№ 510 София, 26.10.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Добрила Василева

Членове:Маргарита Соколова

Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 50185/2016 г. /№ 185/2016 г. по описа на ІІ-ро т. о./, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 249 от 08.10.2015 г. по в. т. д. № 147/2015 г. Великотърновският апелативен съд потвърдил решение № 76 от 01.12.2014 г. по т. д. № 41/2013 г. на Ловешкия окръжен съд, в обжалваната част, с която са отхвърлени за разликата над уважения до пълния размер на претендираните суми, искове на [фирма] [населено място], предявени по реда на чл. 422 ГПК, за признаване на установено, че ответникът [фирма] [населено място] дължи главница, възнаградителна и мораторна лихва за процесните периоди по развален договор за финансов лизинг.

В срока по чл. 283 ГПК редовна касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от [фирма], с която се иска отмяната му като необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди се, че въззивният съд неправилно е приложил института на кратката погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД към вземането за главница като част от лизинговите вноски, приемайки, че договорът за финансов лизинг е разновидност на договора за наем и плащанията по него са периодични. Навежда се довод, че финансовият лизинг е особен вид инвестиционен кредит и като такъв e с неделима престация, като плащането на главницата по лизинговата вноска по същество е частично плащане /връщане на кредит/, а не периодично плащане, поради което към него, съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, която се цитира,...