Р Е Ш Е Н И Е

№ 175

гр. София, 08.02.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ч

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ж. Н

2. Н. Т

при секретаря …… Г.И ………………………………………… в присъствието на прокурора Гебов …………………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж.Н …………………………………………… наказателно дело № 807 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. З. М. против решение № 116 от 5.08.2020 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 156/2020 г.

Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. В нея подсъдимият обширно пресъздава собствена фактология на случилото се и твърди, че незаконосъобразно е осъден за престъпление, което не е извършил; че престъплението в действителност е било осъществено от св. А.А.И – негов племенник, с когото съдът отказал да го постави в очна ставка; че по делото са били събирани целенасочено уличаващи го доказателства заради съдебното му минало; че след излизането си от затвора той е работел и от фактическо съпружеско съжителство се е родило детето му; че пострадалата (св. Д.) не го е посочила при първоначално проведени разпознавания; че пред съда тя е заявила за предварително показани й записи и снимки, както и да не е видяла лицето на самия извършител по време на грабежа; че съдът необосновано е стъпил на показанията на полицейските служители; че прокурорът не е изчерпал всички процесуални възможности по НПК, за да докаже по несъмнен начин авторството на извършеното...