Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. С. ЧЛЕНОВЕ:МАРИЕТА МИЛЕВАБРАНИМИРА МИТУШЕВА

при секретар И. В. И. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от съдиятаБ. М. по адм. дело № 12175/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуалния представител юрк. П., срещу решение № 40 от 28.09.2021 г., постановено по адм. дело № 281/2021г. на Административен съд – Русе, с което е отхвърлена жалбата му с искане за прогласяване нищожността на заповед за допълване на строително разрешение № РД–09-300 от 01.04.2021г. на главния архитект на О. С. поле и е осъдено министерството да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – необоснованост и неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че заявеното искане касае само обявяване нищожността на заповедта, но не и искане за отмяна на акта като незаконосъобразен, тъй като нищожността като порок поглъща незаконосъобразността. Излагат се доводи за неприложимост в случая на чл. 62, ал. 2 от АПК, както и че не е налично нормативно установено основание за вписване на Министерство на земеделието, храните и горите като възложител в разрешението за строеж. Възразява се още, че в съдебното решение не са обсъдени изчерпателно и взети предвид аргументите, изложени от касационния жалбоподател в молбата и представеното писмено становище. Твърди се също така, че съдът не е взел предвид направеното от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласи нищожността на оспорената заповед, както и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът - главен архитект на О. С. поле, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложени по делото писмен отговор и писмени бележки, чрез процесуалния си представител адв. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора.

Ответникът - О. С. поле, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от министъра на земеделието, храните и горите /сега министър на земеделието/ срещу заповед за допълване на строително разрешение № РД–09-300 от 01.04.2021г. на главния архитект на О. С. поле, с която на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е извършена поправка на очевидна фактическа грешка към разрешение за строеж № 28/16.03.2021 г., изразяваща се в отписване на „Напоителни системи“ ЕАД като възложител и вписване като такъв на Министерство на земеделието, храните и горите, съгласно акт за публична държавна собственост № 5033/19.03.2012 г. С цитираното разрешение за строеж главният архитект на О. С. поле, на основание чл. 148, ал. 2, т. 9 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е разрешил на възложителите О. С. поле и „Напоителни системи“ ЕАД да извършат строителство на строеж „Изграждане на дъждовна канализация в района на кръстовищата на ул. „Ц. Б. I“ с улици „Люлин“ и „Весела“ в с. Ряхово за отводняване на общинските терени застрашаващи жилищни домове от наводняване“.

За да постанови оспореното решение административният съд е приел, че процесната заповед не е нищожна, тъй като е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма на акта, както и издаването й не е лишено от законова опора и не се установява липса на правна норма за това. Прието е също така, че не се установявя поправеното разрешение за строеж № 28/16.03.2021г. да е нищожно, макар и при издаването му да са допуснати нарушения на административно-производствените, за да може поне хипотетично да се допусне, че с оспорената заповед се поправя нищожен административен акт. Според административния съд не е налице и невъзможност предписаното с оспорената заповед да не може да бъде изпълнено, или да е налице такава неяснота на изявлението на издателя на акта, че да не може изобщо да бъде разбрано волеизявлението му. Тезата на жалбоподателя, че не е налично нормативно установено основание за вписване като възложител в разрешението за строеж нито на „Напоителни системи“ ЕАД, нито на министерството, съдът приема, че е въпрос, който може да се обсъжда във връзка със законосъобразността на заповедта, но тази възможност е преклудирана предвид това, че заповедта е влязла в сила. Съдът приема също така, че дори и хипотетично да се приеме за основателна тезата изложена в жалбата, че с оспорената заповед всъщност се изменя съдържанието на разрешението за строеж като се променя адресата му, то този порок би бил основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, но не и за прогласяването й за нищожна. Прието е още, че доколко в случая е налице очевидна фактическа грешка и по какъв ред същата подлежи на отстраняване, е въпрос по същество, който не рефлектира нито върху валидността на издадения акт, нито върху компетентността на административния орган да стори това, и не подлежи на съдебен контрол в производство, образувано по жалба само за обявяване на нищожност на акта.

Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Правилно административният съд приема, че в процесния случай преценката на съда относно оспорвания акт е ограничена само до нищожността му, като в тази връзка се явява неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че този извод е неправилен. От една страна, видно от съдържанието на подадената първоинстанционна жалба, изрично в нейния петитум е направено единствено искане за обявяване нищожността на процесната заповед. От друга страна по делото се установява, че процесната заповед е била съобщена на касатора на 14.04.2021 г., като жалбата срещу нея е подадена от последния по пощата на 05.05.2021 г., видно от пощенското клеймото върху приложения по делото пощенски плик. При тези данни процесната заповедта е влязла в сила на 29.04.2021 г., тъй като не е била обжалвана в законоустановения 14-дневен срок, поради и което към датата на подаване на първоинстанционната жалба, която се явява и просрочена по отношение на законосъобразността на акта, е било недопустимо съдът да извършва контрол за законосъобразност на тази заповед независимо дали е било изрично поискано това или не. Такъв е бил допустим и извършен единствено с оглед оспорването с искане за обявяване на нищожност, което съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК е без ограничение във времето.

Неправилен обаче е извода на административния съд, че оспорената заповед не страда от порок, който да обоснове нейната нищожност. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, като в правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани.

В процесния случай предмет на невлязлото в сила разрешение за строеж № 28/16.03.2021 г., издадено от главния архитект на О. С. поле, е „Изграждане на дъждовна канализация в района на кръстовищата на ул. „Ц. Б. I“ с улици „Люлин“ и „Весела“ в с. Ряхово за отводняване на общинските терени застрашаващи жилищни домове от наводняване“, а негови адресати са О. С. поле и „Напоителни системи“ ЕАД. С оспорената пред административния съд заповед на основание чл. 62, ал. 2 от АПК е отпаднал един от титулярите на разрешението за строеж - Напоителни системи“ ЕАД, като вместо него е вписан като адресат Министерство на земеделието, храните и горите /сега Министерство на земеделието/. При така установеното по делото, противно на мотивите на първоинстанционния съд, въпросът дали е налице очевидна фактическа грешка е относим към преценката на валидността на акта за поправката на разрешението за строеж /наименуван „заповед за допълване“/ и съответно - подлежащ на обсъждане в настоящото производство. Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. първо от АПК очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт се проправят от органа, който го е издал и след изтичане на срока на обжалване. При тълкуване на правната норма се налага правният извод, че волята на законодателя е да се даде правомощие на административния орган да поправи допусната от него очевидна фактическа грешка при издаване на административния акт, независимо от това дали същият е влязъл в сила или не и без да го обвързва със срокове. Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 от АПК е несъответствие между действителната воля на административния орган и нейното изразяване, като целта на поправката на очевидната фактическа грлешка е разкриването на вече формираната действителна воля, а не промяната на фактическите и/или правните изводи на издателя на акта, т. е. на разрешението на конкретния случай. В тази връзка следва да се има предвид, че ако пък волята е формирана неправилно, тя не може да бъде заместена под формата на поправка на очевидна фактическа грешка.

Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото разрешението за строеж се състои от разпоредителна част, изразяваща се в идентификацията на предмета на разрешеното строителство и субектите, спрямо които то се издава, не е налице обективен критерий, обуславящ извода каква е била действителната воля на издалия го орган относно адресатите на акта. На още по-малко основание действителната воля на органа може да се търси в аргументацията, на която се позовава в искането си един от титулярите на разрешението за строеж за изключването му като такъв. Процесната заповед по чл. 62, ал. 2 от АПК, под предлог за поправка на очевидна фактическа грешка, всъщност разпорежда изменение в субективните предели на разрешението за строеж, променяйки кръга на носителите на възложените с него права и задължения, като тази промяна представлява съществено изменение на административния акт и тя не се дължи на грешно изразена воля на административния орган. При отсъствието дори на индиция за съществуването на фактическа грешка /вкл. в заповедта за допускането на поправката, чиято съобразителна част се свежда до цитираното правно основание/, заповедта за поправянето й е нищожна. Извън правомощието по чл. 62, ал. 2 от АПК главният архитект на О. С. поле не притежава компетентност да променя разрешението за строеж. Квалификацията на акта в случая следва не от тежестта на порока, а от неговия вид. Некомпетентността, респ. несъществуването на пораждащия я фактически състав, винаги води до нищожност.

Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се прогласи нищожността на процесната заповед.

При основателност на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски – 79 лева държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 40 от 28.09.2021 г., постановено по адм. дело № 281/2021г. на Административен съд – Русе, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА нищожността на заповед за допълване на строително разрешение № РД–09-300 от 01.04.2021г. на главния архитект на О. С. поле.

ОСЪЖДА О. С. поле да заплати на Министерство на земеделието сумата в размер на 179 /сто седемдесет и девет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Галина Солакова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ М. М. п/ Бранимира Митушева