ПРОЦЕДУРА1. Делото е образувано по жалба срещу Полша, подадена в Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на 16 юли 2021 г.

2. Полското правителство („Правителството“) е уведомено за жалбата.

ФАКТИТЕ3. Данните на жалбоподателя и информацията, свързана с жалбата, са посочени в приложената таблица.

4. Жалбоподателят се оплаква от прекомерната продължителност на наказателното производство и от липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.

ПРАВОТОТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛЕН 6 § 1 И ЧЛЕН 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

5. Жалбоподателят се оплаква, че продължителността на въпросното наказателно производство е несъвместима с изискването за „разумен срок“ и че не разполага с ефективно средство за защита в тази връзка. Той се позовава на член 6 § 1 и член 13 от Конвенцията.

6. Правителството повдига предварително възражение, че жалбоподателят вече не може да се счита, по смисъла на член 34 от Конвенцията, за „жертва“ на нарушение на правото си на разглеждане на делото в разумен срок, тъй като му е присъдено обезщетение от 2000 полски злоти (PLN). Съдът отбелязва, че този въпрос следва да бъде решен в светлината на принципите, установени в практиката на Съда (вж. Cocchiarella срещу Италия [ГК], № 64886/01, §§ 69‑107, ECHR 2006‑V, и Scordino срещу Италия (№ 1) [ГК], № 36813/97, §§ 178‑213, ECHR 2006‑V).

7. Съдът отбелязва, че Районният съд Варшава-Прага анализира хода на оспореното производство в светлината на критериите, които самият Съд прилага. Той заключава, че е имало забавяния, за които вътрешните власти следва да носят отговорност, че правото на жалбоподателя на разглеждане на делото без неоправдано забавяне е нарушено и му присъжда обезщетение в размер на 440 евро (EUR) за продължителността на производството. Съдът намира, че обезщетението, предоставено на жалбоподателя на национално ниво, разгледано въз основа на фактите, от които той се оплаква пред Съда, е недостатъчно (вж. Janulis срещу Полша, № 31792/15, § 21, 16...