№ 60516

София 18.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. Ч: И. П. М РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1199 по описа за 2021г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. А. М. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Д. против въззивно решение № 907 от 25.08.2020г. по в. гр. д. № 1496 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 117 от 9.01.2020г. по гр. д. № 13400/2018г. на РС Варна като са отхвърлени предявените искове срещу Я. И. Г. и Ж. И. Г. за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н. а.№ 18 от 15.05.2012г., т. 2, рег.№ 6077, н. д.121/2012г. поради неспазване на предвидената в закона форма, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД, поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като привиден, на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД и са присъдени разноски. Решението е постановено при участието на нотариус Р. К. като трето лице помагач на страна на ответниците.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2 ГПК –очевидна неправилност на постановения въззивен акт. Във връзка с първото основание поставя следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към тях в тяхната съвкупност и да изложи ясни и изрични мотиви по спора, вкл. при отхвърляне на доводите и възраженията като неоснователни?, 2. При преценката, която прави съдът, дали една сделка нарушава добрите нрави, от значение ли е и следва ли съдът да отчита комплексно всички обстоятелства, мотиви и причините в тяхната взаимовръзка, довели до формиране на волята за извършването й, както и целта на договора и крайния резултат от него? Позовава се на противоречие на въззивния акт с приетото в решения по гр. д. № 2955/2016г. на І гр. о., гр. д.№ 485/2011г. на І г. о., гр. д.№ 2293/2015г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 4121/2015г. на ІV г. о., т. д.№ 3466/2013г. на І т. о., гр. д.№ 520/2012г. на ІV г. о., т. д.№ 1512/2017г. на І т. о. Основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК обосновава с твърдение за допуснати нарушения на основополагащи съдопроизводствени процесуални правила, извън формиране на вътрешно убеждение, свързани с некредитиране на ангажирани гласни доказателства, без извършване на анализ на всички доказателства и тяхното едностранно обсъждане.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Я. И. Г. и Ж. И. Г., чрез процесуалният им представител адвокат Т., с който изразява становище за липса на посочените предпоставки за допустимост поради липса на формулиран ясен и еднозначен въпрос. Излага подробни доводи по съществото на спора и счита постановения акт за правилен. От своя страна се позовава на съдебна практика, касаеща хипотезата на накърняване на добрите нрави. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по списък, в размер на 660лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 27.01.2021г., в който сумата е отразена като заплатена в брой и с извлечение за превод от същата дата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

Въззивният съд е приел за неоснователен всеки един от предявените четири иска за прогласяване на нищожност на сделката, обективирана в н. а.№ 18 от 15.05.2012г. За установено е приел, че ищецът е сключил през 1985г. брак с майката на ответницата /втори и за двамата/. През 2000г. здравословното му състояние започнало да се влошава, като през 2012г. вече страдал от множество заболявания – бил с намалено зрение /през 12.2011г. му е направено операция на лявото око/, не е чувал добре/имал намален слух с двете уши, налагащ слухопротезиране/, страдал е от сърдечни заболявания, във връзка с които е приемал различни медикаменти. Поради това, че не е бил в добри отношения със своите деца, през същата година, с процесната сделка е прехвърлил собствеността върху негов имот – апартамент, чрез покупко-продажба за сумата от 9 700лв. - на дъщерята на втората си съпруга, като си е запазил правото на ползване. В нотариалния акт е посочено, че сумата е изплатена изцяло на продавача към момента на сключване на сделката. Данъчната оценка на имота е 16 932.20лв. Безспорно е и че между същите страни е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлен иск на ищеца срещу ответниците с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 33, вр. с чл. 27 ЗЗД за унищожаване на същия договор за покупко-продажба поради измама, крайна нужда и явно неизгодни условия. В мотивите си съдът е приел, че сделката е сключена при спазване на изискуемата се форма, като са неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на основание чл. 576, вр. с чл. 583 ГПК поради неназначен тълковник. Позовал се е на заключението на приета по делото медицинска експертиза, вещото лице по която установява, че към момента на сделката /15.05.2012г./ ищецът не е бил глух или сляп. Съгласно същото, е бил с намалено зрение /67 децибела при праг 90/, но не е страдал от такава степен на глухота, че да не е в състояние да чуе и да разбере съдържанието на прочетения му договор./Ако се концентрира и внимава той е могъл да чуе и разбере/. Освен това, въззивният съд се е мотивирал и с ангажираните по делото гласни доказателства на свидетелката К., която установява, че проектът за нотариален акт е бил изготвен от нея, в качеството й на адвокат, лично го е обяснила на ищеца, включително и по отношение на неговите смисъл и последици. Посочил е и че по делото са представени и други четири договора, три от тях, сключени във формата на нотариален акт и един с нотариална заверка на подписите, от които е видно, че по същото време /2013-2014г./ ищецът е прехвърлял и други свои имоти и вещи, като по нито един от тях не е участвал тълковник. Въззивният съд е посочил, че не кредитира показанията на свидетелите С. и С., установяващи че през 2012г. ищецът не е виждал и не е чувал добре, защото те не изясняват по какъв начин са запомнили посочената от тях година и че именно тогава е бил с посочени здравословни проблеми, както и не кредитира обясненията на ищеца в този смисъл, защото не кореспондират с останалите доказателства. Освен това, от нотариалния акт е видно, че подписът на продавач е точно срещу изписаният текст „продавач“ и собственоръчното ръкописно изписване на името на продавача е правилно и точно ситуирано на реда, без отклонения, при спазване на равни отстояния, което сочи, че ищецът е могъл да вижда, за да се подпише и изпише текста на определеното за това място. Освен това, от обясненията му е ясно, че той е чул разговора между нотариуса и купувача, следователно е могъл да чуе и съдържанието на прочетения му договор. Относно иска с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за нищожност на договора поради липса на съгласие, въззивният съд е посочил първо, че съществува разлика между „съзнавано“ и „несъзнавано“отсъствие на воля, като първото е основанието за нищожност на сделката поради липса на съгласие, а второто-за унищожаемост поради неразбиране на значението на действията. В случая, наведените от ищеца доводи за това, че е бил във физическа зависимост от съпругата си и силно внушаем от нея, не кореспондират с посоченото от него основание за нищожност, а с основание за унищожаемост поради измама и крайна нужда. Относно другото твърдение, че не е изразявал воля за прехвърляне на собствеността чрез договор за покупко-продажба, а срещу задължение за издръжка и гледане, съдът е посочил, че доказателствената тежест е върху ищеца и в случая не е осъществена. Обратно, от горепосочените показания на свидетелката К. следва, че ищецът е бил запознат със съдържанието на проекта за нотариален акт и е знаел за вида на сделката. Не е налице хипотеза на липса на съгласие, по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, защото не е установено изявлението да е направено несериозно, без намерение за създаване, прекратяване или изменение на правоотношение, при насилие или в състояние, изключващо формиране на воля. Въззивният съд е приел за недоказан и третия иск за нищожност поради привидност на договора за продажба, прикриващ договор за издръжка и гледане. Нотариалният акт в тази си част притежава формална доказателствена сила и съставлява доказателство, че съдържащите се в него изявления са такива, каквито са посочени. Оборването на доказателствената му сила е недопустимо със свидетелски показания, а в случая други доказателства /писмени, изходящи от другата страна или изявление пред държавен орган/ не са ангажирани. Неоснователен е и последният предявен иск за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Твърдението на ищеца, че другата страна се е възползвала от състоянието му на 15.05.2012г., защото е бил слаб и немощен, съдът е приел за неоснователно, пред вид заключението на медицинската експертиза, която приема, че той е бил на 75г., страдащ от заболявания с хроничен и прогресивен характер, но те не са такива, че да е възможно да се отразят на психическото му състояние и възможността да разбира свойството и значението на извършените от него сделки, нито на възможността да се предвижва и обслужва сам. Фактът, че данъчната оценка на имота е двойно по-голяма от продажната цена също не може да е основание за нищожност на посоченото основание, пред вид както свободата на договаряне, съгласно чл. 9 ЗЗД, така и на обстоятелствата, че имотът е продаден на лице, за което е установено, че се е грижило за ищеца /за разлика от собствените му деца/ и че прехвърлителят е запазил правото си на пожизнено ползване.

Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав не счита, че постановеният въззивен акт е очевидно неправилен, защото не страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. С оглед гореизложените мотиви, които са обстойни и подробни, не може да бъде споделено твърдението на касатора за очевидно /видимо от касационната инстанция без подробно обсъждане на всички ангажирани доказателства/ допуснато нарушение на основополагащи съдопроизводствени процесуални правила.

Не е налице и другото посочено от касатора специално основание за допустимост. На основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване не може да се допусне, защото въззивният съд е разрешил поставените от касатора въпроси в съответствие с установената практика. Отговорът на поставеният въпрос за задължението на въззивният съд да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към тях в тяхната съвкупност и да изложи ясни и изрични мотиви по спора, безспорно е положителен, но в случая това задължение е изпълнено. Въззивният съд подробно е разгледал всяко едно от ангажираните доказателства и се е произнесъл по наведеното във връзка с него възражение. Във връзка с първия предявен иск, касаторът акцентира на заключението на приетата медицинска експертиза, съгласно което глухотата на ищеца е била от средна към тежка и на показанията на свидетелите С. и С., които въззивният съд е посочил че не кредитира и защо. По втория иск също се акцентира на показанията на свидетеля С. и се оспорва извода за недоказаност на предявения иск. Идентични са доводите и за третия и четвъртия иск. С тях – касаторът по същество оспорва правните изводи на въззивния съд, считайки че след обсъждане на посочените от него доказателства, правните изводи следва да са различни. Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по т. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, саразлични от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл. 281, т. 3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва само и ако той бъде допуснат до касационно обжалване, но не и в закрито заседание в отсъствие на страните, в противоречие с основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. Идентични са мотивите и във връзка с втория, поставен от касатора въпрос, касаещ задължението на въззивиня съд да извърши комплексна преценка на всички обстоятелства, мотиви и причини в тяхната взаимовръзка, довели до формиране на волята за извършването на сделката, включително и целта на договора и крайния резултат от него, за да прецени дали тя нарушава добрите нрави или не. В случая, видно от мотивите на съда, преценката е неправена, като съдът е обосновал крайния си извод, който не подлежи на проверка за правилност в настоящето производство.

С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 660лв. за изготвяне на отговор на касационна жалба.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не е налице никое от посочените от касатора основания по чл. 280 ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 907 от 25.08.2020г. по в. гр. д. № 1496 по описа за 2020г. на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], да заплати на Я. И. Г. и Ж. И. Г., двамата от [населено място], [улица], със съдебен адрес: [населено място], [улица], сумата от 660лв. /шестстотин шейсет и шест лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: