О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5911

София, 18.12.2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 3272 /2023 година

Производство по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба от 07.11.2024 г. от М. Ц. О. с искане да бъде отменено решение № 575 от 08.10.2024 г. по настоящото дело в частта, с която той е осъден да плати на ответника О. К. деловодни разноски в размер общо на 1050 лв. за трите инстанции или този размер да бъде намален. Твърди, че Общината не е представила списък по чл. 80 ГПК, че присъденият размер за три инстанции е над максималния, предвиден по Наредбата за заплащане на правна помощ и че не е съобразено частичното уважаване на исковете.

Ответникът по молбата, която редовно му е връчена на 25.11.2024 г. не взема становище.

Съдът, като прецени искането и данните по делото, намира следното:

Молбата е подадена от надлежна страна в рамките на едномесечния срок, поради което е допустима.

С постановеното от ВКС решение № 575 от 08.10.2024 г. по настоящото дело е отменено частично въззивно решение № 96 от 13.03.2023 г. по гр. д.№ 8/2023 г. на Окръжен съд-С. З. в частта, с което е потвърдено решение № 507/21.10.2022 г. по гр. д. № 2570/2021 г. на Районен съд – Казанлък в частта, с която О. К. е осъдена да плати на М. Ц. О., ЕГН [ЕГН] сумата над 12 000 лв. до присъдените 15 000 лв., претендирана по частичен иск от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания на 25.05.2021 г., при спъване и падане в метална тел, с която са оградени нискостеблени декоративни храсти, находящи се в [населено място], на тротоара на булевард „***“ № ***, ведно със законната лихва върху разликата над 12 000 лв. до претендираните 15 000 лв., считано от датата на увреждането – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и присъдените разноски, които О. К. е осъдена да плати за въззивна инстанция - за разликата над 1680 лв. и за първа инстанция – за разликата над 1421 лв. и исковете са отхвърлени за разликата над сумата 12 000 лв. до претендираните 15 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата над 12 000 лв. до претендираните 15 000 лв., считано от датата на увреждането – 25.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. За присъденият размер на обезщетението до 12000 лв. и законната лихва върху тази сума, въззивното решение е оставено в сила.

Пред всички инстанции общината е представлявана от юрисконсулт. С постановеното решение, касационната инстанция е присъдила на общината за първа и въззивна инстанция, претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер по 350 лв. Предвид частичната основателност на подадената от О. К. касационна жалба и на основание чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗЗД, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащане на правна помощ, съдът е присъдил и юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 350 лв.

Неоснователно е искането за отмяна на решението в частта, с която е присъдено юрисконсултско възнаграждение на Общината, поради това, че не е представен списък на разноските. Юрисконсултското възнаграждение не е определено от напред, поради което за него не може да се представи списък по чл. 80 ГПК. Отделно от това, представянето на такъв списък е предпоставка за искане за изменение на съдебният акт в частта за разноските, а не за присъждането на разноски – чл. 80, изр.2 ГПК.

Неоснователно е и искането за намаляване на юрисконсултското възнаграждение поради това, че не е съобразено с частичното уважаване на иска и защото е присъден по-висок размер от максималния нормативно определен. Нормите на чл. 25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащане на правна помощ /НЗПП/ определят граници, в които съдът определя юрисконсултското възнаграждение, но само като допълнителен критерий е предвидена цената на иска. Това възнаграждение се определя накрая и то не е част от разноските, направени в производството и заявени от страните, респективно размера му не зависи от размерите на уважената, респективно неуважената част от иска. В настоящия случай съдът е съобразил в другите диспозитиви от решението разпределението на разноските между страните съобразно частичното уважаване, респективно отхвърляне на исковете.

При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение е съобразен чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, в последната редакция (ДВ бр. 74/2021 г., в сила от 01.10.2021 г.), съгласно който за защита по дела, /а не по искове/ с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., а съгл. ал.2, за защита по дела с материален интерес над 10 000 лв. възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал. 1. Общината е получила препис от исковата молба и доказателствата на 13.10.2021 г. – при действието на последната редакция на НЗПП и е подала отговор на исковата молба на 12.11.2021 г. Производството и пред трите инстанции се е развило при изменената редакция на НЗПП, в сила от 01.10.2021 г.. Предявеният иск за неимуществени вреди е с цена 15000 лв. Следователно определеният размер на адвокатското възнаграждение е в посочените граници по чл. 25, ал.1 НЗПП, като дори не е приложена втората алинея на този текст. Неоснователен е довода, че присъденият размер е над максимално определения по чл. 25, ал.1 и ал.2 НЗПП.

По изложените съображения молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 19194 от 07.11.2024 г., подадена от М. Ц. О. с искане да бъде отменено решение № 575 от 08.10.2024 г. по настоящото гр. д.№ 3272/2023 г. на ВКС, І гр. о., в частта, с която той е осъден да плати на О. К. деловодни разноски за всички инстанции в общ размер 1050 лв. или този размер да бъде намален.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: