О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 394София, 29.07.2016 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т.д. № 1457/2016г.

Производството е по 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], вписано в ТР на Република Д., срещу определение № 77 от 11.02.2016 г. по ч. т. д. № 37/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 2121 от 27.10.2015 г. по т. д. № 492/2014 г. на Пловдивски окръжен съд в частта за прекратяване на производството по делото по отношение на предявените от същото дружество срещу [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 647, т. 3 и т. 6 ТЗ, чл. 135 ЗЗД и чл. 108 ЗС.

В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие със закона и съдебната практика. Изразено е несъгласие с извода на съда за недопустимост на предявените отменителни искове по чл. 647 ТЗ поради липса на открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника [фирма], като се застъпва становището, че законнът обвързва тези искове не с решението по чл. 630 ТЗ, а с датата на депозираната пред съда молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. Освен това, според частния касатор, въззивният съд неоснователно е преценил единия от исковете – този по чл. 135 ЗЗД – като недопустим, без да съобрази обстоятелството, че същият има характер на общ спрямо специалния иск по чл. 647 ТЗ и поради това неговата допустимост не е обусловена от наличието на открито производство по несъстоятелност на длъжника.

Като обосноваващи допускане...