О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5800

София, 12.12.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 4454 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9341 от 30.09.2024 г. на Е. Д. М. срещу разпореждане № 1079 от 10.09.2024 г. по ч. гр. д. № 399/2024 г. на Софийски окръжен съд (СОС), ІІ въззивен граждански състав, с което е върната частна касационна жалба с вх. № 5970 от 17.06.2024 г., ведно с уточняваща молба с вх. № 7155 от 22.07.2024 г. и приложения към нея (изложения на основания за допускане на касационно обжалване), подадени от адв. И. Ю. – особен представител на жалбоподателя – ищец, срещу определение № 414 от 31.05.2024 г. по ч. гр. д. № 399/2024 г. на СОС, с което е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на исковото производство по иск по чл. 2б ЗОДОВ, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди, че волята на жалбоподателя М. за обжалване с частна жалба на определение № 414 от 31.05.2024 г. по ч. гр. д. І 399/2024 г. на СОС е недвусмислено изразена в депозираната от особения му представител адв. Ю. частна касационна жалба и изложението към същата, поради което направеният извод в противен смисъл е неправилен. Моли атакуваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на друг състав на първоинстанционния съд.

Ответникът по частната жалба – Софийски районен съд не подава отговор.

Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което тя е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С атакуваното разпореждане е върната частна касационна жалба срещу въззивно определение, с което е потвърден преграждащ първоинстанционен съдебен акт, постановен на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е приел, че ищецът М. не е формирал воля, насочена към обжалване на определение № 414 от 31.05.2024 г. по ч. гр. д. № 399/2024 г. на СОС, макар частна касационна жалба с изложения на основания за допускане на касационно обжалване да е депозирана в срок от назначения му особен представител. Счел е, че процесуалните действия на особения представител – адв. Ю. не са съобразени с волята на представлявания, като самият особен представител е уведомил съда, че изготвените от него частна касационна жалба, уточняваща молба и изложение на основанията за допускане на касационния контрол не са съобразени с волята на представлявания, като е направил искане за установяване от страна на съда на волята на представлявания за обжалване. След като съдът е предприел действия по установяване на последната, указвайки и последиците от липса на изразяване на такава воля, ищецът е останал пасивен. Изводът за липса на воля на ищеца М. за касационно обжалване е направен в светлината на принципа от римското право, според който „мълчанието е знак за несъгласие, а не за съгласие“ и на принципа за диспозитивното начало в гражданския процес, отнесени към конкретните факти – липса на контакт между представител и представляван, при опосредяването на който контакт чрез действията на съда, извършените от представителя процесуални действия, несъобразени с волята на представлявания, не са потвърдени от последния.

Доколкото е депозирана в срок частна касационна жалба с изложения на основанията за допускане на касационно обжалване срещу определение № 414 от 31.05.2024 г. по ч. гр. д. № 399/2024 г. на СОС от особения представител на ищеца – адв. Ю., последният с надлежно учредена представителна власт по делото, направеният извод в атакуваното разпореждане за липса на воля за касационно обжалване от страна на представлявания е неправилен. Волята за касационно обжалване е изразена от особения представител на ищеца М. и това е достатъчно, за да се приеме, че такава е и волята на представлявания. Представителната власт е валидно учредена и в нейния обем се включва и изявяването на воля на представлявания за касационно обжалване на въззивния акт. Когато самият представляван не депозира изрично съгласие с извършените от особения представител процесуални действия, това обстоятелство не променя гореизложеният извод, защото такова изрично съгласие не е необходимо и не е изискуемо от закона. Представителната власт на особения представител е специфична именно с това, че в някои от случаите е възможно да липсва връзка между представляван и представител, но това не е пречка за упражняването й в пълния й обем, като в никой от случаите не се изисква изрично съгласие на представлявания с извършените процесуални действия от представителя. Противното разбиране би обезмислило института на особеното представителство по ГПК и би могло да доведе до нарушаване на правата на представлявания. В конкретния случай, като е изискал изрично съгласие от страна на ищеца с действията на особения представител адв. Ю. по депозиране на частна касационна жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, въззивният съд е процедирал неправилно и съответно неправилно е разпоредил връщане на частната касационна жалба поради липса на воля за обжалване. Следва да бъде посочено, само за пълнота, че по конкретното дело, особеният представител не е поискал потвърждаване на действията му от представлявания, който изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затвор в страната и не е заявявал, че последният не желае да обжалва или че представителят не е осъществил връзка с представлявания. В частната касационна жалба, адв. Ю. действително е посочил, че е трудно да се среща с ищеца в затвора, но искането му е за изпращане на съобщение до последния само за да допълни или да коригира изложените съображения за пороците на обжалвания съдебен акт. Дори обаче да беше осъществена разгледаната в атакуваното разпореждане хипотеза (липса на връзка между представител и представляван и искане от първия за потвърждаване на действията му по обжалване от втория, което е останало неосъществено), съобразно гореизложеното, не може да бъде направен извод за липса на воля за касационно обжалване. Напротив такава воля недвусмислено е изразена от особения представител адв. Ю. и тя следва да бъде зачетена от съда като воля на самия представляван ищец.

Съобразно гореизложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на въззивния СОС за администриране на частна касационна жалба с вх. № 5970 от 17.06.2024 г..

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1079 от 10.09.2024 г. по ч. гр. д. № 399/2024 г. на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав.

ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав за администриране на частна касационна жалба с вх. № 5970 от 17.06.2024 г..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: