№ 89/12.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева

като разгледа докладваното от съдия Рубиева ч. гр. д. № 2380 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на ищеца К. Г. Т. срещу въззивно определение № 816 от 04.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 368/2025 г. по описа на ОС - Плевен, с което е потвърдено разпореждане /наименовано „определение“/ № 2207 от 29.04.2025 г., постановено по гр. д. № 2341/2025 г. по описа на РС - Плевен, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на К. Г. Т..

Касаторът моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани правни въпроси, уточнени и обобщени от съда, така както е изяснено в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, в следния процесуалноправен въпрос:

1/ За задълженията на съда да разгледа и разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на имуществени права, като определи предмета на спора?

Касаторът навежда допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с Тълкувателно решение № 53 от 18.06.1970 г. на ВКС по гр. д. № 28/1970 г., ОСГК, определение № 3624 от 15.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2508/2024 г., IV г. о.

Въпросите са поставени в контекста на оплакванията на касатора, че въззивният съд не е извършил самостоятелна преценка дали исковата молба отговоря на изискванията за нейната редовност и че на практика е налице отказ от правосъдие.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд.

За да потвърди първоинстанционният съдебен акт, въззивният съд е приел, че ищецът не е изложил обстоятелства, на които се основава искът. Отбелязал е, че с разпореждане № 5200 от 16.04.2025 г. съставът на Районен съд-Плевен е указал на ищеца в едноседмичен срок да отстрани допуснатите нередовности, като изложи обстоятелствата, на които се основава претенцията му. Посочил е, че ищецът не е изпълнил дадените му указания в определения срок, поради което и с обжалвания първоинстанционен акт исковата молба е била върната.

Въззивният съд е изложил съображения, че според чл. 129, ал. 1 - 3 ГПК, за съда съществува задължение да проверява редовността на исковата молба, като в случай, че тя не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се указва да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща. Изпълнението на това законоустановено задължение на съда обезпечава по-нататъшното развитие на производството, както и приключването му с валиден, допустим и правилен съдебен акт. В този смисъл при констатиране на неяснота в обстоятелствената част на иска още на този етап на производството, както и впоследствие в хода на производството, съдът е длъжен да укаже на ищеца да изясни същата.

Като е възприел изводите на първоинстанционния съд за наличието на нередовност на исковата молба, изразяваща се в липса на описание на обстоятелствата, на които се основава релевираната претенция и е констатирал, че ищецът е бил предупреден за санкционната последица по чл. 129, ал. 3 ГПК, но указанията не са били изпълнени в определения срок, въззивният съд е формирал извода, че правилно исковата молба е била върната.

Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по посочения въпрос, който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.

В цитираното в изложението определение № 3624 от 15.07.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2508/2024 г., IV г. о. и в определение № 276 от 31.05.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 162/2010 г., III г. о., е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и принципа на диспозитивното начало, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдът е длъжен да даде правна квалификация на предявения иск въз основа на фактическите твърдения на ищеца в обстоятелствената част и петитума на исковата молба и само когато същите са неясни или се констатира противоречие между тях, съдът следва да даде указания за уточняването им и отстраняване на допуснатата нередовност. Правомощието по чл. 129, ал. 2 ГПК следва да се упражнява, когато обективно са налице основания за това. Противното би довело до отказ от правосъдие, което е недопустимо, доколкото според разпоредбата на чл. 2 ГПК, съдът е длъжен да разгледа и разреши всяко искане за защита на лични или имуществени права, когато се твърди, че те са накърнени, в случай че е надлежно сезиран.

Въззивният съд се е отклонил от цитираните разрешения на съдебната практика, а отделно от това не е извършил и самостоятелна преценка дали исковата молба отговаря на изискванията за редовност, респ. дали дадените от първоинстанционния съд указания по чл. 129, ал. 2 ГПК са били дължими /съответстващи на закона/, доколкото според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2017 год., ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2 ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Исковата молба на касатора против Районен съд-Никопол изначално съдържа изложение на всички необходими твърдения /обстоятелства/, за да индивидуализира вземането за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 6 000 лв., което намира своето правно основание в чл. 2б ЗОДОВ. Ищецът К. Г. Т. е подал искова молба, с която е предявил против РС - Никопол иск за сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на нарушение на правото му на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 5434/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен, преобразувано и приключило под № 594/2024 г. по описа на Районен съд-Никопол, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на вземането. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че постановеният по делото краен съдебен акт е бил постановен в неразумен срок, конкретизирал е вида не претърпените вреди и е посочил техния размер. Когато преценката на първоинстанционния съд за наличието на нередовности на исковата молба е неправилна, неизпълнението на указанията, дадени на ищеца по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, не е основание за връщане на исковата молба.

Поради това и обжалваното въззивно определение, което е постановено в нарушение на чл. 129, ал. 3, изр. 1 ГПК, следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 816 от 04.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 368/2025 г. по описа на Окръжен съд – Плевен.

ОТМЕНЯ определение № 816 от 04.06.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 368/2025 г. по описа на Окръжен съд-Плевен.

ВРЪЩА делото на Районен съд-Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.