Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано по частна жалба на Б. Г. Б. чрез адвокат Д. Ф. от АК-София срещу определение № 60612/14.07.2021 г. по гр. д.№ 1046/2021 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о., с което се оставя без разглеждане като процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, подадената касационна жалба вх.№ 1046/21.02.2020 г.

Частната жалба съдържа доводи за неправилност на определението, тъй като неправилно била определена стойността на процесния договор. Според жалбоподателя, стойността на договора включва всички произтичащи от него вземания – главница в размер 2000 лева, лихви в размер 459, 28 лева, както и сумата 2679, 84 лева, представляваща договорна неустойка.

От „И. А. М“ АД не е подаден писмен отговор, но в допълнителна молба, след срока за отговор, е направено искане за повторно връчване на препис от касационната жалба, тъй като страната не е била уведомена за това от упълномощения си процесуален представител.

Проверката за редовност на подадената жалба и размяната на книжата е служебно задължение на администриращия съд, чийто акт се обжалва и в случая, връчването е осъществено надлежно чрез адвокат А. А. на 04.11.21 г. по чл. 51, ал. 3 ГПК, поради което искането за повторно връчване на препис от касационната жалба е неоснователно.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от тричленен състав на ВКС, ІІІ г. о. и с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима, съдът е приел в обжалваното определение, че първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Б. Г. Б., с която са предявени иск за нищожност на договор за заем в размер 2000 лева и евентуален иск за прогласяване нищожност на неустоечна клауза от договора. Според мотивите на определението, цената на иска следва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, а общата сума при коректно изпълнение от страна на заемателя възлиза на 2459.28 лева, т. е. под допустимия праг за касационно обжалване от 5000 лева, поради което касационната жалба е процесуално недопустима.

Обжалваното определение е съобразено с изискванията на процесуалния закон поради което следва бъде потвърдено. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (изм. ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., предишна ал. 2, бр. 86 от 2017 г.), не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела и до 20 000 лева - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Според чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК, размерът на цената по иска за съществуване на договор е стойността на договора, т. е. сбора на главницата и уговорената лихва. Вземанията за обезщетения, лихви за забава и неустойки са самостоятелни, тъй като макар и да произтичат от същия договор, са поставени в зависимост от допълнителен юридически факт – неизпълнение на договора.

В случая, касационната жалба е подадена срещу решение по гражданско дело, което не подлежи касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като всеки от предявените искове е с цена под 5000 лева, поради което правилно решаващият състав на Върховният касационен съд е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 60612 от 14.07.2021 г. по гр. д.№ 1046/2021 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.