5№ 5676/05.12.2024 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Златина Рубиеваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2751 по описа за 2024 г.
По касационната жалба:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 310/26.03.2024 г. по гр. д. № 415/2024 г., с което Окръжен съд – Варна е потвърдил решение № 187/16.01.2024 г. по гр. д. № 11938/2023 г. на Районен съд – Русе и е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ на Д. Н. И. срещу Общинска дирекция безопасност на храните – Варна, осъдителният – до размер на сумата 4 444. 72 лв. и за периода 11.08. 2023 г. – 15.12.2023 г.
Решението се обжалва от Дирекцията с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси – материалноправен и процесуалноправен: 1. Съдът по иска за незаконно уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ необходимо ли е да изследва дали работодателят е злоупотребил с правото си на прекратяване на трудовото правоотношение; какви са основните характеристики на длъжността, определена за заемане от държавен служител, и да ги сравнява с тези на заеманата длъжност по трудово правоотношение; дали работодателят е прехвърлил на други работници/служители част или всички функции на тази длъжност, т. е. дали тези обстоятелства/юридически факти са включени във фактическия състав на правото по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, респ. да са част от заявените основания по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ? и 2. Обоснован ли е изводът на съда по иска за незаконно уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, че основните характеристики на заеманата по трудовото правоотношение длъжност са различни от характеристиките на длъжността, определена да се заеме от държавен служител, когато е при механично, незадълбочено сравняване на тези функции? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и да имат значение за точното прилагане на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ) и необоснованост – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация Д. И. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и решението е правилно. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е съобразил, че ответникът – Областна дирекция по безопасност на храните – Варна, е структура на Българска агенция по безопасност на храните – контролен орган на изпълнителната власт, учреден със Закона за Българската агенция за безопасност на храните, и че дейността на ответника/на работодателя се извършва от държавни служители и от лица по трудово правоотношение. Приел е, че трудовото правоотношение с ищеца, заемал длъжността „главен специалист“ в отдел „Здравеопазване на животните“, е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ поради определената длъжност „инспектор“ в отдела, която е следвало да се заеме от държавен служител. Въззивният съд е пристъпил към сравняване на основните, характеризиращи функции на двете длъжности, според предвиденото в НПКДА и утвърдените от ответника длъжностни характеристики. Приел е, че НПКДА свързва длъжността „инспектор“ с осъществяване на контролни функции по прилагане на законодателството в дейността на администрацията под прякото ръководство на инспектори от по-високи длъжностни нива, както и със събирането, обработването и оптимизирането на информация във връзка с контролната дейност, и инспекторът отговаря за законосъобразността на съставяните от него актове. Намерил е, че според длъжностната характеристика, инспекторът има контролни правомощия, свързани с проверка на извършваната работа от ветеринарните лекари и другите ветеринарномедицински специалисти работа и с предоставяната от тях информация. Приел е, че НПКДА свързва длъжността „главен специалист“ с подпомагането и осигуряването на дейността на служителите на ръководна длъжност, както и на служителите, заемащи по-високи длъжностни нива в съответната администрация, както и с техническата обработка на документите, с практическото прилагане на законодателството, със систематизирането на информация и с административното обслужване, а главният специалист отговаря за извършените от него действия във връзка с изпълнението на длъжността и осигурява професионални съвети на младшите специалисти. Намерил е, че според длъжностната характеристика, главният специалист обработва документооборота в отдела. Заключил е, че длъжността „инспектор“ има основно контролни функции и макар по длъжностна характеристика да са й възложени многобройни задължения по събиране и обработване на информация, те са само спомагателни. Заключил е, че длъжността „главен специалист“ има основно технически, изпълнителски и спомагателни функции. При така установените съществени различия, е приел, че ищецът е бил незаконно уволнен на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ.
При тези мотиви на въззивния съд решението не противоречи, а съответства на практиката на Върховния касационен съд. Приема се, че единствената предпоставка/условие на правото на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ е, длъжността да е определена за заемане от държавен служител, но също така еднозначно се приема, че осъществяването на условието изисква длъжността, която е била заемана по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно правоотношение, да запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, включително когато получава нови или губи част от старите си функции. Точно така е приел и въззивния съд, приемайки уволнението за незаконно поради съществени различия в основните функции на заеманата от ищеца по трудово правоотношение длъжност „главен специалист“ – технически, изпълнителски и спомагателни, и тези на определената за заемане по служебно правоотношение длъжност „инспектор“ – контролни. Настоящият състав намира, че различно казуално тълкуване би било в противоречие с уреденото в закона право на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, поради което не съзира основание да променя утвърдената практика на Върховния касационен съд. Първият повдигнат материалноправен въпрос основно се свързва с фактическия състав на правото по чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, той е обуславящ, но макар да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, по него са изключени допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
В останалите части първият въпрос, както и начинът, по който е формулиран процесуалноправният въпрос, се свеждат до оплаквания, че въззивният съд е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въз основа на ирелевантни обстоятелства и че е необоснован извода за различие в основните функции на заеманата от ищеца по трудово правоотношение длъжност и длъжността, предвидена да се заеме по служебно правоотношение, т. е. до касационните основания. В настоящата фаза по селектиране на касационната жалба обаче Върховният касационен съд няма правомощие да разглежда касационните основания, включително да провери дали длъжностните характеристики за „главен специалист“ и „инспектор“ действително установяват възприетата въз основа на тях в решението фактическа обстановка.
По отговорността на страните за разноските:
Въпреки че касаторът/ответникът е представляван от юрисконсулт пред Върховния касационен съд, жалба не се допуска до разглеждане и настоящият състав не следва да поставя в тежест на ответника по касация/на ищеца юрисконсултско възнаграждение - аргумент от обратното по чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК. При този изход на производството по чл. 288 ГПК и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ответника следва да се поставят разноските, които ответникът по касация/ищецът е направил в настоящото производство. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение.
По частната жалба:
Ответникът ОДБХ – Варна обжалва определение № 1944/17.05.2024 г. по гр. д. № 415/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което въззивното решение е изменено по разноските и в тежест на ищеца са поставени по-ниски по размер възнаграждения за представителството на ответника пред първата и втората инстанция от юрисконсулт от тези, определени с решението.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от Д. И. не е постъпил отговор по частната жалба.
Жалбоподателят се оплаква, че незаконосъобразно въззивният съд е определил възнагражденията за процесуалното му представителство пред първата и втората инстанция от юрисконсулт по частично уважения осъдителен иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ под минималния размер в чл. 23, ал. 1, т. 1, in fine НЗПП.
По делото се установява, че в отговора на исковата молба, изготвена от юрисконсулта на ответника, единственото възражение по осъдителния иск е, че неговата основателност следва от неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Следователно предоставената защита по този иск е в най-ниския възможен обем. Във въззивната жалба, изготвена от юрисконсулта срещу първоинстанционното решение, с което исковете са уважени, осъдителният – частично, ответникът се е оплакал, че не е съобразена базата, при която следва да се определи обезщетението за незаконно уволнение, а юрисконсултът се е явил в единственото проведено открито съдебно заседание. И само при заявеното в жалбата, че обезщетението за незаконно уволнение следва да се присъди в по-нисък размер от определения от първостепенния съд, въззивният съд е имал задължението правилно да приложи материалноправната разпоредба на чл. 228 КТ, която е императивна. Следователно предоставената защита по иска по чл. 344, ал. , т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ пред втората инстанция е също в минимален обем и при ниска степен на фактическа и правна сложност на делото по този иск.
Настоящият състав намира, че чл. 78, ал. 8 ГПК не допуска съдът да определи юрисконсултското възнаграждение над размерите в НЗПП, издадена в делегацията по чл. 37 ЗПП, но съдът има правомощието да определи възнаграждението под минималните размери в Наредбата. Правилно въззивният съд е определил възнагражденията за представителството на ответника от юрисконсулт пред всяка от двете инстанции под размерите по чл. 23, ал. 1, т. 1, in fine НЗПП. Трудовото дело с определен материален интерес е с възможно най-ниска степен на фактическа и правна сложност, а с възможно най-нисък обем са предоставените защита и процесуално представителство по този иск от юрисконсулта на ответника.
При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 310/26.03.2024 г. по гр. д. № 415/2024 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на Д. Н. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 2480.00 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1944/17.05.204 г. по гр. д. № 415/2024 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.