№300

София, 25 януари 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова

и в присъствието на прокурора Тома Комов

изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова

дело № 1228 по описа за 2016 година.

С присъда № 29 от 07.06.2016 г. по нохд № 140/16 г. Окръжният съд-гр.Хасково осъдил подсъдимия С. Н. М. за две престъпления, а именно: 1) за деяние, извършено на 13.06.2014 г. – на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 28 и чл. 54 от НК на 2 години лишаване от свобода; 2) за деяния, извършени в периода от 13 до 14.06.2014 г. – на основание чл. 249, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева; на основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, а на основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил наказанието глоба в размер на 2000 лева; със същата присъда е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия, който е осъден да заплати на М. С. М. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 398 лева, дължими ведно със законната лихва, считано от 13.06.2014 г. до окончателното изплащане; направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия. Неоспорена от страните, присъдата влязла в сила по реда на чл. 412, ал. 2, т. 3 от НПК – на 23.06.2016 г.

На 15.11.2016 г. под № 11022 по описа на ОС-гр.Хасково е депозирано искане от осъдения за възобновяване на посоченото наказателно дело с искане за оправдаване по обвинението по чл. 195 от НК или намаляване на наказанията, поради наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т. т.1-3 от НПК. Пред ВКС, осъденият лично и защитата му – адв.Л., поддържат искането. Представят се писмени бележки, изготвени от адвокати Л. и Ф..

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на наказателното дело.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 426, във връзка с чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно.

Искането за възобновяване е направено на две основания – по чл. 423, ал. 1 от НПК и по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т.1-3 от НПК.

1. Първото основание се претендира при съображения, че осъденият не е участвал в наказателното производство пред първата инстанция, като липсват доказателства той да се е укрил от компетентните органи в наказателния процес (виж писмените бележки).

В тази част, искането на осъдения, е неоснователно и съображенията за това са следните:

Осъденият е взел лично участие в хода на досъдебното производство – поискал е осигуряването на служебен защитник с декларация от 06.01.2016 г. (т. 3, л. 28); в присъствието на осигурения му такъв, с постановление от 07.01.2016 г. му е предявено обвинение (т. 3, л. 13), като непосредствено след това е разпитан в качеството на обвиняем (т. 3, л. 14). С посоченото постановление спрямо М. е взета мярка за неотклонение „Подписка” и същият е поел ангажимент да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване от страна на компетентните органи. С постановление от 07.01.2016 г. (т. 3, л. 8) е наложена забрана на обв.М. да напуска пределите на РБългария и той лично е получил препис от коментираното постановление на прокурора. Все в тази посока, осъденият саморъчно е попълнил и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (т. 3, л. 29). На досъдебното производство обв.М. е посочил за свой адрес – [населено място], [улица].

На 10.03.2016 г. Окръжна прокуратура-гр.Хасково внесла обвинителен акт срещу С. Н. М. за две престъпления – по чл. 195, ал. 1, т. 7 и чл. 249, ал. 1 от НК, по повод на който било образувано нохд № 140/16 г. по описа на ХОС.

Призовката за първото по делото съдебно заседание, придружена от преписи на процесуални книжа (обвинителен акт и разпореждане на съдия-докладчик), насочена към адреса, заявен от М. на досъдебното производство, била върната с отбелязване от 24.03.2016 г., че „по сведение на майката той е в чужбина от три месеца” (л. 57 нохд). Ненамирането на подсъдимия на посочения от него адрес предопределило изменение на мярката му за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”, както и редица действия за осигуряване възможността му лично да участва в съдебното разглеждане на делото. ХОС установил, че подсъдимият не се намира в арестите и затворите на страната ни и, че обявяването му за общо държавно издирване е без резултат (л. л.31, 33, 39). Установеният от съда настоящ адрес на подс.М. – [населено място] (л. 23) също не довело до положителен резултат. При извършеното местно издирване, органите на Полицията не са установили подсъдимия и на настоящия адрес (48).

При тези обстоятелства - променил адреса, заявен от него на досъдебното производство, без да уведоми за това съответните органи; нарушил взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка”, като се отклонил от същия адрес, без съответно уведомление; напуснал страната ни въпреки наложената и известна му забрана за това; безрезултатността на проведените местно и общодържавно издирване, съдът е имал основание да приеме, че са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3 от НПК, доколкото очевидно са били налице условията на т. т.1, 2 и 4 от НПК.

Изложеното добре сочи, че след предявяване на обвинението на 07.01.2016 г., в досъдебното производство, подс.М. се е укрил, поради което и процедурата по чл. 254, ал. 3 от НПК не е било възможно да бъде изпълнена. В този случай, съответно на чл. 423, ал. 1, изречение второ от НПК, искането на осъдения се явява неоснователно и не може да бъде уважено.

2. Второто основание за възобновяване на делото, ангажирано от осъдения, е това по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т.1-3 от НПК.

Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК е ангажирано, но в искането и допълнението, не са изложени данни, в негова подкрепа. Съображенията на л. 2 от искането, обвързани от защитата тъкмо с това основание, по своето естество са относими към процесуалната дейност на съда, респ. към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Липсата на конкретни данни, не позволява на касационния съд да изпълни задължението си, произтичащо от чл. 426, във връзка с чл. 354, ал. 4 и чл. 339, ал. 1, и 2 от НПК. При липсата на доводи, изложени в подкрепа на искането, няма как да бъдат посочени основанията, поради които те се възприемат или не.

Поддържа се, че при разглеждане на делото ХОС е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като са ангажирани следните данни: неправилно са анализирани показанията на свидетелите С. и М. и едновременно с това, според защитата на осъдения, ХОС вместо да обсъди гласните доказателствени източници, само ги е посочил в мотивите на присъдата си. Отделно се поддържа, че са игнорирани обясненията на подсъдимия, дадени от него в досъдебното производство.

Така направените възражения са неоснователни, тъй като не намират опора в данните по делото.

Мотивите на оспорения съдебен акт са изготвени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Съдът ясно е заявил фактите, приети от него за установени по несъмнен и категоричен начин, както и доказателствената им основа. Невярно е твърдението, че показанията на свидетелите С. и М. не са анализирани детайлно, което произтича от съображенията, намерили място на л. 71 от мотивите. По идентичен начин стоят нещата и с обясненията на подсъдимия, дадени от него в досъдебното производство, в качеството му на обвиняем, надлежно приобщени към доказателствения материал, по реда на чл. 270, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 от НПК – виж л. 70 от мотивите.

Що се отнася до възражението, свързано с наличието на противоречие относно размера на глобата, наложена на осъдения за престъплението по чл. 249 от НК, ВКС намери, че в мотивите на съдебния акт, ХОС е аргументирал решението си в тази насока безпротиворечиво, в частта, относно наказанието – л. 74. Очевидно е, че размера на наказанието глоба е обвързано от съда с размера на получената от осъдения сума, посредством неправомерното използване на чуждата дебитна карта. На същото място е заявено, че глобата е в размер на 2000 лева, на колкото възлиза общо получената сума. Казаното дотук дава основание на ВКС да приеме, че при аргументацията за приложението на чл. 25, ал. 3 от НПК, ХОС е допуснал техническа грешка в цифровото изражение на присъединената глоба, която не разкрива противоречие във волята му.

На плоскостта на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се възразява срещу реда, по който са индивидуализирани наказанията на осъдения, като се претендира наличието на предпоставките на чл. 55 от НК. Първостепенният съд правилно е отказал приложението на института на смекчената наказателна отговорност, тъй като от данните по делото не се установява наличието на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. ВКС не установи обстоятелства, от значение за обема на отговорността на осъдения, да са останали вън от полезрението на ХОС, Тъкмо обратното е видно от съображенията, изложени на л. 73-74 от мотивите. Всички обстоятелства, на които е поставен акцент в искането на осъдения, са ценени от ХОС адекватно на обективното им значение.

В рамките на фактите, приети за установени от ХОС, законът правилно е приложен. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминираните престъпни състави е предопредело ангажиране на наказателната отговорност на осъдения.

Определените по вид и размер наказания, за всяко едно от престъпленията, не са очевидно несъответни, по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и като такива са справедливи. Намаляването на наказанията злепоставя постигането на целите както в личен, така и в генерален план.

Съдебният акт е правилен и законосъобразен и в гражданската му част.

Водим от горното и на основание чл. 424, ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Н. М. за възобновяване на нохд № 140/16 г. на Окръжния съд-гр.Хасково.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: