Р Е Ш Е Н И Е

№ 569

София, 23 март 2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на осми декември две хиляди и десета година и в състав:

Председател: Иван М.Н

Членове: Е. С

Н. Д

при секретар А. К

и с участието на прокурора Р. К изслуша докладваното

от съдията Иван М.Н наказателно дело № 546/2010 год.

Подсъдимият З. Т. Т. чрез защитника си обжалва по касационен ред въззивно решение № 158/19.VІІ.2010г. по внохд 237/2010г. на АС-Пловдив с доводи за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Съображенията са, че отмяната на условното осъждане по чл. 66 НК е необоснована („...не намира опора в доказателствата...”), както и че целите на наказанието са постижими и с условно осъждане, което съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и установения по делото значителен превес на смекчаващите обстоятелства.

Иска решението да се отмени и вместо него присъдата на ОС отм. а Загора да остане в сила.

Решението обжалват и частните обвинители Д. И. С., лично и като баща и законен представител на малолетната Г. Д. И., М. С. Т. и Г. П. Т. с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание – по размер то не съответства на извършеното от подсъдимия престъпление; допуснато е нарушение на закона, защото „... неправилно подсъдимият не е признат за виновен и за допуснати нарушения визирани в чл. 5 ал. 1, т. 1; чл. 20 ал.; чл. 20 ал. 2 чл. 23 ал. 1 от ЗДвП и чл. 75 ал. 1 от ППЗДвП, за които на същия е повдигнато обвинение.”.

Искат да се измени въззивното решение като се увеличи размера на наложеното...