Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Т. ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН ВА. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията Х. Б. по административно дело № 12142 / 2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, чрез процесуалния представител – Л. Ц., против решение № 288 от 01.10.2021 г. по адм. дело № 357/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич.

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното нарушение, като постановено поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

По изложените съображения в жалбата се иска отмяната на първоинстанционния съдебен акт.

Ответникът – Т. Б. - Димова от гр. Варна, чрез адв. А. П. изразява становище в законоустановения срок и навежда доводи за неоснователност на касационната жалба, като моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба поради липсата на касационни отменителни основания.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, Административен съд – Добрич е отменил по жалба на Т. Б. – Димова разпореждане № 4505-40-953 от 23.06.2021 г., издадено от директора на Фонд „ГВРС“ при Национален осигурителен институт /НОИ/, делото е било изпратено като преписка на директора на Фонд „ГВРС“ при НОИ за ново произнасяне по заявление – декларация с вх. № Ц4502-24-92 от 07.05.2020 г. при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона и са били присъдени разноски. Съдът е приел, че административния акт е постановен от компетентен орган, в рамките на правомощията, които притежава на основание чл. 26, ал. 3 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Решението е правилно.

Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК.

От фактическа страна е установено, че Т. Д. е била „инженер-химик“ в „Евроманган“ ЕАД за период от 09.12.2010 г. до 21.10.2019 г. , като с разпореждане с изх. № 20006757/07.02.2020 г. е прекратено трудовото и правоотношение с работодателя. С решение № 29/11.03.2020 г. по т. д. № 15/2019 г/ по описа на Окръжен съд – Добрич, поправено с решение № 39/18.05.2020 г. е било открито производство по несъстоятелност и дейността на дружеството е била прекратена на основание чл. 630, ал. 2 от Търговски закон /ТЗ/. Тодорка е поискала отпускане на гарантирано вземане като е подала заявление с вх. № Ц4502-24-92/07.05.2020 г. Тя е получила уведомление с изх. № Ц4502-24-92#1/25.08.2020 г. от ТП на НОИ – Добрич с което е указано да представи справка по чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и начина на информиране на работниците и служителите за отпускане и изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя. Последвало е издаването на справка от 25.03.2021 г. за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения с изх. № 82/25.03.2021 г., като в нея е посочено, че се дължат суми за месец юли, август, септември и октомври 2018 г. Директорът на Фонд „ГВРС“ при НОИ е издал разпореждане № 4505-40-953/23.06.2021 г. на основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 4 и чл. 22 от Закон за гарантираните вземания на работници и служители при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ и е била определена сума за изплащане в размер на 3 454,57 лева. От материалите по делото е видно, че е било образувано гр. д. № 20163/2019 г. по описа на Районен съд – Варна и е постановено решение № 260482/15.02.2021 г. като дружеството е осъдено да заплати на жалбоподателката сумата от 12 369,43 лева за периода от м. 07.2018 г. до м. 05.2019 г. Съдебният акт е бил обжалван от дружеството в осъдителната част и е било потвърдено с решение № 1141/30.06.2021 г. по в. гр. д. № 20213100501054/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Цитираното съдържание на административния акт сочи, че същият е издаден без да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължимо по индивидуални и колективни трудови договори, парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.

Правоимащи лица по смисъла на закона са работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя при условие, че последният е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл. 6 ЗГВРСНР. Неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по Приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР не може да има негативна последица за лицето с право на гарантирано вземане. От доказателствата по делото се установява, че Т. Д. е била в трудово правоотношение с „Евроманган“ ЕАД, налице е съдебно решение, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, като от работника е подадено заявление-декларация за изплащане на гарантирано вземане в законовия срок. Данните по делото сочат, че от „Евроманган“ ЕАД е изготвена справка по Приложение № 1 по чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР година след подаване на заявление-декларацията и липсват доказателства за връчването и на Т. Д., тоест за работника е била налице обективна невъзможност за запознаване с фактите, обективирани в конкретния документ и подготвяне на възражение срещу тях. Правилно е прието, че е спорен е въпросът дали действително са налице неизплатени трудови възнаграждения, както и какъв е размера им към момента на издаване на оспореното разпореждане, което обстоятелство е безспорно установено по делото.

Съдът е изложил мотиви за нарушенията на чл. 35 АПК и е дал указания относно проверките, които следва да извърши административният орган след връщане на преписката за ново произнасяне. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба решаващият съд правилно е извел наличието на противоречие между фактическите и правни установявания в оспорения акт.

С оглед на изложите мотиви, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за заплащане на разноски - адвокатско възнаграждение е основателна. Размера на същото следва да бъде определен въз основа на представения договор за правна защита и съдействие от 26.11.2021 г. и списък с разноски по чл. 80 от ГПК – 400,00 /четиристотин/ лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 288 от 01.10.2021 г., постановено по адм. дело № 357/2021 г. по описа на Административен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт да заплати на Т. Б. – Димова от гр. Варна, [ЕГН], сумата от 400,00 /четиристотин/ лева адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. В. п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН