Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми април в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. П. ЧЛЕНОВЕ:Л. П. . при секретар П. К. и с участието на прокурора Куман Кумановизслуша докладваното от съдиятаЮ. К. по адм. дело № 11837/2021

Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кмета на район Подуяне - Столична община, подадена чрез юрисконсулт Захариев, в качеството му на процесуален представител, срещу Решение № 5292/ 31.08.2021 г., постановено по адм. дело № 10304/ 2020 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). В касационната жалба са развити съображения, че решението е необосновано и неправилно, като противоречи на материалните и процесуалните норми. Касаторът моли да се отмени решението на АССГ.

Ответникът - С. С., в подадения чрез адвокат Иванова писмен отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна и необоснована. Твърди, че отказът за издаване на удостоверение е неправилен и като такъв правилно е отменен от административния съд. Иска да се присъдят сторените по делото съдебни разноски.

Ответникът в открито съдено заседание, чрез процесуалния представител адвокат Иванова моли да се потвърди решението на АССГ, като правилно и обосновано.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като смята, че първоинстанционното решение следва да остане в сила.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима.

С обжалваното решение на Административен съд - София град е бил ОТМЕНЕН отказ да бъде издадено удостоверение за наследници на Д. К.. Наред с това е изпратено делото като преписка на Кмета на район Подуяне - Столична община за разглеждане и произнасяне по подаденото искане от 08.09.2020г. на С. С., при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Освен това е била ОСЪДЕНА Столична община - район Подуяне да заплати на С. С., сумата от 510.00 /петстотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.

Първостепенният съд е установил, че на 08.09.2020г., жалбоподателят - С. С. е подал искане за издаване на Удостоверение за наследници на Д. К.. По така подаденото искане не било издадено Удостоверение за наследници. Вместо това е издадено Писмо с изх. № РПД20ГР-94-1328 от 16.09.2020г. на Кмета на район Подуяне - Столична община, с което се отказва на заявлението, поради липса на качеството наследник на подалото искане лице.

Решаващият съд е преценил, че са събрани доказателства по случая, но не са установени всички факти и обстоятелства от значение за същия, което е мотивирало органа да постанови отказ за издаване на искания административен акт.

Съдът приел за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че за жалбоподателката липсва правен интерес, тъй като вече разполага с Удостоверение за наследници на Д. К. № 11488 / 15.12.2016 г., издадено от Район „Подуяне“, в което фигурира нейната праводателка С. А., което не е загубило правна сила, тъй като е безсрочно. Нямало основание да бъде отказвано издаването на удостоверение за наследници, независимо от това дали преди това по друго искане има издадено такова. Административният орган е бил длъжен да отговори, независимо, че през 2016 г. вече е издавал удостоверение за наследници на същото лице по искане на същия или друг заявител.

Преценил е, че не става въпрос за липса на данни в регистрите на населението, при които длъжностното лице следва да направи мотивиран отказ на основание чл.8 от Наредбата.

Съдът е намерил, че с оглед на установените факти и обстоятелства, органът по гражданското състояние в процесния отказ, при наличието на всички нужни данни в регистъра, е приложил неправилно материалния закон.

Според съда, адм. орган не отчел обстоятелството, че бабата на жалбоподателката е била жива към смъртта на И. К.. Освен това, в оспореното писмо се забелязвало смесване и неразбиране на понятията „наследяване по право на заместване“ и „наследствено правоприемство“.

С оглед изложеното, съдът е отменил оспореният отказ, като преписката е върнал за постановяване от компетентния орган, на нов акт по молбата на оспорващия, съгласно дадените указания.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира съдебното решение за ПРАВИЛНО.

Неоснователни са развитите съображения на касационния жалбоподател за допуснато процесуално нарушение в съдебното производство. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила - чл.170, ал.3, ч.171, ал.5 от АПК. Неговото съдържание отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси– чл.172а АПК.

Неоснователни са развитите съображения на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение, поради противоречие на материалните норми.

Съгласно чл.44, ал.1, т.14 ЗМСМА и чл.35 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация - чл.44, ал.1, т.14 ЗМСМА.

Длъжностното лице - издател на обжалвания индивидуален административен акт, е компетентен административен орган - чл.2, ал.5 от Наредба № РД-02-20-6/ 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.

С удостоверение за наследници на починало лице, се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в регистрите на населението. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация.

Правилно съдът е посочил, че в процесния случай е подадено искане по реда на чл.11, ал.1 от Наредбата от 08.09.2020 г., на което административният орган е длъжен да отговори с издаване на удостоверение или мотивиран отказ за издаването на такъв. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл. 24, ал. 2 ЗГР, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници, а според ал. 2 и на трети лица, когато същите са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1.

Правилен е изводът на съда, че оспореният адм. акт е издаден в нарушение на административно производствените правила и материалния закон. От събраните по делото доказателства става ясно, че бабата на жалбоподателката е била включена в удостоверението за наследници на нейния племенник - И. К., починал през 1994 год. От материалите по делото става ясно, че праводателката на жалбоподателката С. С., починала през 1996 год. е посочена като наследник на племенника си. При тълкуване на чл.8, ал.4, пр.2 от Закона за наследството, съдът правилно е приел, че внучката попада в този кръг на съребрено родство.

Съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, удостоверението за наследници, представлява официален, свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Съгласно разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредба № РД-02-20-6/ 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, при липса на данни в съответния регистър за издаване на удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ.

Правилен е направеният от съда извод, че доколкото в случая е установено произнасяне на органа, без да са изяснени всички факти, които са от значение за издаване на поисканото удостоверение, оспореният пред него административен акт следва да бъде отменен.

В случая административният орган е извършил нарушение на административно производствените правила, като не се е съобразил с чл.35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Принципът на служебното начало– чл.9 от АПК изисква процесуална активност от страна на административния орган, като съобразно изискванията на чл.36 от АПК доказателства се събират и служебно от него.

Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решението и същото следва да се остави в сила.

При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5292 от 31.08.2021 г., постановено по адм. дело № 10304/ 2020 г. по описа на Административен съд - София град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Пламен Петрунов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. П. п/ Юлиян Киров