Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на „Красипласт“ АД /н./ срещу определение № 60 354/06.10.2021 г. по ч. т. д. № 1749/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., с което е оставено без разглеждане възражение вх. № 2758/13.08.2021 г., квалифицирано като частна жалба, срещу определение № 165/10.08.2021 г. по в. ч. т. д. № 604/2021 г. на Апелативен съд Пловдив.

Жалбоподателят „Красипласт“ АД /н./ прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено. Счита неправилни мотивите на касационния състав за недопустимост на подадената жалба. Позовава се на чл. 270, ал. 2 ГПК, която предвижда, че нищожността на решение може да бъде предявена и чрез възражение. Претендира съставът на касационния съд да е нарушил правото на защита на дружеството, охранено и с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Хартата на основните права на ЕС и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека.

Не се изпраща препис от частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Предмет на разглеждане по образуваното ч. т. д. № 1749/21 г. е частна жалба срещу определение № 165/10.08.2021 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено определение № 261 248/14.07.2021 г. по т. д. № 676/2011 г. на Окръжен съд Пловдив за отхвърляне на възражение, подадено от „Красипласт“ АД /н./ срещу частична сметка за разпределение № 12. Следва изцяло да бъдат споделени мотивите на предходния съдебен състав, че подадената от „Красипласт“ АД /н./ частна жалба срещу определението на Апелативен съд Пловдив е недопустима, предвид необжалваемия характер на този съдебен акт. Сочената необжалваемост произтича директно от регламентираното в чл. 613а, ал. 3 ТЗ правило, което гласи, че в общия случай постановените от окръжните съдилища актове в производство по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. В алинея първа на същия текст са изброени лимитативно актовете, които подлежат на контрол и от касационната инстанция като одобрението на частична сметка за разпределение не е сред тях. Обжалваемост не може да бъде изведена и от постановките на ТР № 1/03.12.2018 год. по т. д. № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС. След като възможността за инстанционен контрол е изчерпан, то няма как по този процесуален ред да бъде проверявана валидността на атакуваното от „Красипласт“ АД /н./ определение.

Остава открит въпросът за приложение на чл. 270, ал. 2 ГПК, но това не може да бъде сторено в производството по обжалване на определение № 165/10.08.2021 г. на Апелативен съд Пловдив. В този смисъл са изцяло извън контекста на казуса твърденията на жалбоподателя за нарушено право на защита. Такова право националният процесуален закон предоставя именно с цитираната в определението на предходния състав на ВКС разпоредба на чл. 270, ал. 2 ГПК.

Като правилно обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, изр. II ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60 354/06.10.2021 г. по ч. т. д. № 1749/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.