Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на И. Х. Д. чрез адвокат Д. Б. от АК-Разград срещу решение № 58/19.04.2021 г. по в. гр. д.№ 68/2021 г. на Окръжен съд Разград, с което се потвърждава решение № 32/29.01.2021 г. по гр. д.№ 1651/2020 г. на Районен съд Разград и се отхвърля предявения иск на И. Х. Д. против Общинско предприятие „Паркстрой“ – Разград, за присъждане на обезщетение поради недопускане на работа в размер на 5600 лева, за периода от 16.04.2020 г. до 16.12.2020 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и противоречи на закона и морала, а в изложение към жалбата се поддържа, че е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК и са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпросите: „Следва ли за приложението на чл. 225, ал. 3 КТ задължително да се изисква възстановяване на работа, при положение, че съществуват безспорни писмени доказателства, че възстановяването на заеманата длъжност е противопоказно и застрашава здравето и живота на работника. И съответно може ли да се прилага разпоредбата на чл. 225, ал. 3 КТ без възстановяване на незаконно уволнения работник, при положение, че съществуват писмени доказателства за застрашаване на здравето и живота от възстановяване на длъжността преди незаконното уволнение.“. Според касатора, поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а решението на съда противоречи на основни права на личността закрепени в Конституцията на РБ и са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.

Общинско предприятие „Паркстрой“ - Разград, не взема становище.

За да отхвърли иска за обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ. въззивният съд е установил, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника, прекратено от работодателя на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. При оспорване на уволнението в съда, заповедта за уволнение е отменена и на нея е било присъдено обезщетение за оставането й без работа в периода от 06.03.2019 г. до 15.05.2019 г. Според въззивния съд, след като ищцата не е поискала пред съда и не е била възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност, работодателят не е бил длъжен да я възстанови на работа, а предприетите от него действия със заповед № 59/27.05.2020 г. /за възстановяването й на работа, считано от 28.05.2020г./ и отмяната й впоследствие със заповед № 63/05.06.2020 г. е самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, което не е било предмет на съдебен контрол. С оглед на това, въззивният съд приема, че не са налице законовите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 3 КТ.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, които са били възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд при решаването на възникнал спор за предпоставките да се ангажира отговорността на работодателя поради недопускане на работника до работното му място, в хипотезата на чл. 225, ал. 3 КТ. От мотивите на съдебния акт е видно, че решението е израз на волята на съда по предявения иск за обезщетение и не е налице явна необоснованост на мотивите или нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуване и прилагане на закона, с оглед на което не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, засягаща обема на търсената от страните защита и съдействие.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси поради следното: Съгласно дадените указания в Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението към касационната жалба, в случая, касаторът е формулирал въпроси, но без да се обосновава допълнителните предпоставки, т. е. не се аргументира дали въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), с актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), съответно дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отделно от това, въпросите в изложението не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват оплаквания във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което се различава от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както е изяснено с цитираното решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Крайните изводи на съда за възприетата фактическа обстановка и неговата преценка за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по чл. 288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Липсата на въведени от касатора и относими към изхода на делото правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК или на някое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както е в случая, е достатъчно за недопускане на касационно обжалване съгласно цитираното решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Отделно от изложеното, с дадените разяснения в ТР № 2/12.12.2013 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГК приема, че при отмяна на незаконното уволнение и възстановяване на работника или служителя на предишната работа, трудовото правоотношение се възстановява в първоначалния му вид, а отговорността, която е предвидена по чл. 225, ал.З КТ е договорна, тъй като произтичаща от неизпълнение на задълженията по възстановеното трудово правоотношение. Съгласно съдебната практика на ВКС, работникът или служителят, който е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, следва да заяви изрично желанието си да заеме длъжността – чрез лично явяване в предприятието или подаване на писмена молба да бъде допуснат на работа, тъй като в производството по иск на основание чл. 225, ал. 3 КТ е в тежест на работника или служителя да установи, че се е явил на работа, за да заеме длъжността, която е изпълнявал преди незаконното уволнение. Повдигнатите в тази връзка въпроси на касатора не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като съгласно чл. 317, ал. 1 КТ, необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи. В тази връзка, в решение № 266/24.03.2010 г. по гр. д.№ 814/2009 г. на ВКС, III г. о., се приема, че от задължителния характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК, както и от нормата на чл. 317 КТ следва, че медицинският въпрос дали конкретна длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения, не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, включително и с помощта на вещо лице, ако са необходими специални знания, подлежи единствено въпросът била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315, ал. 1 КТ и предложена ли е от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане. В конкретния случай, съдът е приел, че липсва съдебно решение за възстановяване на работника на предишната му работа, както и доказателства, че ищцата се е явила в предприятието, за да заеме предишната си длъжност, което обуславя неоснователност на иска по чл. 225, ал. 3 КТ. Тези изводи са изцяло в съответствие с цитираната практика на ВКС, поради което не може да се приеме, че решението е постановено в противоречие на основните й права, закрепени в Конституцията на РБ.

Предвид изложените съображения, въззивното решение е постановено при съобразяване на съдебната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а при липсата на съображения за необходимост да се изменени или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на правните норми, установени в интерес на работника или служителя, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 58/19.04.2021 г. по в. гр. д.№ 68/2021 г. на Окръжен съд Разград.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.