Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Й. К. Членове:

П. Ж.

Л. П. при секретар

Л. Ж. и с участието на прокурора

Д. П. изслуша докладваното от председателя

Й. К. по административно дело № 12217/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 32247 от 02.10.2025г., постановено по адм. д. № 1961/2025г., Административен съд София град, трето отделение, десети състав, е отменил по жалба на П. И. Ч. от гр.С. А. за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01 6500/1309 от 23.12.2024г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. С решението съдът е осъдил ДФ Земеделие да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 350лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд З. С. чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт И. В.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата против оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанцииу в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът касационна жалба П. И. Ч. от гр.София, [адрес] чрез своя процесуален представител адв.К. Д. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, но не по съображенията изложени в нея.

С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на П. И. Ч. от гр.С. А. за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01 6500/1309 от 23.12.2024г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Първоинстанционният съд е описал подробно /стр. 2 6 от решението, л.202 204 от първоинстанционното дело/ установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане, в това число подаденото от ЕТ П. Ч. през 2015г. заявление за подпомагане с УИН 22/020715/61354, с което за първа година е кандидатствал и по направление Биологично растениевъдство по Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 г. 2020г.,; уведомително писмо с изх. № 02 220 2600/179 от 24.02.2016г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което същият е бил уведомен, че е одобрен за участие с всичките заявени площи в размер на 5.73 ха; възпроизведено и съдържанието на уведомителното писмо относно това с поемането на пет годишен ангажимент какви дейности следва да се извършват от одобрения кандидат, че одобрената площ за прилагане на дейностите може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90% от площта по това направление се припокрива географски с площта, за която има поет биологичен ангажимент. чл. 6 и чл. 17, ал. 1 от Наредба № 4 от 2015г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г. (Наредбата); че за кампания 2020г. жалбоподателят подал заявление за подпомагане с УИН 2208062099765 по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 г. 2020г. 23.36 ха; че при подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на въведените данни, за резултатите от която оспорващия е уведомен срещу подпис, и според посоченото в таблицата на заявените площи за 2020г. той е заявил за подпомагане 23.36 ха и в същата таблица е посочено, че референтните (одобрени) парцели са с площ 6.23 ха.

На отделен ред е отбелязано, че жалбоподателя е уведомен за започване на административно производство, което приключва с акт с изх. № 01 6900/1309 от 28.02.2022г. за прекратяване на ангажимент по мярка за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 г. 2020 г. за кампания 2020г., издаден от заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, като този акт е оспорен по съдебен ред, и с Решение № 4408/29.06.2022г. по адм. дело 3747/22г. е отменен. Посочено, че съдът е приел, че доказаният по делото ангажимент на жалбоподателя е за парцели с обща площ от 5.73 ха, като не се установява жалбоподателят да е

поемал ангажимент за посочения в оспорения акт парцел с № 21124-69-1-3 с площ 0.85 ха, за който се приема, че не е заявен през 2020г, поради което съдът приема, че установената площ от пресичане (географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания) е 5.38 ха., което е 93% припокриване. Отбелязано е, че Решение № 4408/29.06.2022г. по адм. дело 3747/22 на АССГ е потвърдено с Решение № 8226/31.07.2023г. по адм. дело 9319/2022г. на ВАС.

Към фактическата обстановка по издаване на акта е отбелязано и обстоятелство, че след постановеното съдебно решение с писмо изх.№ 01-6500/_1303 от 21.02.2024г., жалбоподателят е бил уведомен, че ДФЗ е разгледал отново поетият многогодишен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие с направление Биологично растениевъдство, като отново констатира, че през кампания 2016 жалбоподателят е разширил ангажимента си съгласно разпоредбите на чл. 17, ал. 4 от Наредба №4/24.02.2015г., като е заявен допълнителен парцел с № 21124-65-2-1 с площ 0.46 хектара, с което е разширен поетият ангажимент и референтната площ в кампания 2016г. е станала 6.23 ха; посочено е, че парцел №21124-69-1-3 с площ 0.85 ха не е заявен за кампания 2020., като в резултат на горното процентът на припокриване на площите от пресичане на заявените от ЕТ П. Ч. с УРН 525596 през текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направление Биологично растениевъдство е 86.36%, и в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2 б. г от Наредба 4/24.02.2015 на жалбоподателя е посочено, че следва да възстанови 10% от общата изплатена сума по направлението, а именно 2719.87лв.(горното обосновано с изм. на чл. 15, ал. 3 от Наредбата, ДВ.бр. 32 от 2022г., в сила от 26.04.2022г. с която е въведена процедура ДФЗ едновременно да прекратява многогодишните ангажименти и да пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане по тях). Първоинстанционният съд е посочил, че въпросното писмо е било оспорено от жалбоподателя по съдебен ред, но жалбата е била оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено с влязло в сила определение на Административен съд София град.

Посочени са и ангажираните от страните допълнителни писмени доказателства извън административната преписка.

Решаващият съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган/стр. 7 от решението/, в предвидената за това форма, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до нищожност на акта. На отделен ред на стр. 8 9 от решението административният съд е изложил мотиви защо приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на акта, обосновани с това, че ЕТ П. Ч. е прекратен, а негов правоприемник е дружество, а не физическото лице. Като неоснователни са приети и възраженията за нищожност, свързани с това, че издаденият акт противоречи на решението на АССГ № 4408/29.06.2022г. по адм. д. № 3747/22г. /вж. мотивите на стр. 10 от решението/.

Решаващият съд е приел, че не са налице материално-правни предпоставки за издаване на акта. Аргументите му в тази насока могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е, че основният аргумент на административния орган, за да прекрати ангажимента е, че през кампания 2016г. едноличният търговец е разширил ангажимента си съгл. разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от Наредба №4 от 24.02.2015г. като допълнително е заявил парцел с № 21124-65-2-1 с площ 0.46 ха, с което е разширил поетия ангажимент и референтната площ за кампания 2016г. е станала 6.23ха; за кампания 2020 не е заявил парцел №21124-69-1-3 с площ 0.85ха, следствие на това, процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените от жалбоподателя през текущата кампания парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели е 86.36%., т. е по-малко от 90%, като площта на референтните парцели е 6.23ха. 2. Направен е извод, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, че през 2016г. жалбоподателят е увеличил поетия ангажимент до 6, 23ха, такива не са представени с административната преписка, а от представеното уведомително писмо изх. № 02-202-2600/179 от 24.02.2016г. на зам. изпълнителен директор ДФЗ, с което жалбоподателят е одобрен за участие по направление Биологично растениевъдство и приложена Таблица №1 към него, се установява, че поетият ангажимент е за парцели с обща площ 5.73ха. 3. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015г. одобрената площ за извършване на дейности по направление Биологично растениевъдство може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. 4. При изчисление на базов размер на одобрените /референтни/ площи от 5.73ха, за който размер са наличните доказателства, намалението на площите през 2020г. не е с повече от 10 % спрямо референтния размер, като съдът приема, че установената площ от пресичане (географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания) е 5.38 ха., което е 93% припокриване спрямо 5.73 ха.

На база на изложеното е направен извод, че актът е издаден при липса на соченото в него фактическо основание и като такъв следва да бъде отменен, не са налице предвидените основания на чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредбата за прекратяване на ангажимента по прилаганата мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. и възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредбата.

Решението на Административен съд София град е частично правилно и законосъобразно.

В касационната жалба на зам. директора на Държавен фонд Земеделие против решението на първоинстанционния съд се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се доводи, че неправилно административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява да са налице материално-правните предпоставки за издаване на процесния акт и е отменил същия като незаконосъобразен. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Принципно по делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд коректно и подробно е възпроизвел установената фактическа обстановка по спора, като е приел, че спорен между страните е въпросът колко е била площта, която е заявена от жалбоподателя за подпомагане и налице ли са условия за прекратяване на ангажимента и възстановяване на суми. Принципно е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената за това форма, при липса на допуснати нарушение на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на административния акт поради това, че е издаден по отношение на физическо лице, а подпомагането по мярката е извършено по отношение на едноличен търговец, който вече е с прекратена регистрация, а правата му са поети от дружество, както и че е налице предходен акт за прекратяване на същия ангажимент, който е отменен с влязло в законна сила решение.

