О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5794
гр.София, 12.12.2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир ДрагневГеновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 2024 по описа за 2024 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Т. И. против решение № 334 от 26.03.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №1443 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав, с което е потвърдено решение № 1758 от 6.4.2023 г. по гр. д. № 6577 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, I ГО, 19 състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу Административен съд-София град иск за заплащане на 25 100 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на разглеждане на административно дело № 11195/2019 г. и административно дело № 5038/2021 г. на АССГ в неразумен срок.
Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК по следните въпроси:
1. Налице ли е предявен иск, когато претенция за обезщетение е заявена изрично в исковата молба с правни и фактически основания: вид на вредите, конкретизиран деликт, за който се претендират вредите/тоест неоказано лечение на туберкулоза/, с начална и крайна дата е посочен период на деликта и този иск е приет за разглеждане и е докладван от съда, който е сезиран?
2. Предвид задълженията на съда по чл.7 от ГПК трябва ли предявеният иск да бъде припомнян на съда, след като веднъж е заявен в исковата молба и във връзка с този иск няма указания на съда, нито са поставяни от съда въпроси на ищеца по реда на чл.145 от ГПК? Следва ли съдът да съобрази повторно изявление за предявен иск, което не е изменение по чл.214 от ГПК?
3. Когато в исковата молба е посочен конкретен деликт и е направено искане за обезщетение, тоест искът е осъдителен, а не установителен, принципът „da mihi factum dabo tibi jus“ налага ли на съда задължение да изведе претенция от тези обстоятелства? Дължи ли съдът ясни и конкретни указания за всеки докладван иск? Ако указанията не са ясни и конкретни, вече ли неизпълнението им неблагоприятни последици за ищеца?
4. Достатъчно ли е исковият период да бъде заявен еднократно в исковата молба?
5. Ако обезщетение не се претендира подневно, а глобално, без посочени начална и крайна дата на деликта, който е основанието на иска, при служебно задължение на съда да установи фактите, налице ли е нередовност на иска по смисъла на чл.129, ал.2 от ГПК във връзка с чл.127, ал.1 от ГПК?
6. Нарушава ли се правото на защита, ако въззивният съд се произнесе извън пределите на въззивната проверка, очертани с иницииращата въззивна жалба, срещу която не е подаден отговор? В този случай произнасяне на въззивния съд извън пределите на въззивната жалба нарушава ли забраните по чл.269, изр.2 от ГПК? При неподаден отговор на въззивна жалба може ли съдът да се произнесе по въпроси извън оплакванията във въззивната жалба, които въпроси не се отнасят до нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, нито касаят приложение на императивни норми?
7. Ищецът отговаря ли за забава от отводи, поискани съобразно практиката в същите ситуации на ЕСПЧ и на съда, който разглежда делото, по което тези отводи са поискани?
8. Искове за обезщетения за вреди върху здравето в резултат на унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ следва ли да се разгледат с особено старание за бързина предвид практиката на ЕСПЧ в този смисъл?
Административен съд София град и Софийска апелативна прокуратура не вземат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховен касационен съд намира следното:
Х. Т. И. чрез своя пълномощник адвокат С. И. е подал на 4 октомври 2019 г. искова молба по административно дело 11195/2019 г., която е била разгледана от АССГ по реда на част седма от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, уреждаща отговорността за дейност на специализираните органи по изпълнение на наказанията. Съгласно чл. 285 от тази част на ЗИНЗС искът за обезщетение от незаконосъобразна дейност на тези органи се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.204, ал.5 от глава единадесета на АПК препраща към правилата на ГПК относно изискванията към съдържанието на исковата молба, приложенията към нея и доказателствата се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс. В случая в исковата молба по това административно дело е посочено, че се претендира сумата от 60 000 лв. за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в резултат на бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ да осигури необходимото медицинско лечение. В обстоятелствената част пълномощникът е запитал защо доверителят му не е закаран директно от МВР Болница в СБАЛБ „С. С. , щом лекарите са уговорили лечение, а вместо това стои за периода от 27.09.2019 г. до 1.10.2019 г. в затвора без никакво лечение. С разпореждане от 22.10.2019 г. исковата молба е оставена без движение с указания ищецът да уточни в резултат на кои конкретни действия или бездействия и на кой административен орган произтичат твърдените вреди, да посочи дати на незаконосъобразните действия и да уточни периода, през който са настъпили. В молба от 7.11.2019 г. пълномощникът е отказал да посочва конкретни незаконосъобразни актове, действия и бездействия, дати и период, тъй като е счел, че това не са негови задължения, а бездействието на ответника продължава. С решение № 3652 от 7.7.2020 г. по административното дело ГДИН е осъдена да заплати на ищеца 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от бездействията на администрацията при затвора в София, изразяващи се в неиздаване на необходимите документи за прием в болнично заведение и неизпълнение на задължение за транспортиране до такова заведение съответно на 1.8.2017 г., на 5.9.2018 г. и на 1.10.2019 г., като над тази сума до пълния предявен размер от 60000 лв. искът е бил отхвърлен. Пълномощникът на ищеца е получил съобщение за решението на 13.07.2020 г., на същата дата е подал молба за допълване на решението в частта за разноските и касационна жалба срещу решението. Административен съд, София-град, VI касационен състав, с решение № 1573 от 12.03.2021 г. по адм. д. № 9065 по описа за 2020 г. е оставил в сила първоинстанционното решение. Едва след това пълномощникът на ищеца е подал молба за допълване на касационното решение с произнасяне по искането за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени за периода от 27.09.2019 г. до 1.10.2019 г. включително, по което съдилищата не са се произнесли. Когато това искане е оставено без уважение с окончателно определение № 3409 от 14.05.2021 г., пълномощникът е завел на 25.05.2021 г. нов иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от това, че е бил оставен без никакво лечение за периода от 27.09.2019 г. до 1.10.2019 г. и този иск е бил уважен за 500 лв. с влязло в сила на 3.11.2022 г. решение № 5885 от 18.10.2021 г. по административно дело № 5038/2021 г. по описа на АССГ, I отделение, 43 състав.
Заради решаването на тези дела в неразумен според него срок касаторът е завел иск за обезщетение в размер на 25 100 лв. за причинените неимуществени вреди на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ от нарушеното му право да получи своевременно произнасяне по предявения иск за обезщетение от липса на лечение от рецидивирала туберкулоза за периода от 27.09.2019 г. до 1.10.2019 г. включително. Заявил е, че искът му първоначално е бил предявен по административно дело №11195/2019 г. на АССГ, по който първоинстанционният съд не се е произнесъл, а искането му за допълване на решението в този смисъл е било оставено без уважение. Затова се е наложило да заведе ново административно дело № 5038/2021 г., което към момента на предявяване на исковата молба все още е било висящо.
Ответникът Административен съд София-град е оспорил предявения иск. Заявил е, че липсата на произнасяне по претенцията по първото административно дело се дължи на пропуск на ищеца, а не на съда. Освен това ищецът е използвал различни процесуални способи, с които е удължавал производствата по делата. Ето защо забавянето е предизвикано от поведението на ищеца, а не на съда. Софийският градски съд е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от разглеждането на делата извън разумния срок, а Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че както с исковата молба, така и с уточненията, извършени от пълномощника на ищеца, не е била предявена претенция за вреди от оставяне без никакво лечение на ищеца, която е била заявена едва по второто дело. Това дело е продължило от 25.05.2021 г. до 3.11.2022 г., една година, пет месеца и седем дни. Като е описал подробно процесуалните действия на съдилищата и е съобразил процесуалното поведение на адвоката на ищеца, въззивният съд е приел, че няма основание за ангажиране на отговорността на ответния съд за неразумна продължителност на делото.
Касаторът твърди, че така постановеното решение е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че по административното дело не е предявен иск, макар претенция за обезщетение да е заявена изрично и ясно в исковата молба. Такъв евентуален порок на решението на Софийския апелативен съд обаче не може да се констатира само от неговите мотиви, тъй като е необходимо да се изследват данните по административното дело. Ето защо на това основание касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не може да бъде допуснато.
Няма основания за допускане на касационно обжалване на решението и по поставените от касатора въпроси. Във въпроси от 1 до 5 се съдържа тезата на касатора, че той още с първоначалната си искова молба по административно дело 11195/2019 г. е предявил иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 27.9.2019 г. до 1.10.2019 г., когато е бил оставен в затвора без никакво лечение, вместо да бъде закаран директно от МВР Болница в СБАЛБ „С. С. . Според касатора е било достатъчно, че този факт е бил споменат в исковата молба, която била уточнена с начален и краен период на деликта. Формулирането му като риторичен въпрос обаче е довело до неяснота какво значение се придава на това обстоятелство, включено ли е във фактическия състав на деликта и утежнило ли е неимуществените вреди. Затова административният съд с основание е поискал от пълномощника на ищеца уточнения на исковата молба, които той е отказал да извърши. Ето защо изводът на Софийския апелативен съд в обжалваното решение, че с първоначалната искова молба не е бил предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди за този период и на това основание съответства на практиката на ВКС и не противоречи на цитираните от касатора определение № 891 от 28.11.2014 г. по гр. д. № 6523/2014 г. на IV ГО, определение №869 от 12.12.2012 г. по гр. д. № 776/2012 г. на IV ГО, решение № 434 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г. на I ГО. Поведението на пълномощника на ищеца, което е довело до забавяне на присъждане на обезщетението за неимуществени вреди за периода от 27.9.2019 г. до 1.10.2019, не се състои само в пропуска да уточни исковата молба. Ако е считал, че такъв иск е бил предявен, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по него, адвокатът е могъл да поиска допълване на първоинстанционното решение по чл.250 от ГПК, което не е сторил в срок, а е отправил такава молба едва след постановяване на решение от касационната инстанция.
В шестия въпрос на касатора се съдържа твърдението, че в противоречие с чл.269 от ГПК въззивният съд се е произнесъл служебно по правилността на първоинстанционното решение по доводи, които не са изтъкнати от ответника в отговор на въззивната жалба. Такова процесуално нарушение не е допуснато от въззивния съд. При преценката на правилността на решението по посочени във въззивната жалба оплаквания второинстанционният съд разрешава спора по същество, съобразявайки възраженията и доводите на другата страна, формулирани в отговора на исковата молба. По този начин е постъпил в случая Софийският апелативен съд, поради което по този въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване.
Последните два въпроса на касатора не са били разрешавани от въззивния съд и съответно не могат да послужат за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд в мотивите си никъде не е посочил, че ищецът носи отговорност за забавата, причинена от отводите, поискани от неговия пълномощник, а само ги е изброил в процесуалните действия, които обективно са допринесли за продължителността на делото. Съдът също не е отрекъл, че исковете за обезщетения за вреди върху здравето в резултат на унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл.3 от ЕКПЧ следва да се разгледат с особено старание за бързина.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 334 от 26.3.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №1443 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: