№ 6

гр. София 25 март 2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Р. Б, ….Второ

наказателно отделение,

в публично заседание на осемнадесети януари................

две хиляди и десета година

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЖАНИНА НАЧЕВА

при секретаря Кр. Павлова.........……………………………………в

присъствието на

прокурора Кр. Колова..............…………..…………………..изслуша

докладваното от

съдия ЧОЧЕВА …………………....….…наказателно дело № 628 по описа за 2009 г.

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Ф. Н. Д. против въззивно решение № 122/08.07.2009 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 129/2009 г. с което е била потвърдена присъда № 677/12.11.2008 г. на Плевенския окръжен съд по НОХД № 587/2007 г. в гражданско-осъдителната й част.

В касационната жалба се изтъкват доводи за нарушения на материалния и процесуален закон, свързани с приемането, разглеждането и уважаването на предявения гражданския иск от майката на пострадалия Р. И. срещу подсъдимия за сумата от 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 06.11.1994 г. Основният акцент е поставен върху факта, че към момента на предявяване на иска е била изтекла предвидената в закона 5 годишна погасителна давност, което е налагало производството в тази му част да бъде прекратено. Направени са оплаквания и за неизясняване на въпроса кога точно са претърпени неимуществените вреди, доколкото смъртта на пострадалия е настъпила по-късно и не било установено кога майката е узнала това. На последно място е поддържан довод за явна несправедливост на присъденото обезщетение, при определяне на чийто размер съдът не се е...