Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. П. К. срещу решение № 28 от 27.01.2014 г. по гр. дело № 953/2013 г. на Хасковски окръжен съд.

Ответникът по касация – А. „М.”, [населено място] поддържа становище за недопускане касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение взе предвид следното:

С цитираното въззивно решение състав на Хасковски окръжен съд е потвърдил решение № 314 от 25.11.2013 г. по гр. дело № 453/2013 г. на Свиленградски районен съд, гражданска колегия, ІІ състав, с което са отхвърлени предявените от Т. П. К. против А. „М.”, [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ, присъдени са разноски в полза на ответника в размер на сумата 310 лв., оставено е без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски и е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия разноски за въззивното производство в размер на сумата 150 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че заповед № 9172/14.11.2012 г., издадена от директора на А. „М.” на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ във вр. § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/, приета с Постановление № 129 от 26.06.2012 г. /ПМС/ и утвърдено длъжностно разписание на Митница С., в сила от 25.09.2012 г. е законосъобразна, тъй като заеманата от ищеца по трудово правоотношение длъжност „младши митнически специалист” в Митнически пункт „Капитан А.” е определена за заемане по служебно правоотношение съгласно Единния класификатор на длъжностите в администрацията /ЕКДА/, приет с ПМС № 129/26.06.2012 г., като съгласно § 9 ПЗР на НПКДА в редакцията от 01.07.2012 г., служителите, заемащи длъжностите „главен митнически специалист”, „старши митнически специалист” и „младши митнически специалист” по трудово правоотношение в А. „М.” се преназначават на длъжността „инспектор” в същата агенция при условията и по реда § 36 ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител /ЗИДЗДС/. Въззивният съд е приел, че в посочената хипотеза трудовото правоотношение подлежи на прекратяване съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Изложен е мотив и за това, че въпросът дали са изпълнени изискванията на § 36, ал. 1 ЗДС за назначаване на ищеца по служебно правоотношение на същата длъжност засяга възникването и изпълнението на служебно правоотношение, но няма отношение към законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, единственото условие за която е длъжността да е определена за заемане от държавен служител.

С оглед разясненията в Тълкувателно решение от 19.11.2014 г. по т. дело № 2/2014 г. на ОСГКТК на ВКС, съгласно които висящото гражданско дело, спорът по което е пряко свързан с приложението на подзаконов нормативен акт /в случая § 9 ПЗР на НПКДА, приета с ПМС № 129/26.06.2012 г./, не е обусловено по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК от решението по административното дело, образувано по оспорване на същия акт с искане да бъде обявен за нищожен или отменен (в случая оспорване законосъобразността на цитираната разпоредба от наредбата пред Върховен административен съд /ВАС/), предвид действието на подзаконовия нормативен акт занапред, не е налице преюдициалност на оспорването пред ВАС по отношение на настоящето производство. Действието на § 9 ПЗР на НПКДА се преценява към момента на процесното уволнение, поради което разпоредбата е приложима към настоящия случай.

В приложението към касационната жалба са поставени въпроси по отношение, на които страната поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросите са формулирани, както следва: „1. Предвидените в нормативен акт функции ли са определящи за характера на една длъжност в администрацията или функциите, въведени с длъжностна характеристика?”; „2. Приликите и разликите между две длъжности в администрацията от функциите им, определени в нормативен акт ли произтичат или от функциите им, описани в длъжностните характеристики?”; „3. Длъжности с едни и същи функции ли са длъжността в администрацията „младши митнически специалист” по отм. ЕКДА (приет с ПМС № 47 от 01.03.2004 г отм. ПМС № 129 от 26.06.2012 г. ) и НПЕКДА (приета с ПМС № 47 от 01.03.2004 г отм. ПМС № 129 от 26.06.2012 г.) и длъжността в администрацията „инспектор в агенция митници” по КДА (приет с ПМС № 129 от 26.06.2012 г.) и НПКДА (приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г.)? ”; „4. Когато само част от функциите на една длъжност в администрацията се запазват при определянето й за заемане по служебно правоотношение, като към функциите на длъжността нормативно се добавят и нови такива, налице ли е съкращаване на щата на длъжността и възникване на нова длъжност при тази трансформация или не?”; „5. Когато една длъжност в администрацията е определена да се заема по служебно правоотношение, но липсва идентичност между функциите на длъжността, заемана по трудово правоотношение и тази, която ще се заема по служебно, съкратена ли е реално длъжността, която се е заемала по трудово правоотношение или не?”.

С първият от цитираните въпроси касаторът не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е поставен с оглед становището на ищеца, че е налице премахване на заеманата от него по трудово правоотношение длъжност „младши митнически специалист” и създаване на нова такава – „инспектор”. Правен въпрос, който е въведен с оглед становище на страната, а не предвид решаващите мотиви на въззивния съд не е общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като преценката за неговото разрешаване в противоречие със задължителната или казуална съдебна практика не може да се извърши. Такава преценка, за отклонение на въззивния съд от посочената съдебна практика се прави единствено въз основа на правните изводи на съда, обусловили изхода на делото, т. е. спрямо въпросите, които въззивният съд е разгледал. В случая окръжният съд е приел, че единственото условие за законосъобразното упражняване на правото на уволнение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ от ответната агенция е, длъжността да е определена по надлежния ред за заемане от държавен служител. Поради това с горният въпрос не може да се обоснове и отклонение от практиката на ВКС – решение по гр. дело № 1429/2011 г., на състав на ІІІ г. о., което се отнася и до друга хипотеза – ЕКДА, приет с предходно ПМС № 47/01.03.2004 г., отнасяща се до друга длъжност. За това по този въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С вторият от цитираните въпроси касаторът също така не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въвеждането на въпроса е отново с оглед на поддържаното становище, изложено по – горе. Не е обосновано и допълнително основание предвид позоваването на същото решение на ВКС, както и на решение по гр. дело № 95/2009 г. на състав на ІV г. о., последното третиращо въпрос по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, който фактически състав е различен от процесния – чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. За това с този въпрос не е обосновано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третият въпрос по реда на изложението в приложението е с оглед на становището на ищеца, сега касатор, посочено по – горе. Въпросът не произтича от решаващи изводи на въззивния съд и съответно не притежава характеристиката на общо основание, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1. Освен това страната не е обосновала и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез въвеждане на мотивирано изложение относно наличието на съдебна практика, която според касатора е формирана при неточно приложение на закона или съдебна практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството, респективно при липсата на такава чрез посочване на разпоредбите, които според жалбоподателя не са пълни, точни или са противоречиви, за да се създаде съдебна практика по приложението им / съгласно разясненията в т. 4 на цитираното тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС /. За това по този въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Четвъртият въпрос, подобно на другите три, изложени по – горе е формулиран без оглед на връзка с решаващите мотиви на въззивния съд и като въведен по този начин не релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. С позоваването на решение по гр. дело № 1279/2010 г. на състав на ІІІ г. о. на ВКС, в което се разглежда въпрос, който не е идентичен с въпросите, по които се е произнесъл окръжния съд /касационният съд е разгледал въпрос по приложението на друго основание за уволнение – чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ/ страната не е обосновала и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За това и по този въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Петият по реда на изложението и цитирането въпрос, както и предходните е зададен по становището на страната, посочено по-горе и подобно на другите въпроси в приложението не произтича от решаващи мотиви на въззивния съд. За това следва да се приеме, че същият въпрос не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Практиката на която се позовава касаторът / решение по гр. дело № 1279/2010 г., решение по гр. дело № 1480/2010 г. на състави на ІІІ г. о. и решение по гр. дело № 803/2010 г. на състав на ІV г. о. / се отнася до друго основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ, различна от процесното основание за уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и съдържа отговори на въпроси по уволнения по чл. 328, ал. 1, т. 2, втора хипотеза КТ, поради което тези въпроси нямат идентичност с въпросите, разгледани от въззивния съд по настоящия трудов спор. За това и по този въпрос липсва основание за допускане на касационно обжалване.

С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение № 28 от 27.01.2014 г. по гр. дело № 953/2013 г. на Хасковски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: