1 № 60252/12.10.2021 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андонова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2502 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 147/23.02.2021 г. по гр. д. № 2694/2020 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 2093/03.04.2020 г. по гр. д. № 15880/2019 г. на Софийски градски съд, е признал за установено по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, че поради погасяване по давност не съществува правото на принудително изпълнение за сумата 33 824.79 лв. – непогасена главница по договор за банков кредит от 20.10.2008 г. и 162.05 лв. – неолихвяема сума по издаден изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, на която ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е частен правоприемник, срещу ищеца Е. Й. К. по ч. гр. д. № 10823/2012 г. на Софийски районен съд въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Решението се обжалва от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправния въпрос (уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.20210 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Дали и как се прилага чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД по вземания по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. – датата, на която т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК породи задължителното си действие по чл. 130, ал. 2 ЗСВ? Касаторът счита въпроса включен в предмета на обжалване, а допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол обосновава с довод, че въззивният съд му е отговорил в противоречие с решение № 170/17.09.2018 г....