Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. А. ЧЛЕНОВЕ: М. Г. Ю. Р. при секретар Б. Г. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от председателя В. А. по административно дело № 12111 / 2021 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител гл. юрк. Н. Г., срещу Решение № 5622/08.10.2021 г., постановено по адм. дело № 7614/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение № 82/14.07.2020 г. на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) окончателно отнемане на издадения лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение № 000030-10324/02.08.2019 г. на[Фирма 1].
Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК.
Касаторът излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за законосъобразност на атакувания пред първостепенния съд индивидуален административен акт. Развива съображения, че основанието за упражняване на регламентираното в чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ властническо правомощие се установява от ангажираната по делото доказателствена съвкупност, което прави решаващият извод на АССГ в обратния смисъл, несъответен на материалния закон. В подкрепа на тезата си сочи, че волеизявлението за окончателно отнемане на лиценза е надлежно мотивирано и постановено при наличие на визираните в закона предпоставки, предвид констатацията за вече приложена ПАМ по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ временно отнемане на издадения лиценз, ведно с разпореждане по чл. 85, ал. 2 с. з. за преустановяване на извършеното нарушение, и с оглед липсата на предприети действия в предоставения срок. Мотивира теза за неправилност на формулирания от първоинстанционния съд извод относно юридическата стабилност на съставения акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 5/14.02.2020 г. и обективиращия приложената ПАМ за временно отнемане на лиценза акт - Решение № 47/25.03.2020 г. Позовавайки се на предписанието на чл. 87, изр. 2-ро ЗХ, според което решенията за временно или окончателно отнемане на издаден лиценз подлежат на незабавно изпълнение независимо дали са обжалвани поддържа, че висящият процес по оспорване на определена ПАМ не е пречка за прилагане на последващата такава. В контекста на развитите от съда мотиви аргументира становище, че нормата на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ не въвежда изискване за наличие на установени с влязъл в сила АУПДВ публични вземания, а поставя условие единствено същите да са просрочени и необезпечени. Доколкото в конкретния случай вменените задължения се явяват просрочени на 16-то число на месеца, следващ този, за който се дължи таксата по чл. 30, ал. 3 ЗХ, то именно от този момент е налице и основание по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ за временно отнемане на притежавания лиценз. С аргумент, че юридическата сила на влезлите в сила административни актове и тези, по отношение на които е допуснато предварително изпълнение е приравнена намира, че правомощието по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ е законосъобразно упражнено, като в тази връзка сочи, че в аналогични ситуации органът винаги действа в условията на обвързана компетентност. По тези съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против атакуваното волеизявление. Моли за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса за образуването на касационното производство пред Върховния административен съд.
Ответникът[Фирма 1], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, бул. Ц. Б. III № 126, представлявано от управителя А. А., чрез процесуален представител адв. Н. Б. от Софийска адвокатска колегия (САК), оспорва касационната жалба. С отричащи основателността й доводи, моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Не претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения:
С атакувания съдебен акт е отменено Решение № 82/14.07.2020 г. на ДКХ за прилагане на ПАМ окончателно отнемане на притежавания лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение № 000030-10324/02.08.2019 г. на[Фирма 1], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, бул. Ц. Б. III № 126.
За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че[Фирма 1] е притежавало лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение № 000030-10324/02.08.2019 г.
С АУПДВ № 5/14.02.2020 г. на председателя на ДКХ е установено, че към 31.01.2020 г.[Фирма 1] има публични вземания за довнасяне в размер на 261 164 891,80 лева и лихви за просрочия към тях в размер на 67 717 779,18 лева, т. е. общо 328 882 670,98 лева.
С уведомление с изх. № 208/14.02.2020 г. председателят на ДКХ е уведомил дружеството за започване на производство по прилагане на ПАМ временно отнемане на притежавания лиценз. Указана е възможността за погасяване на задълженията, респ. представяне на доказателства за тяхното обезпечаване, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.
След като в указания срок лицензопритежателят не е предприел необходимите действия и в този смисъл е имал просрочени публични задължения в размер над 5 000,00 лева, за които не е представено обезпечение, ДКХ е издала Решение № 47/25.03.2020 г., с което е приложена ПАМ временно отнемане за срок от три месеца на издадения на[Фирма 1] чрез Удостоверение № 000030-10324/02.08.2019 г. лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн (т. 1), и е разпоредено да бъдат предприети действия за преустановяване на допуснатото нарушение в срока, за който е приложена ПАМ.