Принципно в касационната жалба не се поддържат оплаквания против тези изводи на първоинстанционния съд. Но при извършената служебна проверка при условията на чл. 220 АПК, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният акт се явява не незаконосъобразен, а нищожен в частта му, в която е прекратен по отношение на П. И. Ч. биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделиеот ПРСР 2014 2020г. за кампания 2020г. Доводи и съображенията в тази насока са следните:

По делото няма спор, че заявлението за подпомагане по посочената мярка е подадено през 2015г. от ЕТ П. Ч.. От страна на зам. изпълнителния директор на ДФЗемеделие по отношение на ЕТ П. Ч. е бил издаден акт с изх. № 01 6900/1309 от 28.02.2022г., с който е прекратен биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделиеот ПРСР 2014 2020г. за кампания 2020г. Този акт е оспорен по съдебен ред пред Административен съд София град, който със свое решение № 4408 от 29.06.2022г., постановено по адм. д. № 3747/2022г. е отменил същия като незаконосъобразен. С решение № 8226 от 31.07.2023г., постановено по адм. д. № 9319/2022г. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Административен съд София град.

При оспорване на настоящият акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане с изх. № 01 6500/1309 от 23.12.2024г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие от жалбоподателя са наведени доводи за нищожност поради отмяна на издаден акт за прекратяване на ангажимент, но те са били отхвърлени от първоинстанционния съд. Прието е, че с влязлото в сила решение по отмяна на първоначалния акт за прекратяване на ангажимент не са разрешени с влязло в законна сила решение въпросите за наличие на материално-правните предпоставки за прекратяване на ангажимента, а отделно от това новият акт е издаден при друга фактическа обстановка изменено съдържание на нормата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. и новият акт има диспозитив както за прекратяване на ангажимента, така и за установяване публично държавно вземане.

Така изложените доводи не могат да бъдат споделени. Видно от доказателствата по делото, както и от изложеното в жалбата, основанията на административния орган за прекратяване на ангажимента по посочената мярка са идентични и по двата акта липса на припокриване над 90% на площта от пресичане на заявените от ползвателя през текущата кампания парцели спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направлението. Противно на приетото от първоинстанционния съд, въпросът за наличие на материално-правни предпоставки за прекратяване на ангажимента е разрешен с влязлото в сила решение на Административен съд София град по адм. д. № 3747/2022г. чл. 177, ал. 1АПК. По тази причина издаденият акт с изх. № 01 6500/1309 от 23.12.2024г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗемеделие се явява нищожен в частта му за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 съгласно чл. 177, ал. 2 АПК. Изложените допълнителни мотиви на административния съд за отсъствие на нищожност с оглед на друга фактическа обстановка, свързана с изменение на правна норма, са в грубо противоречие със закона чл. 142, ал. 1 АПК и не следва да бъдат обсъждани.

Като е приел друго и е отменил акта като незаконосъобразен в тази му част, Административен съд София град е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което акта да бъде обявен за нищожен в тази му част.

В останалата му отменителна част решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. След като не са налице предпоставки за прекратяване на ангажимент по мярката, то не са налице и предпоставки за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, т. е. на суми, които са получени неправомерно и подлежат на възстановяване.

Доколкото крайният резултат от спора е благоприятен за ответника по касация, ДФЗ. С. следва да бъде осъден да заплати на същия разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в пълен размер от 200евро.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 32247 от 02.10.2025г. на Административен съд София град, трето отделение, 10-ти състав, постановено по адм. д. № 1961/2025г. в частта му, в която е отменен акт с изх. № 01 6500/1309 от 23.12.2024г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд З. С. в частта му за прекратяване по отношение на П. И. Ч., [ЕГН] на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН акт с изх. № 01 6500/1309 от 23.12.2024г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд З. С. в частта му за прекратяване по отношение на П. И. Ч., [ЕГН] на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020.

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 32247 от 02.10.2025г. на Административен съд София град, трето отделение, 10-ти състав, постановено по адм. д. № 1961/2025г. в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Държавен фонд З. С. да заплати на П. И. Ч. от гр.София, [адрес], разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 200 /двеста/евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Й. К.

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж.

/п/ Л. П.