№ 50196/10.04.2023 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Г колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: В. Р

Членове: Г. М

А. Цеда докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2502 по описа за 2021 г.

Обжалвано е решение № 147/23.02.2021 г. по гр. д. № 2694/2020 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 2093/03.04.2020 г. по гр. д. № 15880/2019 г. на Софийски градски съд, е признал за установено по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение за сумата 33 824.79 лв. – главница по договор за банков кредит от 20.10.2008 г. и 162.05 лв. – неолихвяема сума по изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, на която „Ф. Ил“ ЕАД е частен правоприемник, срещу Е. Й. К. по ч. гр. д. № 10823/2012 г. на Софийски районен съд въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

С определение № 60252/12.10.2021 г. по настоящото дело се прие, че повдигнатият от касатора „Ф. Ил“ АД материално-правен въпрос обуславя решението. Въпросът е: Дали и как се прилага чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД за вземанията по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. – датата, на която т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК породи задължителното си действие по чл. 130, ал. 2 ЗСВ? Със същото определение касационното производство бе спряно до приключване на тълк. д № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС. Същият въпрос бе подложен на нормативно тълкуване, а по него практиката на ВКС бе противоречива.

С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР...