№ 50196/10.04.2023 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Г. колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2502 по описа за 2021 г.

Обжалвано е решение № 147/23.02.2021 г. по гр. д. № 2694/2020 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решение № 2093/03.04.2020 г. по гр. д. № 15880/2019 г. на Софийски градски съд, е признал за установено по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение за сумата 33 824.79 лв. – главница по договор за банков кредит от 20.10.2008 г. и 162.05 лв. – неолихвяема сума по изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, на която „Ф. И. ЕАД е частен правоприемник, срещу Е. Й. К. по ч. гр. д. № 10823/2012 г. на Софийски районен съд въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

С определение № 60252/12.10.2021 г. по настоящото дело се прие, че повдигнатият от касатора „Ф. И. АД материално-правен въпрос обуславя решението. Въпросът е: Дали и как се прилага чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД за вземанията по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. – датата, на която т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК породи задължителното си действие по чл. 130, ал. 2 ЗСВ? Със същото определение касационното производство бе спряно до приключване на тълк. д № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС. Същият въпрос бе подложен на нормативно тълкуване, а по него практиката на ВКС бе противоречива.

С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС прие, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителните дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Спряното касационно производство следва да бъде възобновено.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че конкретното изпълнително дело е образувано до 26.06.2015 г., прекратено е на 25.03.2016 г. поради перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), а новата 5-годишна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, с която се ползва лихвоносното вземане с разноски по влязлата в сила заповед за изпълнение, е започнала да тече от 25.03.2014 г. – датата на последното предприето изпълнително действие (превод от трудовото възнаграждение на длъжника), и е изтекла на 25.03.2019 г., т. е. преди 04.12.2019 г., когато е предявен искът, предвиден в чл. 439 ГПК.

При тези мотиви на въззивния съд, с които е искът е уважен, повдигнатият въпрос е решен в противоречие с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. В съответствие с извършеното нормативно тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД по изпълнителното дело, образувано до 26.06.2015 г., следва да се приеме, че докато е траел изпълнителният процес относно вземането не е текла новата 5-годишна давност, с която се ползва вземането по влязлата в сила заповед, а тази давност с начало 25.03.2016 г. , когато изпълнителното дело е прекратено, не е изтекла към 04.12.2019 г. Следователно по този въпрос е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 2502/2021 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение.

ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 147/23.02.2021 г. по гр. д. № 2694/2020 г. на Софийски апелативен съд.

УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в полза на Върховен касационен съд за сумата 1 044.20 лв.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба според представянето на платежния документ в дадения срок.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.