О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50745
София, 20.10.2022 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М.Хгр. дело № 698 по описа за 2022г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба от О. Д, чрез адвокат К. К., срещу въззивното решение №115/20.10.2021г. на Добрички окръжен съд по в. г.д.№389/2021г.
В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение – постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Насрещната страна Т. Г. Й. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез адвокат Д. Д., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси не представляват правен спор, разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. В условие на евентуалност, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд Добрич, е постановил друго, с което е отменил като незаконосъобразна Заповед №109/30.10.2020г. на кмета на О. Д – [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение на Т. Г. Й., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 01.11.2020г.; възстановил е Т. Г. Й. на заеманата преди уволнението длъжност „Старши специалист – ревизор и ВВК“ с място на работа Общинска администрация /ФСД/ отдел „Бюджетно счетоводство“ в О. Д и е осъдил О. Д – [населено място] да заплати на Т. Г. Й. сумата от 5 532лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето на оставането без работа вследствие на незаконното уволнение, за период от шест месеца от датата на уволнението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете – 29.12.2020г. до окончателното изплащане.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото е надлежно установено обстоятелството, че страните са били в трудово правоотношение от 03.11.2016г. за длъжността „Старши специалист – ревизор и ВВК“ с място на работа Общинска администрация /ФСД/ отдел „Бюджетно счетоводство“ в О. Д, като от 02.05.2017г. договорът е трансформиран в безсрочен. Ищцата е със средно образование, което е необходимо за заемане на длъжността, за която е сключено трудовото правоотношение. Съдът е приел, че заеманата от Т. Й. длъжност е съществувала в щатното разписание до 01.08.2020г. /утвърдено със заповед №1381/31.12.2019г., в сила от 01.01.2020г./. Впоследствие, със Заповед №899/30.07.2020г. на кмета, е било утвърдено ново щатно разписание, в сила от 01.08.2020г., в което длъжността на ищцата не съществувала. В последното, за отдел „Бюджетно счетоводство“ е била предвидена длъжност „Главен експерт ревизии – ревизии и анализи“, за заемането, на която се изисквала образователна степен „бакалавър“, в професионална област икономика, мениджмънт. В заповедта за утвърждаване на новото щатно разписание било посочено, че длъжността на ищцата – „Старши специалист – ревизор“ се трансформира в длъжност „Главен експерт – ревизии и анализи“. Съдът направил извод, че самото наименование на новата длъжност сочи, че освен контролни функции, тя включва и аналитични такива. Посоченото обстоятелство установил и от приложената по делото длъжността характеристика, според която на лицата заемащи същата са възложени допълнителни функции, различни от тези на изпълняваната от Т. Й. длъжност, както следва: 1. По отношение на основната цел на длъжността – допълнително е възложено разработване на експертни анализи и оценки, участие в разработване на вътрешни нормативни актове за постигане целите на общината за ефективна и ефикасна контролна дейност; 2. По отношение на преките задължения на служителя – изготвяне на отговори на писма, заповеди, инструкции, процедури, правила и становища; участие в разработването на други вътрешни нормативни актове; подготовка на данъчни декларации във връзка с придобитите активи, промяна в отчетната стойност на сгради и др. обстоятелства; отговорност по прилагане на нормативните актове и предлаганите решения; 3. По отношение на отговорностите, свързани с организацията на работа, управление на персонала и ресурсите – отговорност за подготовката, актуализацията, законосъобразността и достоверността на информацията, предоставяна на ръководството на общината; отговорност за компютърната система и зачисленото имущество по опис. За сравнение посочил, че функциите за длъжността „Старши специалист – ревизор“ се изчерпвали единствено с организиране и осъществяване на превантивна, вътрешно-контролна дейност за законосъобразно, ефикасно и икономическо разходване на бюджетни средства в общинската администрация, ЦГД, социални домове и други дейности по опазване на общинската собственост.
Съдът констатирал, че във връзка с промяната на щатното разписание до Т. Й. било изпратено уведомление за трансформирането на заеманата от нея длъжност в друга – „Главен експерт ревизии и анализи“, считано от 01.08.2020г., за която се изисква висше образование степен бакалавър. Отправено било предложение да бъде назначена на друга длъжност „Старши специалист – счетоводител в отдел МТД“, заедно с уведомление, че в случай на отказ, следва да счита уведомлението за предизвестие по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Съдът приел за установени и обстоятелствата, че ищцата е отказала да заеме предложената длъжност, поради което със Заповед №109/30.10.2020г. на кмета на О. Д трудовото правоотношение било прекратено, считано от 01.11.2020г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, по причина, че същата „не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа“.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото са установени наличието на трудово правоотношение между страните и прекратяването му с атакуваната заповед, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради това, че ищцата не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, считано от 01.11.2020г. Приел е, че издадената заповед съдържа посочване на правното и фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, като от нея и от предходните действия на работодателя /по връчване на уведомление/ ищцата е узнала конкретните факти, поради които правоотношението е прекратено. Въз основа на това съдът заключил, че тя е могла да организира пълноценно защитата си срещу уволнението, поради което не е накърнено правото на защита. С оглед на това е направил извод, че липсата на подробна конкретизация на причините за уволнението в самата заповед за прекратяване на правоотношението не е достатъчно основание за признаването му за незаконно в конкретния случай.
В оспореното решение въззивният съд е посочил, че съгласно формираната съдебна практика, включително и задължителната такава в ТР №4/2017г. на ОСГК на ВКС /т. 1а и т. 1б/, основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е налице, когато още към момента на сключване на договора работникът/служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование за изпълняваната работа, но когато се касае за допълнителни изисквания въведени от работодателя, изменението следва да е настъпило след сключване на трудовия договор през времетраене на трудовото правоотношение. Изложил е, че и в двете хипотези, за да е налице фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, е необходимо към датата на уволнението работникът/служителят да не отговаря на образователното изискване за длъжността. Отбелязал е, че предпоставките следва да се отнасят за въведено/променено изискване за образование на конкретната заемана от работника/служителя длъжност. В процесния случай, с оглед установената разлика в трудовите функции на старата и нова длъжност в щатното разписание на работодателя, съдът е направил извод, че определената от последния „трансформация“ на длъжността на ищцата не се отнася само в промяна на наименованието, при запазване на основните трудови функции, а напротив, налице е възлагане на допълнителни такива, поради което не може да се приеме наличие на пълна идентичност между заеманата от ищцата длъжност и тази с ново наименование. Приел е, че двете длъжности отм. а и нова/ са напълно различни според спецификацията на Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с ПМС №129/26.06.2012г., като тази за „главен експерт“ включва много повече задължения и отговорности при разширен обхват на областите на дейност от тези за длъжността „старши специалист“. В този смисъл е направил извод, че се касае за две различни, не само по своето наименование, но и по своето съдържание, длъжности, поради което в конкретната хипотеза е налице осъществено от работодателя премахване на заеманата от ищцата длъжност „старши специалист“, с утвърденото от 01.08.2020г. щатно разписание и създаване на изцяло нова такава – „главен експерт“, която има ново съдържание и нови изисквания за образование. С оглед на това е направил извод, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата не е налице, а предвид установеното съкращаване на щата, е заключил, че прекратяването на правоотношението на ищцата е следвало да се осъществи на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, което е достатъчно основание за отмяна на уволнението като незаконно.
За пълнота на изложението съдът е посочил, че не е налице последното въведено от ищцата възражение срещу уволнението, а именно за злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като по делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на въведените твърдения. Посочил е, че в тежест на ищцата е да установи недобросъвестността на работодателя при въвеждане на новите изисквания за длъжността, продиктувано не от характера на работата, а от други субективни обстоятелства свързани с конкретния работник или служител, а именно постигане на една цел – прекратяване на неговия трудов договор.
В заключение е направил извод за основателност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, както и на обусловените от него искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за оставането без работа в рамките на 6 месеца от датата на уволнението. Размерът на последното съдът е определил на 5 532лв., въз основа на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец – октомври 2020г., след приспадане на изплатеното обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск. В тази връзка съдът е приел, че производството пред първостепенния съд е приключило преди изтичане на шестмесечния срок, поради което ищцата обективно не е могла да представи доказателства за оставането без работа за целия период на срока. Приел е, че представените във въззивното производство доказателства в тази връзка са относими, допустими и не са преклудирани. Присъдил е и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следните съображения:
Поради противоречие на решението с формираната съдебна практика по приложение на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, обективирана в решение №745/2011г. на ІV г. о.; решение по г. д.№28/2010г. на ІІІ г. о.; решение по г. д.№81/2013г. на ІІІ г. о.; решение по г. д.№598/2009г. на ІІІ г. о., според която в правомощията на работодателя е да променя трудовите функции на своите работници и служители, включително и чрез прибавяне на нови такива. В този случай неговата воля е подчинена на суверенната му преценка, а съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, тъй като промените са въпрос на целесъобразност. Единствената хипотеза, при която тази преценка подлежи на контрол, е когато е налице недобросъвестно упражняване на права от работодателя, каквато в случая не е налице.
Изложените твърдения не са обуславящи правните изводи на съда, тъй като такива мотиви не са излагани от решаващия въззивен съд. В обжалваното решение не е обоснован извод, че работодателят няма право да внася изменения в щатното разписание или в изискванията и функциите за заемане на определени длъжности от него, а е направил преценка налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата Т. Й. на соченото в заповедта основание – чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. При обосноваване на изводите си за законосъобразността на уволнението, съдът се е произнесъл единствено по въпроса извършена ли е трансформация на заеманата от работника/служителя длъжност, като е съпоставил трудовите функции изпълнявани от ищцата с тези предвидени за новата длъжност, въведена след изменение на щатното разписание. Решенето е съобразено с формираната по приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ съдебна практика на ВКС /решение № 400 по гр. д. № 1415/2000 г., III г. о. решение № 4/04.02.2013 г. по г. д.№191/2012 г. на ІV г. о., ТР №4/2017г. на ОСГК на ВКС/, включително и сочената от касатора, поради което не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалването.
Претендира се допускане на касационното обжалване и поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС относно момента на настъпване на преклузията за събиране на доказателства във въззивното производство. Твърди, че съдът е приел и обсъдил доказателства, които са били преклудирани, тъй като копието от трудовата книжка е следвало да бъде приложено към въззивната жалба, доколкото то е съществувало към този момент и не се явява ново.
По този въпрос е налице трайно формирана съдебна практика, включително и задължителна такава – ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на която постановеното решение противоречи, поради което е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Касаторът е обосновал допускане на касационното обжалване и по следните правни въпроси, с твърдение, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК:
При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и при липса на събрани доказателства в хода на съдебното дирене, че при извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ работодателят е злоупотребил с правомощието си да определя изискванията за заемане на определена длъжност, може ли съдът да извършва проверка на целесъобразността на уволнението, както и относно основанието за уволнение?
Този въпрос не е обуславящ правните изводи на съда. Както беше посочено по-горе въззивната инстанция не се е произнасяла по целесъобразността на основанието за уволнение, свързано с изменение на изискванията за заемане на длъжността на ищцата, нито с целесъобразността на самото уволнение. Въпросът не отговаря на общите изисквания на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По отношение на него не е налице и специалното основание за допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същия е формирана съдебна практика, която е ясна и не са налице основания за изменението поради изменение на закона или на обществените отношения.
Поставен е и въпросът: При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и предвид обстоятелството, че в случая работодателят е община, която има строго фиксиран брой на служителите и настъпилата промяна в щатното разписание не подлежи на автоматично „възстановяване“ по силата на съдебния акт, следва ли съдът да съобрази преценката за основателността на такъв иск със соченото обстоятелство?
По него е формирана съдебна практика, част от която е обективирана в решение №316/11.07.2012г. по г. д.№1025/2011г. на ІV г. о. и решение №327/14.11.2013г. по г. д.№ 69/2013 г, на ІV г. о. Според последната, възстановяването на предишната работа на работника или служителя със съдебно решение не е обусловено от това дали щатната бройка за длъжността съществува или не. Работодателят е длъжен в изпълнение на съдебното решение да допусне работника или служителя на предишната работа и в случите когато длъжността му е съкратена. Той обаче няма задължение да изменя щатното разписание, като отново възстанови тази длъжност, а може по своя преценка веднага да пристъпи към уволнение поради съкращаване на щата или да предложи на работника или служител друга работа. Посочената практика е ясна и не са налице основания за изменението, а въззивното решение е постановено в съответствие със същата.
Последният формулиран в изложението въпрос е: При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, при уважаване на чиято претенция не е взето предвид единствено брутното трудово възнаграждение на работника, а и допълнителни плащания към него, които не формират това възнаграждение, следва ли съдът, дори при липса на изрично възражение от ответника – работодател да съобрази това обстоятелство по собствен почин? По него е формирана съдебна практика – ТР №2/2013г. на ОСГК на ВКС, решение № 166/15.07.2013г. по г. д. №1285/2012 г. на ІІІ г. о., на която постановеното решение противоречи, поради което е налице основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
В заключение, съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК на въззивното решение по отношение на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Обжалването на въззивното решение следва да бъде допуснато по отношение на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по поставените въпроси, уточнени от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ в следния смисъл: 1/ относно момента на настъпване на преклузията за събиране на доказателства във въззивното производство, за проверка за противоречието му с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и 2/ за начина на определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 3 от КТ, разрешен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №2/2013г. на ОСГК на ВКС.
К. О. Д – [населено място] следва да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 110, 64 лв., на осн. чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, съдътОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение №115/20.10.2021г., постановено от Добрички окръжен съд по въззивно гр. д. № 389/2021 г. в частта, с която О. Д – [населено място] е осъдена да заплати на Т. Г. Й. сумата от 5 532лв., представляваща обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 от КТ, за времето на оставането без работа вследствие на незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от датата на уволнението, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 29.12.2020г. до окончателното изплащане.
УКАЗВА на касатора О. Д – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса в размер на 110, 64 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 115/20.10.2021г., постановено от Добрички окръжен съд по въззивно гр. д. № 389/2021 г. в частите, с които е отменена като незаконосъобразна заповед №109/30.10.2020г. на кмета на О. Д – [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение с Т. Г. Й. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, считано от 01.11.2020г. и Т. Г. Й. е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Старши специалист – ревизор и ВВК“ с място на работа Общинска администрация /ФСД/ Отдел „Бюджетно счетоводство“ в О. Д – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: