Р Е Ш Е Н И Е№ 50147София, 11.04.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: К. Н. А БАЕВА

при секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия А. Б т. д. № 530 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Българска банка за развитие“ АД, представлявана от юрисконсулт Б. Д., срещу решение № 2123 от 07.08.2018г. по т. д. № 893/2018г. на САС, ТО, 13 състав в частта, в която, след отмяна на решение № 250 от 13.01.2017г. по гр. д. № 19667/2014г. на СГС, ГК, I-20 състав, са отхвърлени предявените от касатора искове по чл. 422 ГПК за установяване, че А.Д.К дължи солидарно с „Еколайт“ АД и Т.С.Б сумата над 65 247 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата и сумата над 4 842, 67 евро – лихви за периода от 31.08.2012г. до 10.01.2014г., дължими по договор за кредит № 581 от 11.09.2009г.

Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради противоречието му с материалния закон. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд за частична основателност на възражението на ответницата поръчител за погасяване на отговорността на основание чл. 147 ЗЗД. Поддържа, че с оглед дадените в т. 18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешения моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то, ако са били налице обективните предпоставки за изгубване...