Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Подадена е касационна жалба от ищеца кооперация „ТПК Витас“, с. Дерманци, обл. Ловеч, [улица], ЕИК 110006134, срещу решение № 260058 от 10. 11. 2020 г. по в. гр. д. № 440/2020 г. на ОС – Ловеч, с което е потвърдено решение № 58 от 7. 05. 2020 г. по гр. д. № 348/2016 г. на РС – Луковит, с което е отхвърлен предявеният от кооперация „ТПК Витас“ против „А. Б. Т“ ЕООД, ЕИК 130239911, [населено място],[жк], [улица], ап. 2 иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено между страните по делото, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на поземлен имот №.. ..по скица-проект № Ф03152/25. 04. 2016 г. (идентичен с имот №.. ..по КВС), с площ от 7, 953 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община], област Ловеч, в м. „О.“, който по одобрената кадастрална карта със заповед № РД-18-1905/28. 11. 2018 г. на изпълнителния директор на АГКК съставлява поземлен имот с идентификатор.. .., с площ от 7891 кв. м., без построените в имота едноетажна масивна сграда – склад с идентификатор.. .., със застроена площ 1457 кв. м., и едноетажна масивна сграда-склад с идентификатор.. .., със застроена площ от 263 кв. м., и осъждане на ответното дружество да предаде на ищцовата кооперация владението върху описания имот.

Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 и чл. 236 ГПК, както и при необоснованост на фактическите изводи. Твърди се допуснато нарушение и на материалния закон: съдът не е съобразил, че съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОбС отм. а редакция към ДВ, бр. 34/6. 04. 2001 г.) не е общинска собственост прилежащият терен към сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13. 07. 1991 г.; не е съобразил, че пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС е неприложим за процесния имот; сочи се и противоречие с чл. 7, ал. 2, чл. 35, ал. 1 и чл. 36 ЗОбС.

Ответната страна по касационната жалба „А. Б. Т“ ЕООД, чрез адв. С. Л., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

С определение № 60300 от 06. 07. 2021 г. по гр. д. № 958/2021 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на допустимостта му.

Настоящият състав, при извършване преценката за допустимост на обжалвания съдебен акт, съобрази следното:

Делото има за предмет предявен от кооперация „ТПК Витас“ против „А. Б. Т“ ЕООД, ЕИК 130239911, [населено място],[жк], [улица], ап. 2 иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху описания по-горе имот.

В искова молба вх. № 3257/7. 09. 2016 г., уточняваща искова молба вх. № 4146/17. 11. 2016 г., молба депозирана за проведеното на 11. 01. 2019 г. открито заседание (л. 148 от първоинстанционното дело) са изложени твърдения, че кооперация „ТПК Витас“, [населено място], обл. Ловеч, е правоприемник на ТПК „Пиронски“ – [населено място], която е правоприемник на РП „Пиронски“ – [населено място]. С решение № КЗ-8/15. 05. 1987 г. на Комисия за земята към Съвета по селско и горско стопанство при МС, за отчуждаване и предоставяне на земя за държавни и обществени нужди, процесният имот е отчужден от АПК – с. Дерманци за нуждите на ОНС – Ловеч, за разширяване на площадката на РП „Пиронски“ – [населено място]. На основание това решение, праводателите на ищеца – ТПК „Пиронски“ и РП „Пиронски“ оградили с масивна ограда отчуждения имот, построили върху него едноетажна масивна сграда със застроена площ 1457 кв. м. и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 263 кв. м. Тези фактически твърдения сочат на придобивното основание по отменената разпоредба на чл. 2, ал. 3 ЗОС, според която не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13. 07. 1991 г., включително и прилежащия терен.

Твърди се, че ищцовата кооперация и праводателите й в продължение на повече от 29 години преди предявяване на иска владели имота и сградите, които фактически твърдения сочат на придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Твърди се, че на 31. 05. 2011 г. между страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на имоти и сгради на ищцовата кооперация, сред които под № 21 фигурира „навес с оградни стени /производствен обект/ - новия“, а на 20. 10. 2011 г. имотът бил продаден на ответното дружество от Община-Луковит, с договор за продажба на съсобствен с общината недвижим имот по чл. 36 ЗОбС. Общината е продала чужд имот, поради което договорът не е породил вещноправно действие. Въведен е и довод за нищожност на договора на осн. чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, поради сключването му в противоречие със закона, при заобикаляне на закона, при липса на съгласие, без основание и поради невъзможност на предмета.

Твърди се, че ответното дружество упражнява фактическа власт върху имота без основание и се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните по делото, че ищецът е собственик на процесния имот и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху имота, без описаните по-горе две сгради. Не е конкретизирано в петитума на исковата молба на кое от двете заявени в обстоятелствената част придобивни основания се иска да бъде признат ищецът за собственик на процесния имот – чл. 2, ал. 3 ЗОС отм. или чл. 79, ал. 1 ЗС, а ако се поддържат и двете придобивни основания – кое се поддържа главно и кое при условията на евентуалност.

Ответното дружество е оспорвало иска като неоснователен по съображения, че е придобило собствеността върху имота на основание договор за продажба на съсобствен недвижим имот от 20. 10. 2011 г., сключен с Община – Луковит. Позовало се е и на придобивна давност, като евентуално придобивно основание, в представен след срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдържащ и липсващата стр. 2 от депозирания в едномесечния срок отговор.

По делото са ангажирани множество писмени доказателства, както и гласни такива, относими към основанието по чл. 2, ал. 3 ЗОС и към основанието по чл. 79, ал. 1 ЗС, а именно:

Представено решение от 09. 09. 1992 г. по ф. д. № 141/1989 г. на ОС – Ловеч, с което е вписана възстановена Трудово-производителна кооперация „Витас“, [населено място], Ловешка област, правоприемник на ТПК „Пирински“ – [населено място], Ловешка област, одържавена през 1977 г., и на ОФ „Витас“ – [населено място]. В мотивите към решението е посочено, че е представена заповед на кмета на Община – Луковит, издадена на основание ПМС № 192/1. 10. 1991 г., за възстановяване на правата на ТПК „Витас“ върху иззетото и одържавено имущество на ТПК „Пирински“ – [населено място].

Представени са: заповед № 104/14. 02. 1985 г. на председателя на ИК на ОНС-Ловеч за назначаване на комисия със задача да определи терен за „Разширяване съществуващата площадка на СП „Пиронков“ в землището на [населено място]; протокол от 19. 02. 1985 г. на комисията, с която за разширение на площадката на РП“Пиронски“ [населено място] е определен терен с площ от около 8 дка необработваема земя на АПК - с. Дерманци в м. „Ф. връх“, при граници: изток – съществуващата площадка, запад – мера, север – мера и юг – площадка на „Булгарплод“ и шосе за Луковит, като е посочено, че площадката е единствената възможност за разширение на предприятието; удостоверение № 19/22. 04. 1985 г. на СЕП „Водно стопанство“, според което определената за разширение на предприятието площ е неполивна; удостоверение № 603/19. 04. 985 г., издадено от АПК – Дерманци, удостоверяващо дадено от АПК съгласие за включване в регулацията на около 8 дка необработваема земя и отреждането й за двор на РП „Пиронски“ – [населено място]; акт за категоризация на земи от 19. 02. 1985 г., според който предвидената за разширение на площадката на СП „Пирински“ земя представлява пасище с почви „сиви горски“, 4 категория, неполивно; решение № КЗ-8/15. 05. 1987 г. на Комисия за земята към Съвета по селско и горско стопанство при МС, за отчуждаване и предоставяне на земя за държавни и обществени нужди, с което е отчужден, за нуждите на ОНС – Ловеч, за разширяване на площадката на РП „Пиронски“ – [населено място], процесният имот от АПК – с. Дерманци и е предвидено парично обезщетяване на АПК. Земята е записана в книгата за имуществена сметка 100 на кооперацията от 1. 01. 1988 г.

По одобрената след предявяване на иска, със заповед № РД-18-1905/28. 11. 2018 г., кадастрална ката, процесният имот е нанесен като ПИ с идентификатор.. ., с площ от 7891 кв. м. Като собственик на имота е вписано „А. Б. Т“ ЕООД на основание сключения с общината договор от 25. 10. 2011 г.

Прието е заключение на съдебно-техническа експертиза, според което процесният ПИ с идентификатор.. ..по кадастралната карта е идентичен с имот №... по КВС на [населено място], който е идентичен с поземлен имот №.. ..по скица-проект № Ф03152/25. 04. 2016 г.. Към влизане в сила на ЗСПЗЗ същият е бил застроен със съществуващите и понастоящем сгради и не е представлявал земеделска земя. Действителното му предназначение към настоящия момент би следвало да бъде „урбанизирана територия“.

Представен е договор за продажба на съсобствен с общината недвижим имот от 20. 10. 2011 г., сключен между Община – Луковит и „А. Б. Т“ ЕООД, с който ответното дружество придобива собствеността върху процесния имот, както и цялата преписа по сключване на договора.

Разпитани са и свидетели.

Районният съд е отхвърлил предявения от кооперация „ТПК Витас“ против „А. Б. Т“ ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, основан на придобивна давност.

Окръжният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че ищцовата кооперация не е придобила собствеността върху имота по давност. Имотът е станал държавна собственост на основание проведено отчуждително производство, а с влизане в сила на ЗОбС през 1996 г. и по силата на пар. 42 ПЗР ЗИДЗОС от 1999 г., е преминал в собственост на Община-Луковит. Предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС и на пар. 1 ЗДЗС е било невъзможно придобиване на имота по давност от ищцовата кооперация. След като е станал общинска собственост, имотът е бил продаден на ответното дружество с договора от 20. 10. 2011 г., поради което последното владее същото като негов собственик.

При тези данни настоящият състав намира, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна исковата молба – несъответна на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Съгласно посочените разпоредби исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска (фактите, от които се твърди, че произтича претендираното с исковата молба право), на петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита), както и на страните по спорното правоотношение. При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при петитум, който е неконкретизиран или несъответен на обстоятелствената част, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет. Съдът е длъжен да индивидуализира предмета на делото и при несъответствие между исковата молба и приложени към нея документи, установяващи правоотношенията между страните (решение № 437 от 29. 12. 2015 г. по гр. д. № 3140/15 г., 4 г. о.).

В случая е налице неясен петитум, несъответен на обстоятелствената част на исковата молба. В обстоятелствената част са изложени твърдения за факти, относими както към състава на придобивния способ по чл. 2, ал. 3 ЗОС, така и към състава на придобивния способ по чл. 79, ал. 1 ЗС, а в петитума не е конкретизирано на кое от двете основания се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот, а ако се поддържат и двете придобивни основания – кое се поддържа главно и кое при условията на евентуалност. Районният съд се е произнесъл по иск за собственост, основан на придобивна давност. Въззивният съд не е констатирал нередовността на исковата молба по реда на чл. 129, ал. 3, вр. ал. 2 ГПК и също е разгледал само придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Когато пред касационната инстанция се констатират нередовности на исковата молба, отнасящи се до съществото да делото, т. е. недостатъци по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, касаещи основанието и/или петитума, то тези недостатъци са неотстраними в касационното производство. Решението на въззивния съд, като постановено по нередовна искова молба, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото подлежи на връщане на въззивната инстанция за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. В този смисъл са указанията, дадени с точка 4 на ТР № 1/17. 07. 2001 г., приложими и при сега действащия ГПК, съгласно приетото в точка 5 от ТР № 1/ 9. 12. 2013 г. на ОСГТК.

По посочения начин следва да се процедира и в настоящия случай. Въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на Окръжен съд - Ловеч за предоставяне възможност на ищеца да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като уточни: 1/. дали твърди, че процесният имот - поземлен имот с идентификатор.. ..по одобрената кадастрална карта съставлява прилежащ терен към построените в имота едноетажна масивна сграда – склад с идентификатор.. .., със застроена площ 1457 кв. м., и едноетажна масивна сграда-склад с идентификатор.. .., със застроена площ от 263 кв. м., и иска ищецът да бъде признат за собственик на имота на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС отм. или искът за собственост се основава на придобивна давност - чл. 79, ал. 1 ЗС; 2/. в случай, че ищецът се позовава и на двете придобивни основания, да уточни кое от тях се поддържа главно и кое при условията на евентуалност.

Едва след отстраняване нередовностите на исковата молба и индивидуализация на спорното право би могло да се приеме, че предметът на делото е конкретизиран и да се извърши преценка на допустимостта и правилността на първоинстанционното решение, в рамките на правомощията на въззивната инстанция по чл. 269 ГПК.

Въпросът за отговорността за разноските, направени от страните в настоящото касационно производство, следва да се разреши с приключващия делото съдебен акт, според изхода му.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260058 от 10. 11. 2020 г. по в. гр. д. № 440/2020 г. на ОС – Ловеч И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: