уважена подадената жалба. Представя писмени бележки и претендира направените разноски, съобразно изискванията на чл. 10 ЗОДОВ.
Писмени бележки са представени и от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./. Счита иска за неоснователен поради липса на извършени от нея незаконен акт или действие. Обяснява изхода на приключилото производство по ЗОПДИППД отм. с установената към момента съдебна практика. Комисията счита, че ищците не са доказали да са им причинени вреди, включително и че именно воденото производство е довело до влошаване на здравословното им състояние. Счита че не е отговорна за вредите, произтичащи от медийното отразяване на случая, като акцентира на обстоятелството, че ищците не са публични или обществено известни личности. Защитава тезата, че ищците трябва да са установят по несъмнен начин всяка от вредите, за която претендират обезщетение.
Становището на представителя на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че въззивният съд е съобразил всички релевантни за конкретния случай обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение: периода, през който са търпени вредите, вида и срока на наложените обезпечителни мерки, липсата на трайно и необратимо влошаване на психичното състояние на пострадалите и обществените представи за справедливост.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира по въпроса във връзка, с който е допуснато касационно обжалване следното:
Съгласно чл. 2а от ЗОДОВ, във вр. с чл. 91 ЗОПДНПИ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и на длъжностни лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
Предявяването на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД отм. от Комисията е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й. Отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е осъдено. Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД отм. се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Съответно - всички причинени на посоченото лице вреди, които са в резултат на воденото производство - подлежат на обезщетение. Доколкото се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005г. по т. д.№ 3/2004г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла разяснен с т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г. Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД отм. В тази връзка, следва да се отчита, че за разлика от наказателното производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД отм. - проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права – например: законен източник за придобиване на имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица, да оборва презумцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото, а когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и доходите. Предмет на производството е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период /който обикновено е 25 години/, увеличението на имуществото през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения/вж. реш.№ 133 от 13.12.20102г. по конст. д.№ 6/2012г. на Конституционния съд/. При това Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му. Следователно – обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и няма как да не се съобрази, че особеностите, предмета и правилата за доказване в производството по ЗОПДИППД отм. изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство.
Освен това производството по ЗОПДИППД отм. засяга с по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата на личността. Доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки – възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице за продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди. В тази връзка – релевантно при определяне на размера на дължимото обезщетение е и обстоятелството как воденото производство се е отразило /е променило/ начина на живот на проверяваното лице. В заключение, на въпроса по който е допуснато касационно обжалване, следва да се отговори, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД отм. се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и си прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда.
По основателността на касационната жалба:
Настоящият касатор С. С. е бил осъден през 2006г. за деяние по чл. 339 ал. 1 изр. 2 НК, включено сред изчерпателно изброените в чл. 3 т. 29 от закона – държане на автомат „К.” и двуцевна ловна пушка, без надлежно разрешение.
С решение № 208 от 15.10.2008г. на К. срещу него и неговата съпруга е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, като проверяваният период е двадесет и пет годишен: от 1.01.1984г. до 31.12.2008г. /През това време проверяваното лице е сключил два брака и има родени три деца/. Проверено е цялото имущество на С. С. - това което е негова лична собственост, което е придобито в режим на съпружеска имуществена общност и което е на [фирма].
С определение от 12.03.2009г. по гр. д.№ 2/2009г. на ГОС е допуснато обезпечение на бъдещ иск с налагане на: възбрана върху всички притежавани недвижими имоти, запор на банковите сметки и на МПС - та, притежавани от касаторите – два парцела в [населено място], [община] /застроен и незастроен/, два имота в [населено място], ведно с подобренията /цех/, имот в [населено място], ведно с построена в него къща и паянтови постройки, автомобили „Ауди 80”, и „Мерцедес 410Д”, мотопед „С. 50”, туристическо ремарке, общо пет спестовни влога, които са в две банки
Разкрита е банкова тайна по отношение на проверяваното лице и на членовете на неговото семейство.
На 23.04.2009г. К. е взела решение № 162 за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност срещу настоящите касатори. В същото освен искане за отнемане на горепосоченото имущество се съдържа и искане за присъждане на левовата равностойност на друго имущество, което не е налично, но е било прехвърлено през проверявания период, включващо: автомобил „Х. С.”, товарен автомобил „И. В 50 Л”, товарен автомобил „Мерцедес 307 Д”, товарен автомобил „Мерцедес 309 Д”, товарен автомобил „Ф. Т. Д”, товарен автомобил „Р. 2002 А”.
От ищците е претендирано имущество на стойност 1 046 064.80 лв.
Производството е продължило до 13.11.2012г., когато ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение на ВТАС, с което е потвърдено решение на ГОС за отхвърляне на направеното искане по чл. 28 от ЗОПДИППД отм. Мотивът на съда е, че в конкретния случай не може да се направи основателно предположение, че между имуществото, чието отнемане се претендира и осъществената престъпна дейност, има някаква пряка или косвена връзка. Съдът е приел, че „е доказано, че през целия проверяван период С. е осъществявал трудова дейност”, бил е „изключително трудолюбив и предприемчив, както го описват всички свидетели, което е довело до притежаване на имущество на значителна стойност”. Приел е, че признатите приходи имат законни източници.
Производството по ЗОПДИППД отм. е продължило малко повече от четири години. В хода му са образувани и приключени още четири частни производства. Събраните материали от първата инстанция се съдържат в шест тома /2113 страници/. Проведени са няколко заседания. Допуснати са няколко, различни по вид експертизи: техническа /основна и допълнителна/, инженерно-строителна, автооценъчна, специална експертиза, от специалист по хранително-вкусова промишленост, икономическа /основна и допълнителна/. Разпитвани са свидетели, оспорвани са документи.
В настоящето производство по чл. 2а ЗОДОВ са допуснати три експертизи – една съдебно медицинска и две съдебно-психиатрични. С тях е установено, С. С. и Д. С. страдат от „протракирано депресивно разстройство, тревожно-депресивен синдром, посттравматично стресово разстройство, причинено от силен емоционален стрес. За касатора - то датира от м. април 2009г. и е с регистрирани прояви до началото на 2012г., а при касаторката началото е през м. декември 2011г. и продължава до м. август 2012г. В съдебно заседание двете вещи лица, изготвили медицинската и първата съдебно-психиатрични експертизи, установяват, че заболяването е с неопределена продължителност, като е възможно както да отшуми, така и но под влияние на стресиращ фактор или сезонност да се обостри.
Според заключението на последната съдебно-психиатрична експертиза: „Не може категорично да се установи взаимозависимост между действията на Комисията и възникналите здравословни неблагополучия”. В съдебно заседание експертът дал това заключение обяснява, че действията на Комисията могат да се приемат като стресов момент, то такъв са били и медийните публикации /на централно и местно ниво/, и „излагането пред съседи, близки и познати”, както и „времето, което отнемат тези дела”.
Свидетелите М., П. и Д. излагат характеристични данни за ищците – С. се е занимавал с частна дейност, през годините е работил честно и много /отглеждал е гъби, пилета, карал е такси, имал е мандра/. След образуване на производството по ЗОПДИППД отм. е станал друг човек –уплашен, разтревожен, не е могъл да разбере какво му се случва и защо искат от него такива големи суми. Воденото производство е повлияло и на съпругата, и на децата му. Не е могъл да печели, не е могъл да издържа семейството си, животът му е тръгнал назад. Започнали са здравословни проблеми – физически и психически. По думите на св.Д.: „Разтрогна се семейството, нямаха пари. Започнаха да ходят по психиатри.” Възникнали проблеми между съпрузите. Децата им /близнаци/ били на 13-14 години и тежко възприемали ситуацията. На осемнайсет годишна възраст, останали да живеят сами. Ищцата С. напуснала семейството и заминала за Германия. Ищецът бил „съсипан”. Лежал по болници. Наложило се да затворят мандрата и магазина, който имали. Според свидетеля П. – след воденото срещу него производство от Комисията, ищецът изпаднал в несъсотятелност, бил в „много тежко положение, безпаричие”. Именно това принудило съпругата му да замине за Германия, а по-късно и една от дъщерите му.
Свидетелката С., психиатър и лекуващ лекар на ищеца, установява, че при първата им среща той е бил в „доста стресирано състояние, тревожен, силно напрегнат, депремиран, отчаян, безидеен”. След това - след проведено медикаментозно лечение и терапия - нещата започнали да се усложняват и той е споделил, че има проблеми във връзка с имуществото си и че проблемите нарастват. По това време разбрала, че със същите проблеми е и съпругата му, която също била „съсипана”, но успявала да компенсира. Според свидетелката, С. бил „рухнал”, за него травмата била равна на „голяма загуба в живота му, на смърт на близък” и той изпитвал панически страх. Наложило се и посещение при друг специалист за психотерапия. Бил е постоянно неработоспособен, във връзка с което са му издавани множество болнични листове /приложени по делото/ за временна нетрудоспособност.
При тези факти въззивният съд е приел иска по чл. 2а ЗОДОВ за основателен, тъй като е преценил предявяването на иск по чл. 28 от ЗОПДИП отм. като незаконосъобразно действие по смисъла на закона. Счел е, че същото поглъща другите неоснователно предприети действия - поисканите обезпечение и разкриване на банкови сметки. Независимо, че е оценил преживените от страна на ищците, в хода на производството емоционални страдания като „продължителни и интензивни” и е отчел, че са получили психично заболяване, е намалил определения от първата инстанция размер на обезщетение, с доводите, че ищците са се излекували и че не е доказано фактическата съпружеска раздяла и фалита на едноличния търговец да са в причинна връзка с воденото производство. Посочил е, че независимо, че имуществото е било запорирано, същото не е унищожено, загубено или разпиляно.
Имайки пред вид така посочените мотиви и дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав не споделя последните изводи на въззивния съд и намира, че при преценката си той не е съобразил всички релевантни обстоятелства. Това налага отмяна на въззивния акт, в обжалваната част, с която е отхвърлен иска над уважения размер от 15 000лв. за касатора и 5 000лв. за касаторката и решаване на въпроса по същество.
Обстоятелствата, че в продължение на четири години, си бил принуден - в проведени множество съдебни заседания, пред различни съдебни състави, на три съдебни инстанции, да се защитаваш в хода на производство, което заплашва да ти отнеме сума в размер на 1 046 064.80 лв., при съпътстващи четири частни производства, при извършени множество процесуални действия /ангажиране на различни по вид, обем и материя експертизи, разпит на свидетели, оспорване на документи/, при наличие на доказателствен материал в обем на шест тома /2113 страници/, като предмет на преценка е начинът ти на живот и постигнатите икономически резултати в продължение на дълъг период от време /двадесет и пет години/ и впоследствие се окаже, че тази намеса е неправомерна /представлява незаконосъобразно действие на орган на власт/, по естествена човешка логика /без необходимост от представяне на други доказателства/ следва, че са причинени вреди, които следва да бъдат обезщетени. При определяне на размера на дължимото обезщетение, следва да се акцентира на значителната цена на иска, обемният доказателствен материал и множеството извършени процесуални действия. В конкретния случай още от значение са и следните установени факти:
Първо: За период от четири години /след постановяване, по искане на Комисията, на определение от 12.03.2009г. по гр. д.№ 2/2009г. на ГОС, с което е допуснато обезпечение върху цялото им имущество/, ищците не са могли да имат достъп нито до паричните си средства, нито до движимите си вещи, нито са могли да си набавят средства като се разпоредят с недвижимото си имущество. Това, според настоящия състав, не може да не се е отразило както на икономическото състояние на семейството /което е останало без парични средства/, така и на частния бизнес на ищеца, който без средства постепенно е западнал.
Второ: Безспорен факт по делото е, че воденото производство по ЗОПДИППД отм. е получило широка публична разгласа чрез медиите. Без значение е, че не е Комисията тази, която го е оповестила. Р. обстоятелство е, че е станало обществено известно, че доброто име и чест на проверяваните са били поставени под съмнение, били са обсъждани и са били предмет на оценка от всички, които са научили. За частния бизнес – подобен медиен шум – винаги е с негативно значение. /Връзката с воденото производство е без съмнение, защото без образуването и воденето му, това не би било възможно/.
Трето: Допуснатите в хода на производството експертизи непротиворечиво установяват, че по време на воденото производство / от м. април 2009г. до 2012г. за касатора и от м. декември 2011г. до м. август 2012г. за касаторката/, в резултат на преживян силен емоционален стрес, са страдали от депресивно разстройство. Независимо от заключението на последната съдебно-психиатрична експертиза за липса на категоричност в извода за взаимозависимост между действията на Комисията и възникналия здравословен проблем, настоящият съдебен състав счита, че такава е установена, с оглед обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, че други възможни обстоятелства, довели да това състояние са медийните публикации, „излагането пред съседи, близки и познати” и продължителността на делата, които обаче са свързани с образуваното производство, както и с оглед заключенията на другите две експертизи /които също не изключват подобна връзка/ и с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели. Последните единно и непротиворечиво установяват, че в резултат на воденото срещу тях производство от страна на Комисията, двамата са били „съсипани”, специално С. „рухнал”, за него травмата била равна на „голяма загуба в живота му, на смърт на близък”. Наложило се да се лекуват, след което касаторката е решила, че има възможност за изява и развитие само в чужбина. Следователно е настъпила значителна отрицателна промяна както в семейния и трудовия начин на живот на касаторите, така и в техния бит, възможности и потенциал за развитие.
Имайки пред вид гореизложеното и отражението, което изброените вреди са оказали върху личността на пострадалите, съобразно стойността, която са имали засегнатите неимуществени блага за касаторите, при съоб-разяване на обществения критерий за справедливост и като не счита, че следва да прави разграничения между двамата, съдът намира, че следва да определи обезщетение в размер на 22 000лв. в полза на всеки един от тях.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 10 ЗОДОВ, следва да се присъдят направените разноски, които възлизат на 30лв. за държавна такса. Доказателства за реално заплащане на възнаграждение за адвокат пред касационната инстанция не са представени, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 274 от 5.11.2015г. по в. гр. д. № 326/2015г. на В. Т. апелативен съд и отмененото с него решение № 34 от 23.02.2015г. по гр. д.№ 119/2013г. на Габровски окръжен съд, в частта, в която К. е осъдена да заплати на С. Н. С. разликата над 15 000лв. до 30 000лв. и на Д. М. С. разликата над 5 000лв. до 20 000лв., на основание чл. 2а ЗОДОВ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и актове на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД отм. и вместо това е отхвърлил тези искове за сумите над 15 000лв и над 5 000лв., ведно със законната лихва и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ[ЕИК], с адрес: [населено място] 1000, [улица], представлявана от председателя П. да заплати на С. Н. С. ЕГН [ЕГН] допълнително и сумата от 7 000лв., представляваща разлика между вече присъдените 15 000лв. до определените 22 000лв., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2012г и на Д. М. С. ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 17 000лв., представляваща разлика между вече присъдените й 5 000лв. до определените 22 000лв.,ведно със законната лихва, считано от 13.11.2012г., както и да им заплати сумата от 30лв., заплатени разноски за държавна такса пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.