О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 506

гр.София, 04.04.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов

Борис Илиев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 242/ 2011 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по искане на [фирма] – П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 212 от 25.10.2010 г. по гр. д.№ 489/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено изцяло решение на П. районен съд по гр. д.№ 1845/ 2009 г., като по този начин са уважени предявените против касатора и против [фирма] от Б. С. З. искове с правно основание чл. 200 ал. 1 от КТ за солидарно осъждане на ответниците да й заплатят обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване в размер сумата 7 504, 80 лв – разлика между трудовото възнаграждение за заеманата преди и след трудоустрояване длъжност за период 10.01.2008 г. – 10.07.2009 г. и в размер 756, 80 лв – стойност на средства за безплатна храна за същия период.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на акта си въззивният съд разрешил в противоречие с решение № 113/ 08.05.2003 г. по гр. д.№ 2693/ 2001 г. на ВКС, ІІІ г. о. материалноправният въпрос дали трудоустроен работник с под 50 % загубена работоспособност има право на обезщетение по реда на държавното обществено осигуряване по чл. 320 ал. 1 от КТ или има право на обезщетение от работодателя по реда на чл. 200 ал. 1 от КТ. Според...