Р Е Ш Е Н И Е№ 216София, 2 май 2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА

ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА

при участието на секретаря Л. Г

и в присъствието на прокурора М. М

изслуша докладваното от съдията К. Х

н. дело № 1315/2011 година.

Производството пред ВКС е образувано по саморъчна жалба/по същество искане / на осъдения Г. В. Р. за възобновяване на нохд № 4647/2010 год. на Пловдивския районен съд, отмяна на постановената по това дело присъда № 419 от 16.09.2010 год. и връщане делото на районния съд за ново разглеждане.

В саморъчно написаното от осъдения искане се съдържа оплакване за незаконосъобразност на постановения съдебен акт, и е налице твърдение, че са нарушени процесуалните му права, тъй като делото не е било предмет на проверка от въззивна инстанция. Основанията за възобновяване по реда на гл. ХХХІІІ НПК, които могат да се причислят на такива по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 346, ал. 1, т. т. 1-3 НПК, не са подкрепени с конкретни доводи в искането.

В съдебно заседание искането се поддържа от служебно назначения защитник на осъдения. Основно се акцентира, че наложеното наказание на Р. като завишено е явно несправедливо и в този смисъл, осъденият и защитникът му апелират за намаляването му по размер.

Становището на представителя на Върховната касационна прокуратура е за оставяне на искането без уважение с оглед множеството предишни осъждания на Р. за същото престъпление.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 419 от 16.09.2010 год. по нохд № 4647/2010 год. Пловдивският районен съд е признал Г. В. Р. за виновен в това, че в...