Р Е Ш Е Н И Е
№ 400
гр. София, 18 ноември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар ИЛИЯНА ПЕТКОВА
и в присъствието на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ц. П.
н. д. № 1204/ 2015 година
Производството е образувано по протест на представител от Окръжна прокуратура /ОП/ - В. Т срещу присъда №92 от 15.07.2015г. на Великотърновски окръжен съд /ОС/, обявена по внохд №180/2015г.
Касационният протест обективира недоволство от съдебния акт, поради допуснати от въззивната инстанция нарушения на процесуалния и материален закон, при постановяването на оправдателната присъда по повдигнатото срещу Т. К. обвинение по чл. 195, ал. 1 т. т.3, 4 и 7, вр. чл. 18 от НК.
Релевират се оплаквания за налични пороци в процесуалната дейност по анализ и оценка на доказателствата, с поставен акцент на необоснованото кредитиране на депозираните от подсъдимото лице обяснения в хода на досъдебното разследване, довели до неправилно приетата обективна и субективна престъпна несъставомерност на инкриминираното посегателство против собствеността на гражданите, приключило в стадия на опита или приготовлението, поради своевременната намеса на полицейските служители. Визира се и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК при отмерване на наказателната отговорност на подсъдимия К. за извършеното от него престъпление по чл. 346 б, вр. чл. 18, ал. 1 от НК - глоба, в размер на 1000 лева.
Предявяват се искания за упражняване на касационните правомощия по чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. т. 1, 2 и 3, чрез отмяна на атакувания съдебен акт, в частта, с която Т. К. е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 195, ал. 1 т. т.3, 4 и 7, вр. чл. 18 от НК и първоинстанционната присъда изменена в санкционната част досежно вида на определеното наказание за инкриминираното престъпно деяние по чл. 346 б, вр. чл. 18 от НК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Великотърновски ОС.
В съдебно заседание на 12.11.2015 година прокурор при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста.
В настоящата процедура подсъдимият К. участва чрез договорен адвокат, който пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №40/24.04.2015г., по нохд №1139/2014г., Великотърновски районен съд /РС/ е признал Т. Г. К. за виновен в осъществено на 26.04.2014 година, в [населено място], престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т.3, 4 и 7, вр. чл. 18 от НК, с предмет - намиращите се в лек автомобил „марка”, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Б. А. К., вещи /СД устройство, марка „марка” и усилвател с басов говорител от 100 вата/, на обща стойност 246 лева, останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което го осъдил на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.
С визирания съдебен акт е ангажирана и наказателната отговорност на подсъдимото лице за осъществено на същата дата и място, при условията на идеална съвкупност от престъпни деяния посегателство по чл. 346 б, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, изразило се в опит да проникне в чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „марка”, с рег. [рег. номер на МПС], собственост на Б. А. К., с произтичащите от това санкционни последици - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като в съответствие с изискванията на чл. 23, ал. 1 от НК на Т. К. е наложено най-тежкото за изтърпяване наказание - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, при строг режим на изпълнение, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Първоинстанционната присъда е била предмет на проверка по внохд №180/2015г., финализирала с обявен на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК съдебен акт №92 от 15.07.2015г. на ОС-В. Т, с който е отменена в относимата към повдигнатото обвинение по чл. 195, ал. 1, т. т.3, 4 и 7, вр. чл. 18 от НК част като Т. К. е оправдан, и ревизирана в санкционната част за престъплението по чл. 346 б, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, чрез определяне на подсъдимото лице на наказание глоба, в размер на 1000 лева.
Касационният протест е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Настоящият състав не констатира дерогиране на процесуалните норми на чл. чл. 13, 14 и 107 от НПК, при формиране на вътрешното убеждение на решаващия въззивен орган за значимите, за повдигнатото срещу подсъдимия К. обвинение по чл. 195, ал. 1, т. т.3, 4 и 7, вр. чл. 18 от НК, обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК.
Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез свидетелските показания на Н. М., В. Й. и Б. К.; приложената писмена документация /протокол за оглед от 26.04.2014г. и протокол за претърсване и изземване от 26.04.2014г., ведно с фотоалбуми/; и изготвената съдебна оценъчна експертиза, не обезпечава с нужния доказателствен интензитет основния факт в Наказателен процес - извършване на инкриминираното престъпно посегателство против собствеността на гражданите от Т. К..
Установените чрез визираните гласни и писмени доказателствени средства, и способи за доказване данни сочат, че на инкриминираната дата /26.04.2014г./, в [населено място], подсъдимото лице предприело действия по противозаконно проникване в чуждо моторно превозно средство-паркирания на [улица], л. а. „марка”, с рег. [рег. номер на МПС], без съгласието на неговия притежател Б. К., като с носените от него инструменти за взломяване на ключалки на врати на леки автомобили /устройства-трошачи, метални заготовки на секретни ключове и гаечен ключ №10, съответстващ на формата и размера на шестограмите на заготовките/, направил опит да отвори предна дясна врата и вратата на багажника на колата
Това било забелязано от свидетеля М., като незабавното сигнализиране на органите на реда и пристигането на местопрестъплението на патрулиращ наблизо полицейски екип възпрепятствали довършването на неправомерното посегателство от Т. К., който бил задържан.
Професионално и с юридически усет въззивната инстанция е приела, че очертаната конкретика не съдържа обстоятелства, покриващи обективните признаци на инкриминираното престъпление кражба на находящите се в моторното превозно средство вещи - СД устройство, марка „марка” и усилвател с говорител от 100 вата, при изискуемия се пряк умисъл на дееца. Поведението на подсъдимия К. не обективира прояви, насочени към отнемане на процесните предмети чрез прекъсване владението на техния собственик и установяване на своя фактическа власт, с намерение своене.
Не е доказана и вината - субективен елемент на престъплението, свързана с определено психическо състояние на дееца, отразяващо негово субективно отношение към общественоопасния характер и общественоопасния резултат.
Действително неопределеният умисъл, присъщ на посегателствата кражби се характеризира с преследване на последици от даден вид, без деецът да съзнава степента на засягане на охраняваните обществени отношения.
При този вид престъпления, законодателят обаче предявява и задължително изискване за интелектуалните и волеви параметри на пряк умисъл, включително при приготовлението и опита като фази на престъпната дейност, което предпоставя ясно афиширано желание и безусловно демонстрирана цел
В разглеждания казус не се установява неправомерното деяние на подсъдимия К. да е било насочено към умишлено отнемане на инкриминираните от прокурора вещи СД устройство, марка „марка” и усилвател, и да консумира престъпния състав на присвоително престъпление.
Хипотетично са възможни множество различни вариации на желани и преследвани от дееца престъпни резултати – кражба на лекия автомобил или на други намиращи се в него вещи; противозаконно отнемане на чуждото моторно превозно средство, без съгласието на собственика, с намерение да бъде ползвано; неправомерно проникване в колата, поради което и квалифицирането на описаната неправомерна дейност по чл. 194 -195 от НК, с инкриминирания предмет - СД устройство и усилвател, индицира на произволни и базиращи се на предположения правни изводи.
В коментирания смисъл и за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че необосновано Великотърновски ОС, при аргументиране на субективната несъставомерност на инкриминираното деяние се е позовал на депозираните на 27.10.2014г., в хода на досъдебното разследване обяснения на Т. К., които не са приобщени надлежно, чрез предвидената в чл. 279, ал. 2 от НПК процедура, към доказателствения материал по делото и лишени от процесуална стойност. В контекста на тази констатация заявеното при направените от подсъдимия самопризнания - източник на доказателства и средство за защита, че е искал „да отвори лекия автомобил”, но не имал намерение „да краде нещо от него, нито него”, не може да мотивира липса на вина за инкриминираната кражба по чл. 195, ал. 1, т. т.3, 4 и 7, вр. чл. 18 от НК. Изискуемият се от цитираната норма пряк умисъл като форма на виновно поведение се установява при прецизна и задълбочена преценка на наличните доказателства за обективните проявления на действията на извършителя на престъплението, и съгласно предписанията на чл. 103 от НПК, в тежест на прокурора е да го докаже по делото, което той е пренебрегнал.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат напълно изяснени и категорично, убедително установени, съдът може да обяви осъдителен съдебен акт. Присъдата не може да почива на несигурност, на предположения и колебливи изводи относно обективните и субективни признаци на престъпното деяние, и участието на извършителя в него.
Съдът признава подсъдимото лице за виновно само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана /чл. 303 от НПК/, което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, провъзгласена в чл. 16 от НПК.
Предложените съображения обуславят правилност на формираното от въззивната инстанция заключение за доказателствена необезпеченост на повдигнатото срещу Т. К. обвинение по чл. 195, ал. 1, т. т.3, 4 и 7, вр. чл. 18 от НК, предпоставило неговото оправдаване, като в рамките на приетите фактически положения е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимото лице за престъпление по чл. 346 б, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
По справедливост, при съблюдаване на тежестта на инкриминираното деяние, субсумиращо престъпния състав на чл. 346 б от НК и на личността на подсъдимия, са индивидуализирани санкционните последици за Т. К..
Фактологията на конкретно извършеното транспортно престъпление, приключило във фазата на опита и характеристиките на причинените с него вреди, обосноваващи ниска степен на обществена опасност на неправомерното посегателство; и данните за младежката възраст на дееца /26-годишен/ и за семейното му положение /има малко дете, за което полага родителски грижи/, предопределят по-лекото по вид от предвидените в особената норма на чл. 346 б от НК алтернативни наказания - глоба, при лимитирания от ОС-В. Т размер – 1000 /хиляда/ лева.
Визираните обстоятелства не очертават наличие на необходимост от претендираната от представителя на обвинителната власт социална изолация на подсъдимия К., чрез санкционирането му с наказание лишаване от свобода, независимо от неговите предходни осъждания по нохд №1635/2006г. на Великотърновски РС и нохд №193/2007г. на РС-Омуртаг.
Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда №92 от 15.07.2015г., постановена по внохд №180/2015г., по описа на ОС-В. Т.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.