Р Е Ш Е Н И Е

№ 270

гр.София, 02.06.2011 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

единадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: М. П

Б. И

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 1661/ 2010 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

С определение № 89/ 25.01.2011 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д.№ 1661/ 2010 г. по жалба на [фирма], е допуснато до касационно обжалване решение на Пловдивски окръжен съд № 1053 от 08.07.2010 г. по гр. д.№ 1518/ 2010 г., с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на С. Т. В., извършено със заповед № 221/ 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на [фирма], възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „касиер – левов и валутен” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 5 560, 20 лв.

Обжалването е допуснато поради необходимостта да се отговори по реда на чл. 291 от ГПК на материалноправният въпрос дали уволнителното основание по чл. 328 т. 3 от КТ предполага съществуваща връзка между намаления обем на работа и осъществяваната трудова функция на освободения служител и носи ли тежестта работодателят да докаже такава връзка. Междувременно на въпроса частично е даден отговор с решение на ВКС, ІV г. о. № 29 от 08.02.2011 г. по гр. д.№ 265/ 2010 г., с постановяването на което практиката следва да се счита уеднаквена. Наличието на такава връзка е елемент от фактическия състав, при който за работодателя възниква потестативното право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно волеизявление (в този смисъл са и решение на ВКС, ІІІ г. о. №...