С писмо с вх. № 1876/26.06.2020 г. по описа на Министерството на финансите ДКХ, и в отговор на отправено запитване НАП е уведомила председателя на ДКХ, че в Териториална дирекция (ТД) на НАП е постъпил за събиране АУПДВ № 5/14.02.2020 г. с взискател ДКХ за задължения в общ размер на 330 469 134,71 лева, в това число: главница 261 164 891,87 лева, и лихва 69 304 242,84 лева, за което е образувано изпълнително дело № 200848324/2020 г., със съобщение за доброволно изпълнение № С200022-048-0034984/21.02.2020 г. Посочено е, че във връзка с образуваното изпълнително производство са наложени различни обезпечителни мерки, общият размер на които към 26.06.2020 г. е на стойност 12 187 640,20 лева, но плащания към този момент все още не са постъпили.
Съставена е и служебна бележка от директора на Дирекция ФСДАО към ДКХ, в която е посочено, че към 25.06.2020 г., в срока на приложените ПАМ с Решение № 47 и № 48 от 25.03.2020 г. на ДКХ, не са постъпили плащания, нито документи, удостоверяващи направени обезпечения в размер на 330 469 134,71 лева, в това число: главница 261 164 891,87 лева, и лихва 69 304 242,84 лева.
Във връзка с установеното бездействие на[Фирма 1] е образувано административно производство по окончателно отнемане на притежавания лиценз, за което дружеството е уведомено с писмо с изх. № 950/26.06.2020 г., като му е предоставена възможност за депозиране на становище по наведените твърдения.
В указания 3-дневен срок дружеството е представило своите възражения.
Във връзка с допълнително изискана от НАП и от Дирекция ФСДАО към ДКХ информация относно евентуално постъпили плащания или ангажирани доказателства за обезпечаване на установените публични задължения от страна на[Фирма 1], в ДКХ са постъпили следните документи: 1) служебна бележка от директора на Дирекция ФСДАО с изх. № 1050/13.07.2020 г., която дава отрицателен отговор на поставения въпрос, към 13.07.2020 г., и 2) писмо с вх. № 2053/13.07.2020 г. от НАП, видно от което към 13.07.2020 г. общата стойност на наложените обезпечителни мерки по изпълнително дело № 200848324/2020 г. е 12 217 428,00 лева.
По повод горните констатации е формулиран извод, че към 13.07.2020 г. дружеството не е предприело действия по изпълнение на разпореденото с Решение № 47/25.03.2020 г. и по реда на чл. 85, ал. 2 ЗХ, поради което и на основание чл. 86, ал. 1, т. 7 с. з. е издаден атакувания в настоящото производство административен акт за прилагане на ПАМ окончателно отнемане на притежавания от[Фирма 1] лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн.
С измененията и допълненията на Закона за хазарта, публикувани в ДВ, бр. 69/04.08.2020 г., ДКХ е закрита, като правомощията по прилагане на ПАМ са предоставени на изпълнителния директор на НАП.
По делото са ангажирани доказателства за висящност на съдебните производства по оспорване на издадения АУПДВ и Решение № 47/25.03.2020 г., както и за окончателно разрешен от Върховния административен съд спор по законосъобразността на предварителното изпълнение на АУПДВ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на нормативно регламентираната процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че оспореното волеизявление е фактически обосновано с две констатации, които обаче не обуславят упражнената разпоредителна власт. Първото основание, състоящо се в наличие на предпоставките по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ е прието за недоказано, доколкото публичните вземания се установяват с АУПДВ, а съставеният такъв не е влязъл в законна сила нито към момента на издаването на процесния административен акт, нито към този на приключване на съдебното дирене в производството пред АССГ. Съдът е изложил съображения, че предварителната изпълняемост на един акт открива възможността за събиране на установените задължения преди съдът да се е произнесъл окончателно по законосъобразността му, но от това не следва, че самите задължения са надлежно установени. Прието е, че и второто фактическо основание, послужило за издаване на акта по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ, а именно непредставените обезпечения, не е категорично доказано по делото, доколкото подобно действие може да бъде реализирано едва след установяването на вземанията по надлежния ред и по окончателен начин, от една страна, и от друга, актът, въз основа на който е разпоредено това Решение № 47/25.03.2020 г., не е влязъл в сила, което го прави негодно основание за окончателното отнемане на лиценза.
По изложените съображения съдът е отменил атакувания административен акт.
Решението е неправилно, поради допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон.
Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт, и спазването на законоустановената форма, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.
Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. По-специално, спорно е дали правната стабилност на акта, с който са установени съответните публични задължения, е условие за издаването на акт с основание по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, както и дали влизането в сила на последния е предпоставка за отнемане на лиценза по реда на чл. 86, ал. 1, т. 7 с. з. (в относимата към спора редакция на нормите преди изменението в ДВ, бр. 69/04.08.2020 г.). Дискусионен е и въпросът дали в хода на проведеното административно производство, приключило с издаването на процесната ПАМ, е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и дали придадената на акта по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ изпълнителна сила обхваща и обективираното в него разпореждане по чл. 85, ал. 2 ЗХ.
Дейностите по организиране на хазартни игри, както и по производство, разпространение, сервиз и внос на игрално оборудване са подчинени на установените в ЗХ правила. По аргумент от чл. 3, ал. 1 с. з., законосъобразното им извършване е предпоставено от притежаването на лиценз, издаден от ДКХ. Както условията за получаване на лиценза, така и тези за отнемането му, са изрично предвидени в закона. В Глава четвърта ЗХ са регламентирани два вида ПАМ за временно и окончателно отнемане на притежавания лиценз, които компетентният орган прилага при констатация за наличие на някоя от хипотезите, лимитативно изброени в съответните разпоредби (Виж.: чл. 85 и чл. 86 ЗХ). В контекста на повдигнатия пред настоящата инстанция правен спор, анализът следва да се съсредоточи върху предпоставките на временно отнемане на лиценза по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ и окончателното такова по чл. 86, ал. 1, т. 7 с. з.
Съгласно текста на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ в относимата редакция, Комисията прилага с мотивирана заповед ПАМ - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. По силата на ал. 2 от същата разпоредба, с това решение може да се разпореди предприемането на действия за преустановяване на допуснатите нарушения и за отстраняване на вредните последици от тях, като определи и срок за извършването им. В случай на проявена от лицензианта пасивност, компетентният орган разполага с правомощието да постанови ПАМ окончателно отнемане на притежавания лиценз на основание чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ. Единственото условие, което законът поставя в този случай, е да не е отстранено обстоятелството, дало повод за издаване на акт с правно съдържание по чл. 85, ал. 1, т. 1 от закона.
В контекста на нормативното предписание, визираното в чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ основание за отнемане на лиценза, противно на приетото от първостепенния съд, не е обвързано от наличието на влязъл в сила АУПДВ, който да установява по окончателен начин съществуването на публични вземания на стойност над 5 000,00 лева.
Преди всичко и за прецизност следва да се посочи, че в настоящото производство предмет на оспорване е актът по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ, а не предшестващият го такъв по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, но доколкото релевантен за законосъобразността на първия е фактът на неотстранено нарушение, възприето като фактическо основание за постановяване на втория, въпросът относно обвързаността на предвидената в чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ хипотеза с юридическата стабилност на акта за установяване на съответните публични вземания, е от значение и за настоящия правен спор. Това е така, защото ако предпоставка за временно отнемане на лиценза е влязъл в сила АУПДВ, когато такъв липсва (както е в случая), преценката за отпадане на това обстоятелство в контекста на чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ е безпредметна.
На първо място, от буквалния прочит на нормативното предписание на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ не може да се направи извод, че юридическата стабилност на АУПДВ може да се квалифицира като условие за упражняване на визираното в нормата правомощие. Законът борави с израза просрочени публични задължения, което не предполага наличието на влязъл в сила акт по тяхното установяване.
Аргумент в подкрепа на изложената теза може да се черпи и от проведения нормотворчески процес по приемането на разпоредбата. Видно от публикувания на официалната интернет страница на Народното събрание (НС) на Р. Б. (РБ) законопроект на ЗХ (https://parliament.bg/bg/bills/ID/13713) редакцията на този законов текст е била следната: Комисията може да приложи принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2 от този закон, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени ликвидни и изискуеми публични задължения, което е установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. Със свой доклад водещата парламентарна комисия (Комисия по бюджет и финанси) е предложила промяна в първоначалния текст на разпоредбата, в който е премахнато изискването просрочените публични задължения да са ликвидни и изискуеми, както и да са установени с влязъл в сила акт на компетентния орган, като е добавен размерът на задълженията и изискването за тяхното обезпечаване. Този вариант, съответстващ и на сегашната и на относимата по конкретния казус редакция на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, е окончателно приет на пленарно заседание на НС, триста двадесет и девето заседание, проведено в гр. София, на 15 март 2012 г.
Очевидно законодателят е отстъпил от първоначалната си идея да обвърже основанието по т. 1 с ликвидността и безспорната установеност на задълженията. В противен случай е щял да приеме текста във варианта, който същият е имал при внасянето на законопроекта. След като не го е сторил се налага извод, че словосъчетанието просрочени публични задължения по смисъла на цитираното правило е използвано за дефиниране на възникнали за съответния правен субект публични задължения, чийто срок за доброволно изпълнение е изтекъл към момента на издаване на акта по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, като е ирелевантно дали същите са установени с влязъл в сила акт на компетентните органи, какъвто например е АУПДВ, или не.
Още повече, че в конкретния случай спецификата на констатираните задължения е такава, че същите възникват пряко като размер и основание по силата на нормативен акт, а фактът, че е определен и момент, който поставя началото на тяхната дължимост означава, че просрочието им не е предпоставено от наличие на акт за установяването им по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от обстоятелствената част на атакуваното волеизявление, органът се е позовал на задължения за заплащане на такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ и лихви за тяхното просрочие. По аргумент от чл. 30, ал. 6 ЗХ (в относимата към момента на издаване на акта редакция, а именно ДВ, бр. 14/18.02.2020 г.) организаторите на хазартни игри, които заплащат таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4, подават за всеки месец в Комисията до 15-о число на следващия месец декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за разликата между стойността на получените залози и изплатените печалби, а за игри, за които се събират такси и комисиони за участие декларация за стойността на получените такси и комисиони. Съгласно ал. 9 от същата разпоредба (в горепосочената редакция) таксата по ал. 3 и променливата част от таксата по ал. 4 се внасят по банкова сметка на Комисията в срока за подаване на декларацията по ал. 6. Следователно с изтичането на срока за подаване на декларацията, т. е. на 16-то число от месеца, следващ този, за който е дължима съответната такса по чл. 30, ал. 3 ЗХ, лицензопритежателят вече има просрочени публични задължения по смисъла на чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ.
Изложеното прави несъответни на материалния закон изводите на първостепенния съд, че актът е незаконосъобразен, доколкото е обоснован с констатации за задължения, които са установени с невлязъл в законна сила акт на компетентния орган. По аналогични съображения е несъстоятелна и тезата, че предмет на указанията по чл. 85, ал. 2 ЗХ могат да бъдат единствено публични вземания, установени с окончателен по своя характер АУПДВ. В тази връзка и за пълнота следва да се посочи, че разпореждането по ал. 2 за изпълнение на публичните задължения, респ. по предприемане на действия за тяхното обезпечаване, не обективира самоцелно определяне на задължения в тежест на адресата, а е израз на нормативно предвидената възможност за даване на указания, насочени към привеждане на поведението на лицензианта в съответствие с нормативната регламентация, с оглед избягване издаването на акт по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ. В този смисъл Комисията коректно е упражнила предоставената й от закона компетентност.
Според настоящия състав на Върховния административен съд и другият решаващ мотив на първоинстанционния съд, а именно: че спорът по законосъобразността на решението за временно отнемане на лиценза не е бил окончателно приключил към момента на прилагането на процесната ПАМ, също не обуславя отмяната на атакувания индивидуален административен акт.
По силата на чл. 87 ЗХ решенията за временно и окончателно отнемане на лиценза подлежат на незабавно изпълнение, независимо дали са обжалвани, като обжалването не спира изпълнението им. Регламентираната на нормативно равнище предварителна изпълняемост на тези актове, противно на изложените от ответника съображения, не означава единствено, че същите съставляват изпълнително основание по смисъла на ДОПК и позволяват на изпълнителния орган да предприеме съответните процесуални действия. Предварителното изпълнение, независимо дали същото е допуснато по реда на чл. 60 АПК с изрично разпореждане на административния орган, или въз основа на изрично законово предписание, представлява своеобразно признание на юридическата стабилност на акта, независимо от факта на неговото съдебно оспорване. Преодолян е суспензивният ефект на подадената против волеизявлението жалба (Сравн.: чл. 166, ал. 1 АПК), което отстранява всякакви пречки актът да породи желаното от издателя му правно действие. В контекста на спора това означава, че разпореденото с Решение № 47/25.03.2020 г., на което законът е придал ex lege предварително изпълнение, още към момента на издаването си е довело до целения от органа правен резултат, а именно да се отнеме временно лицензът за срок от три месеца и да се укаже на лицензианта в този времеви порядък да предприеме действия по отстраняването на нарушението, послужило като основание за прилагане на ПАМ по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ.
Несподелим е доводът, че макар суспензивният ефект на жалбата да не засяга основния диспозитив на решението, същият парира действието на разпореждането по чл. 85, ал. 2 ЗХ. Подобно тълкуване не намира опора в закона, а доколкото това разпореждане е ситуирано и представлява неделима част от решението по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, същото притежава всички негови характеристики, в това число и нормативно установената предварителна изпълняемост. В този смисъл и даденият с разпореждането срок за отстраняването на основанието за временно отнемане на лиценза, по правило започва да тече от самото издаване на акта.
В отговор на възражението на ответника за неспазване на административнопроизводствените правила поради започването на производството по окончателно отнемане на лиценза преди изтичането на определения по реда на чл. 85, ал. 2 ЗХ срок, следва да се посочи следното:
Решение № 47/25.03.2020 г. за временно отнемане на лиценза, притежаван от[Фирма 1], е издадено на 25.03.2020 г. и в този смисъл срокът, определен с разпореждането по чл. 85, ал. 2 ЗХ, е следвало да започне да тече именно в този момент. С приемането на чл. 3, т. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) (ЗМДВИППП), обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. обаче, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение са спрени сроковете за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производства, с изключение на производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. С. З. за изменение и допълнение на ЗМДВИППП, в сила от 09.04.2020 г., обн. ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., визираната точка е отменена. Видно от 9, ал. 1 от Заключителните разпоредби на посочения закон сроковете по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на три дни от обнародването му в Държавен вестник. Законът е обнародван на 09.04.2020 г., поради което според описаното правило спрените срокове по чл. 3, т. 3 (в относимата редакция) ЗМДВИППП започват да текат отново на 13.04.2020 г.
Следователно даденият с решението от 25.03.2020 г. тримесечен срок е започнал да тече именно на 13.04.2020 г. и е изтекъл на 13.07.2020 г.
В случая не е спорно, че административното производство по прилагане на ПАМ окончателно отнемане на лиценза, е започнало на 26.06.2020 г. Не е допуснато твърдяното от процесуалния представител на[Фирма 1] нарушение, т. к. от страна на административния орган е извършена необходимата установителна дейност. Видно е, че председателят на ДКХ е предприел всички процесуални действия с оглед установяването на факта дали към 13.07.2020 г., когато изтича срокът за изпълнение на указанията по отстраняване на основанието по чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, е настъпил факт с правопогасяващ възможността за прилагане на ПАМ по чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ ефект, а именно изпълнение на задълженията или съответното тяхно обезпечаване. Изискването на справки от органите, разполагащи с тази информация, е индикатор за осъществената в необходимата степен процесуална активност, с оглед спазването на изискването за установяване на всички факти и обстоятелства от значение по случая съгласно чл. 35 АПК, и фактът, че адресатът е поканен да изрази позицията си преди изтичането на срока по чл. 85, ал. 2 ЗХ, не променя този извод.
От ангажираната по делото доказателствена съвкупност се установява по безспорен начин, че с Решение № 47/25.03.2020 г. на ДКХ е приложена ПАМ временно отнемане на лиценза за срок от три месеца, като по реда на чл. 85, ал. 2 ЗХ е разпоредено в същия срок да се предприемат действия по преустановяването на допуснатите нарушения, т. е. за погасяване или обезпечаване на просрочените публични вземания към ДКХ, което не е сторено. Този факт е надлежно установен от представените справки от НАП и Дирекция ФСДАО към ДКХ и е безспорен между страните, което прави законосъобразен изводът на административния орган, че към момента на издаването на Решение № 82/14.07.2020 г. е обективирано възприетото основание за окончателно отнемане на лиценза по смисъла на чл. 86, ал. 1, т. 7 ЗХ.
По тези съображения изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното пред него решение се явява несъответен на приложимия материален закон. Отменяйки атакувания индивидуален административен акт, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а подадената жалба да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ,[Фирма 1] следва да бъде осъдено да заплати на НАП администрацията, в която се намира органът - касационен жалбоподател, разноски в общ размер на 270 (двеста и седемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 200 (двеста) лева, и заплатената държавна такса за касационното производство в размер на 70,00 (седемдесет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро, вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5622/08.10.2021 г., постановено по адм. дело № 7614/2020 г. по описа на Административен съд София-град, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на[Фирма 1], с [ЕИК], със седалище и адресна управление в гр. София, район Красно село, бул. Ц. Б. III № 126, против Решение № 82/14.07.2020 г. на Държавната комисия по хазарта за прилагане на принудителна административна мярка окончателно отнемане на притежавания лиценз за залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение № 000030-10324/02.08.2019 г.
ОСЪЖДА[Фирма 1], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, район Красно село, бул. Ц. Б. III № 126, да заплати на Националната агенция за приходите, с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. София, район Оборище, бул. К. Д. № 52, разноски в размер на 270,00 (двеста и седемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ВАНЯ АНЧЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА
/п/ ЮЛИЯ РАЕВА