Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Й. К. Членове:

П. Ж.

Л. П. при секретар

Л. Ж. и с участието на прокурора

Д. П. изслуша докладваното от съдията

П. Ж. по административно дело № 690/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Т. К. ДЗЗД, с ЕИК: 177482083, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, [адрес], представлявано от К. Я., чрез процесуалeн представител адв. Р. С., против Решение № 37963 от 17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 3324/2025 г. по описа на Административният съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-22221924001788-091-001/03.12.2024 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, потвърден с Решение № 227/25.02.2025 г., издадено от директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика (ОДОП) при Централно управление (ЦУ) на НАП гр. София, в частта, в която за данъчни периоди - м. 04.2021 г., м. 05.2021 г., м. 06.2021 г. , от м. 08.2021 г. до м. 11.2021 г., от м. 01.2022 г. до м. 04.2022 г., от м. 06.2022 г. до м. 05 2024 г. на К. Т. К. ДЗЗД допълнително са установени задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 426 155, 94 лева, като са начислени лихви в размер на 97 251, 27 лева. С обжалваното решение в полза НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 24 650, 00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че липсата на яснота в решението относно предмета на процесните доставки на стоки или на услуги, извършени от Спонец ООД е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това, съдът не обсъдил всички събрани в хода на данъчното производство доказателства, в т. ч. и изготвената експертиза, както и всички аргументи на жалбоподателя за незаконосъобразността на РА. По същество твърди, че въпросът чия е собствеността на сградата е ирелевантен за спора, който касае признаване право на приспадане на данъчен кредит по фактури с получател К. Т. К. ДЗЗД. Изложени са доводи, че построената сграда се ползва за икономическата дейност на лицето, а именно - за отдаване под наем на трети лица, като в тази връзка се позовава на решение № 1041/10.02.2025г. по адм. дело № 10498/2024г. на І отд. на ВАС. По отношение на доставките на стоки за обзавеждане на имота счита, че ЗС е неприложим, а на основание чл. 359, ал. 1 от ЗЗД, придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците. Твърди се, че закупените активи служат за обзавеждане на сградата и са заприходени в счетоводството на дружеството, а сградата се отдава под наем на трети лица ведно с обзавеждането, поради което доставените стоки се използвани в икономическата дейност на ревизираното дружество и с тях не са извършвани безвъзмездни доставки. В заключение моли Върховния административен съд да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения РА като незаконосъобразен. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно представен списък с разноските.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция ОДОП гр. София, чрез процесуални представители, в писмен отговор и в открито с. з., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 12 526, 65 евро (24 500, 00 лева), съгласно представен списък с разноските.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си АССГ е отхвърлил жалбата на К. Т. К. ДЗЗД против РА № Р-22221924001788-091-001/03.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 227/25.02.2025 г., издадено от директора на Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. София, в частта, в която за данъчни периоди - м. 04.2021 г., м. 05.2021 г., м. 06.2021 г, от м. 08.2021 г. до м. 11.2021 г., от м. 01.2022 г. до м. 04.2022 г., от м. 06.2022 г. до м. 05 2024 г. допълнително са установени задължения по ЗДДС в размер на 426 155, 94 лева, ведно с лихви в размер на 97 251, 27 лева.

На първо място решаващият съд е възпроизвел подробно установената в хода на административното производство фактическа обстановка и причините на приходните органи да откажат правото на приспадане на данъчен кредит на К. Т. К. ДЗЗД по фактури, издадени от доставчиците Спонец ООД и С. В. 2005 ЕООД.

В съдебното производство е приета административната преписка с приложените към нея доказателства, приети са като писмени доказателства договор за наем с приложени към него девет броя фактури, като са възпроизведени и констатациите на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ).

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, подписан е с валидни електронни подписи, като при провеждане на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият съд е приел, че по същество спорът се свежда до въпроса дали дружеството е получател на облагаемите доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС, предвид обстоятелството, че процесната сграда не е негова собственост, а на трето лице, както и дали стоките и услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на дружеството.

По отношение на доставките на стоки и СМР услуги във връзка със строежа на сградата по фактури, издадени от Спонец ООД, съдът е приел, че К. Т. К. ДЗЗД не е доказал материалноправните предпоставки за упражняването на правото на данъчен кредит, доколкото дружеството не е получател на доставки по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС, въпреки, че е вписан като получател във фактурите. Този извод е обоснован с оглед установените факти, че построената сграда е собственост на физическото лице Т. С. Д., която е собственик на парцела върху който е изградена сградата и на нейно име е издадено разрешението за строеж и удостоверението за въвеждане в експлоатация на обекта, чийто титуляр е Д.. След като дружеството не се легитимира като собственик на сградата въз основа на нотариален акт за покупко - продажба или учредяване на вещно право на строеж, то са приети за обосновани изводите на приходните органи, че дружеството не е получател на доставки, свързани с материали и СМР услуги за построяване на сградата. Наред с това съдът приел, че дружеството, като страна по договора за строителство и получател по фактурите, е извършил безвъзмездна доставка в полза на физическото лице Т. С. Д., поради което законосъобразно с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 427 388, 26 лева на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.

По отношение на доставките от С. В. 2005 ЕООД на врати, обшивки на прозорци, мебели, тавани, парапети за стълбище и др. и издадените във връзка с тях 22 бр. фактури съдът е приел, че спорът касае това чия собственост са подобренията в сградата, настъпили в резултат на фактурираните доставки и ползва ли се процесната сграда в икономическата дейност на К. Т. К. ДЗЗД.

Съдът е направил разграничение по отношение на това дали се касае за извършени доставки на стоки и услуги, водещи до подобрения в сградата и свързани с трайното прикрепване към нея (като обшивка на прозорци, поставяне на врати, изграждане на тавани, изграждане на стълбище и свързаните с тях услуги) или се касае за доставка на движими вещи и услугите, свързани с тях.

По отношение на първата група вещи първоинстанционният съд е стигнал до идентични на вече изложените изводи, а именно фактурираните стоки и услуги не са станали собственост на К. Т. К. ДЗЗД обстоятелство, препятстващо възможността дружеството да е получател по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗДДС на фактурираните му доставки, а също и изключението за признаване право на данъчен кредит.

По отношение на доставките на стоки, които не са трайно прикрепени към сградата и свързаните с тях услуги, съдът е възприел изводите на органите по приходите, отчитайки установените от тях обстоятелства - че договорът за наем между К. Т. К. ДЗЗД и Тардема ЕООД е сключен между свързани лица, че предназначението на процесната сграда според всички налични писмени доказателства за нейния строеж и въвеждане в експлоатация е за жилищна такава, като е съобразил характера на наемното отношение, липсата на представени доказателства за използване на сградата в икономическата дейност на наемателя Тардема ЕООД, а също и отсъствието на представени доказателства за ползване на сградата и заплащане на консумативи за това. Сочените обстоятелства са довели съда до извода, че документите, представени от дружеството, са създадени и използвани с цел заобикаляне на закона и постигане на данъчно предимство. От съвкупния анализ на всички доказателства съдът е стигнал до извода, че не следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 99 642, 67 лева по 22 бр. фактури, издадени от С. В. 2005 ЕООД с предмет врати, обшивки на прозорци, мебели, тавани, парапети за стълбище и др..

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения РА и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд София - град е правилно.

Неоснователен е довода на касатора, че липсва яснота в решението относно предмета на процесните доставки на стоки или на услуги, извършени от Спонец ООД. В случая е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от Спонец ООД с предмет строителни материали и СМР услуги във връзка с построяване на жилищна сграда в УПИ, собственост на Т. С. Д.. Предмета на доставките е установен в хода на ревизията и безспорен при съдебното оспорване, поради което и решението не страда от липса на яснота относно предмета на доставките, извършени от Спонец ООД.

Неоснователен е довода на касатора, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства. Всички доказателства са обсъдени в съвкупност, а изводите на първоинстанционния съд за наличие на хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС се споделят напълно от настоящата инстанция.

В случая не е спорно между страните, че Т. С. Д. е собственик на [УПИ], кв. 25 по плана на [населено място], общ. Ихтиман, обл. София, съгласно Договор за собственост № РДС-26/29.12.2015 г. Като собственик на имота, последната не го е прехвърлила на ревизираното дружество, нито е учредила ограничено вещно право на строеж в полза на дружеството, които сделки с недвижими имоти следва да са обективирани в нотариална форма. Не е спорно, че съгласно издадено Разрешение за строеж № 05/21.01.2021 г., на Т. С. Д. е разрешено изграждането на обект Двуетажна жилищна сграда с полуприземен етаж, [УПИ], кв. 25 по плана на [населено място], общ. Ихтиман, обл. София. Същата е възложител на строежа, както въз основа на издаденото разрешение за строеж, така и на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, съгласно която възложител на строежа е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.

В същото време, К. Т. К. ДЗЗД, като възложител сключва договор за строителство на 27.03.2021 г. със Спонец ООД, като строител с предмет изграждане на Двуетажна жилищна сграда с полуприземен етаж [УПИ], кв. 25 по плана на [населено място], общ. Ихтиман, обл. София. Няма спор, че доставките, извършени от Спонец ООД с получател К. Т. К. ДЗЗД са реални и сградата е построена, въведена е в експлоатация, съгласно Удостоверение № 23/19.06.2023 г. за въвеждане в експлоатация, но в имот, който е собственост на физическото лице Т. С. Д.. Построената сграда в имота, собственост на Д. по силата на чл. 92 от ЗС е станала нейна собственост. Съгласно цитираната разпоредба, собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.

По делото не се установява да е уговорено друго и неоснователно касаторът се позовава на учредителният договор за създаването на К. Т. К. ДЗЗД. Този договор няма вещноправен ефект - той не прехвърля правото на собственост или ограничени вещни права върху имота, което става с нотариален акт. Предвид това Договор за строителство от 26.03.2021 г., с предмет изграждането на сградата, е сключен без основание между РЛ като възложител и Спонец ООД като изпълнител строител, тъй като възложител за извършване на СМР може да бъде само физическото лице Т. С. Д., което е собственик на парцела и на което е издадено Разрешение за строеж № 5/21.02.2021 г. Доколкото К. Т. К. ДЗЗД нито е собственик на терена, върху който е изграден строежът, нито има надлежен документ доказващ, че собственикът на терена му е учредил ограничено вещно право на строеж, същият не е станал собственик и на построената сграда. Затова действителният получател по доставките на стоки и услуги е физическото лице - собственик на имота и сградата, а именно Т. С. Д.. Няма доказателства с договора за създаване на К. Т. К. ДЗЗД или с друг документ да е уговорена насрещна перстация или възмездност на доставката от К. Т. К. ДЗЗД към собственика на имота Т. С. Д.. В тази връзка, всички доставки на стоки и услуги, свързани с построяването на сградата и довършителните и работи, са безвъзмездни доставки към Т. С. Д. и не са свързани с икономическата дейност на ревизираното дружество.

При тези факти, правилно първоинстанционния съд е приел приложимостта на изключението, дефинирано в чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Ограничението на правото на данъчен кредит, въведено с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е следното Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или най-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Съгласно 1, т. 8 от ДР на ЗДДС безвъзмездна доставка е доставката, по която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Съгласно тълкуването на чл. 168 и чл. 176 от Директива 112/2006/ЕО, дадено в решение на СЕС от 16 февруари 2012 година по дело С-118/11, допустима е национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен материален актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. В конкретния случай, в резултат на доставката на строителни материали и СМР, е създаден актив, който има характеристиките на дълготраен и който не е включен в имуществото на К. Т. К. ДЗЗД, а е собственост на физическото лице Т. С. Д., което притежава имота, в който е изградена жилищната сграда. Последната не е учредила в полза на ревизираното дружество възмездно право на строеж, нито са уговорили насрещна престация срещу изграждането на сградата, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая К. Т. К. ДЗЗД е извършило безвъзмездна доставка към физическото лице Т. С. Д., собственик на имота. Обосновани са изводите на съда, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, поради което за дружеството не се следва право на приспадане на данъчен кредит.

Неоснователно касаторът се позовава на решение № 1041/10.02.2025г. по адм. дело № 10498/2024г. на І отд. на ВАС, което е постановено при други факти, а именно по това дело е прието за установено изграждане на премествам обект, а не жилищна сграда, както и възмездност на доставката - насрещна престация между собственика на терена и възложителя на сторежа факти, които в случая не са установени.

По отношение на доставките от С. В. 2005 ЕООД на врати, обшивки на прозорци, мебели, тавани, парапети за стълбище и др. и издадените във връзка с тях 22 бр. фактури, настоящата инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях. Доставките на стоки и услуги, свързани с довършителни дейности по построяването и обзавеждането на сграда, която е собственост на физическото лице Т. С. Д. не могат да се използват за икономическа дейност на несобственик на сградата, какъвто се явява К. Т. К. ДЗЗД, при липса на каквото и да е правно основание дружеството да извършва дейност по разпореждане или управление с чуждо имущество.

След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения РА, и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна, Административен съд София - град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса касаторът - К. Т. К. ДЗЗД следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите гр. София, в качеството ѝ на юридическото лице, в състава на което влиза административният орган, издател на оспорения РА и ответник, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 12 526, 65 евро (24 500, 00 лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Последното не е прекомерно предвид осъществената защита, фактическата и правна сложност на делото, а също и обстоятелството, че възнаграждението е под минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. ДВ., бр. 14 от 2025 г.).

Водим от горното и на основание на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37963 от 17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 3324/2025 г. по описа на Административният съд София град.

ОСЪЖДА К. Т. К. ДЗЗД, с ЕИК: 177482083, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, [адрес], представлявано от К. Я., да заплати на Национална агенция по приходите гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 12 526, 65 (дванадесет хиляди петстотин двадесет и шест евро и шестдесет и пет евро цента) евро (24 500, 00 лева (двадесет и четири хиляди и петстотин лева).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Й. К.

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж.

/п/ Л. П.