ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 647

гр. София, 06.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове: А. Ц. Ф. Владимиров

като разгледа докладваното от Ф. В. К. гражданско дело № 20228002103840 по описа за 2022 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. С. С. - К. чрез адв. Б. против решение № 861 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 9538/2021 г. на Софийски градски съд, IV - А въззивен състав.

Ответникът 132 СУ „В. В. - [населено място] не е подало отговор на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 20277124 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 80746/2017 г. на Софийски районен съд, II ГО, 52 състав, за отхвърляне на предявените от Б. С. С. - К. против 132 СУ „В. В. - [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване на уволнението й със заповед № РД-17-22/20.09.2017 г. на директора на ответното училище за незаконно и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение в размер на 4 752 лева за времето от 20.09.2017 г. до 20.03.2018 г., през което ищцата е останала без работа поради уволнението.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил за безспорно по делото, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало от сключен на 14.09.2017 г. срочен трудов договор (по чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ), със срок от 14.09.2017 г. до 30.06.2018 г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „старши учител по английски език в прогимназиален етап при ответника; че в договора се е съдържала клауза за срок за изпитване, съгласно чл. 70 КТ, уговорен в полза на работодателя; че трудовия договор е прекратен със заповед № РД-17-22/20.09.2017 г. на директора на училището на основание чл. 71, ал. 1 КТ - в срока за изпитване и без предизвестие. При тези фактически данни, инстанцията по същество е приела, че договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на работника да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал. 1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Посочено е, че независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да го прекрати. Развити са доводи, че уговорката за срок на трудовия договор и уговорката на срок за изпитване са различни и отделни клаузи, които са само възможни елементи на съдържанието му. Страните в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Изразено е разбиране, че срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор - срочен или за неопределено време, е без значение за валидността на клаузата за изпитване. За неоснователни са счетени доводите във въззивната жалба за недействителност на процесния срочен трудов договор, поради това, че в съдържанието му са включени клауза за негов срок и клауза за срок за изпитване. Прието е за допустимо уговарянето на срок за изпитване и по срочен трудов договор. Според решаващия състав дори правилото на чл. 68, ал. 5 КТ (според което трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време) да намери приложение в случая - с оглед последователността и непрекъснатостта на работата в училищата, която само условно е организирана в учебни години - това обстоятелство не засяга уговорката за изпитване в полза на работодателя, въз основа на която е прекратено и трудовото правоотношение между страните. Съдържанието на договора сочело по ясен и несъмнен начин, че е сключен със срок за изпитване и в него изрично е отразено, че възниква при условията на чл. 70, ал. 1 КТ. С оглед валидността на клаузата за изпитване в трудовия договор с ищцата работодателят законосъобразно е упражнил потестативното си право да го прекрати до изтичане на срока за изпитване, на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Решаващият състав е намерил, че трудовия договор е бил прекратен надлежно - изявлението за прекратяване на договора на основание чл. 71, ал. 1 КТ е обективирано в писмена заповед, която е била връчена на ищцата срещу подпис. В тази връзка е посочил, че за работодателя не е било налице задължение да използва друго основание за прекратяване на правоотношението, както се поддържа от ищцата по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3

ГПК.

Въпросите са със следното съдържание:

1. „Следва ли да има установен минимален срок за изпитване при сключване на трудов договор със срок за изпитване с оглед извършване на по-солидна и обоснована преценка на годността на работника да изпълнява договорената работа, за да не се използва облекчената процедура за прекратяване на този договор от страна на изпитващия за заобикаляне на закона? и

2. „Трябва ли волеизявлението на изпитващия при прекратяване на сключен договор със срок за изпитване да бъде мотивирано и да подлежи на съдебен контрол?

Касационното обжалване не следва да се допуска.

Повдигнатите въпроси нямат характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те са изводими не от решаващите мотиви на въззивния съд по конкретното дело и там дадените правни разрешения, а от становището на страната по правилността на обжалваното решение и изразяват несъгласието й с направените изводи за неоснователност на претенцията по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ. Същите са поставени на плоскостта на тезата на жалбоподателя, че преценката работодателя за годността на работника да изпълнява работата в такъв кратък срок (само за няколко дни) не е обективна и че в очертаната хипотеза волеизявлението на страната за прекратяване на трудовия договор е необходимо да бъде мотивирано и в този смисъл преценката на работодателя да подлежи на съдебен контрол. В случая фактически твърдения за незаконност на уволнението, основани на необичайно краткия срок, в който е извършена преценката за годността на ищцата да изпълнява работата не са въведени своевременно в спорния предмет на делото (това е сторено едва в хода на устните състезания пред въззивния съд). Те са преклудирани и съответно не са били обсъждани от въззивната инстанция. Въпросите са зададени общотеоретично, а не в контекста на правните разрешения по обжалваното решение. Питане, което е изводимо от становище на страната по правилността на решението не притежава характеристиката на релевантен правен въпрос с обуславящо изхода по делото значение. То по своята същност съставлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което се разглежда в производството по чл. 290 ГПК, но е извън предмета на това по селекция на касационната жалба - по чл. 288 ГПК.

Непоставянето на релевантен правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на въззивния съд само по себе си е основание за недопускане на касационен контрол без да се разглеждат допълнителните основания за това - вж. мотивите в съобразителната част към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Вън от изложеното, по приложението на чл. 70 и чл. 71 КТ е установена съдебна практика на ВКС според която, че до изтичане на срока за изпитване страната, в полза на която е уговорен, разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие във всеки момент от изпълнението му. Тъй като договорът със срок за изпитване се сключва с цел да се провери годността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа (когато е уговорен в полза на работодателя), респ. дали тя е подходяща за този, който престира наемен труд (когато уговорката е в полза на работника или служителя), то преценката на работодателя за годността на работника или служителя да изпълнява тази работа, респ. преценката на последния дали счита работата подходяща за себе си, не подлежи на съдебен контрол. Продължителността на срока, в който може да се извърши преценката е нормативно определена до шест месеца, а според измененията на чл. 70, ал. 1 КТ (с ДВ, бр. 62/2022 г.) при наемане на работа за определен срок, по - кратък от една година - от един месец. Минимален срок не е поставен. Достатъчно е да е започнало изпълнение на трудовите функции на длъжността, която лицето заема без да е необходимо да е изтекъл минимално определен срок, в който то да престира труда си, нито пък да се спазва изискването преценката да бъде „солидна и обоснована както сочи страната, стига правото по чл. 71, ал. 1 КТ да е упражнено в календарния срок на изпитване, посочен при сключване на договора по чл. 70 КТ и от страната, в полза на която е уговорен срокът. При постановяване на обжалваното решение съдът е съобразил изцяло тази практика, а твърдението на касатора, че тя е създадена при неточно тълкуване на правната уредба, с което обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е изцяло неоснователно. В изложението няма позоваване нито на новонастъпили обществени условия, нито на извършени законодателни промени, пораждащи необходимостта от изменение на формираната съдебна практика, при което предхождащото я тълкуване на правната норма следва да се изостави, за да се дадат нови правни разрешения по прилагането на закона - вж. разясненията по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

В заключение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има за правна последица недопускане до касационен контрол на въззивното решение.

С оглед изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по жалба не е взел становище по нея и не е направил искане за присъждането им.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 861 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 9538/2021 г. на Софийски градски съд, IV - А въззивен състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.