№ 3350
[населено място], 11.12.2024г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Р. Б. Ч. И. М. А. Н.
като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 1151 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ДАЕСЕФ“ АД срещу решение № 128 от 28.02.2024г. по в. т.д. № 821/2023г. на Апелативен съд – София.
С въззивното решение е потвърдено изцяло решение № 260159 от 12.04.2023г. по т. д. № 418/2020г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен искът на „ДАЕСЕФ“ АД срещу „Обединена млечна компания“ ЕАД за заплащане на сумата от 30 000 лева, частично от 190 400 лева, представляваща обезщетение в размер на пропуснатите ползи от непоръчани кофички за кисело мляко и алуминиеви капачки в периода от 01.03.2017г. до 10.02.2018г., изразяващи се в разликата между покупната и продажната стойност на нереализираните количества продукти от 3 500 000 броя месечно по цени съгласно Договор № ДС-03/10.02.2015г. и предоговорени с търговско предложение от 20.09.2016г.
Също съгласно въззивното решение решението на Софийски градски съд е обезсилено в частта, с която е отхвърлен евентуален иск на касатора срещу „Обединена млечна компания“ ЕАД за сумата от 30 000 лева, частично от 190 400 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на недобросъвестното поведение на дружеството (въвеждане в заблуждение) при преговорите между страните за продължаване на договорното правоотношение между тях в периода 2017/2018г., и производството в тази част е прекратено.
Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна.
Неправилно е решението в частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд по евентуалния иск с правно основание чл. 12 от ЗЗД. На 09.07.2020г. първоинстанционният съд е бил сезиран с нов иск чрез добавяне на ново основание към първоначално предявения петитум. В противоречие на процесуалните правила въззивният съд е приел, че молбата на касатора от 01.11.2021г. е новопредявена искова молба, въвеждаща в спора ново основание при условията на евентуалност. Този извод води до очевидна неправилност на решението. Същевременно при произнасянето по предявения главен иск въззивният съд не е обсъдил нито едно от събраните по делото доказателства и не се е произнесъл по основното възражение във въззивната жалба на касатора, според което действащ в отношенията между страните към датата на отправяне на търговското предложение е договор, съответстващ на установената помежду им рамка на отношенията от 2008г. В противоречие със закона е било прието, че писмото от 20.09.2016г. на ищеца не съдържа основните елементи на договора за продажба.
Касаторът иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение да бъде отменено с уважаване на предявените искове.
Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Конкретно формулираните въпроси са:
1. Кои факти са основание на иска и кои представляват уточнение по фактически твърдения и не могат да бъдат разглеждани като изменение на иска по чл. 214 от ГПК – в случая чрез добавяне на ново основание, от което произтича спорното материално право и при запазване на същия петитум?
Според касатора въззивното решение в частта за обезсилване на решението на Софийски градски съд противоречи на възприетото в решение № 454 от 03.06.2010г. по гр. д. № 195/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 80 от 09.07.2014г. по гр. д. № 5554/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., съгласно които основание на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и съществуването на спорното право.
2. Задължен ли е съдът преди да постанови решение, да установи с какви искове е сезиран и да даде указания на страната за отстраняване на констатираните при тази проверка нередовности при предявяването им?
Касаторът се позовава на решение № 8 от 22.04.2020г. по т. д. № 962/2018г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., с което на въпроса, във връзка с дейността на въззивния съд, е отговорено положително.
3. В случай на изпълнение на дадените от съда указания, от кога се счита предявена поправената искова молба?
Във връзка с въпроса, също свързан с въззивното решение в частта за обезсилване на решението на Софийски градски съд, касаторът се позовава на т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г., с което е прието, че поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното постъпване. Позовава се и на решение № 2 от 22.04.2020г. по гр. д. № 1153/2019г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
4. Следва ли постановлението на въззивния съд да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения, посочени във въззивната жалба? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани в хода на делото?
Касаторът счита, че въззивното решение, в частта на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД, е постановено в противоречие с разрешенията, дадени в Постановление № 7 от 27.12.1965г. на Пленума на ВС, решение № 200 от 23.12.2015г. по гр. д. № 3779/2018г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 60117 от 01.02.2022г. по т. д. № 667/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., съгласно които въззивният съд има такива процесуални задължения.
5. Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице заедно с всички останали доказателства по делото, като оцени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и да изложи мотиви защо го кредитира или не го приема? Длъжен ли е въззивният съд да направи цялостна оценка на заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото?
Касаторът се позовава на решение № 14 от 02.03.2022г. по гр. д. № 997/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 23 от 17.05.2022г. по гр. д. № 1847/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 43 от 04.09.2017г. по гр. д. № 3143/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 43 от 27.05.2021г. по т. д. № 200/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и възприетото в тях, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото.
6. Може ли да се приеме, че дадено търговско предложение, отправено между търговци в трайни търговски отношения, съдържа определена по размер цена, ако тя е посочена в търговското предложение като процент намаление от размера на цената по действащия към датата на отправяне на търговското предложение договор? Ако в действащия договор между страните има определена по размер цена, може ли да се приеме, че в търговското предложение за следващия договорен период тя е най-малкото определяема, ако в предложението е посочено как тя се определя/изчислява – като процент от размера на цената по действащия договор?
Касаторът счита, че въззивното решение, също в частта относно главния предявен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД, е постановено в противоречие с решение № 57 от 11.09.2017г. по т. д. № 3444/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 121 от 17.06.2013г. по т. д. № 649/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., евентуално въпросите са от значение за
От „Обединена млечна компания“ ЕАД, насрещна страна по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.
На 03.07.2024г., с вписване вх. № 20240703154947, в търговския регистър при Агенция по вписванията е било вписано вливане на „Обединена млечна компания“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], в „Т. Б. ЕАД, с ЕИК[ЕИК]. Съгласно същото вписване е било променено наименованието на дружеството от „Т. Б. ЕАД на „Обединена млечна компания“ ЕАД.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.
При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
С исковата си молба по делото, подадена на 21.02.2020г. (вх. № 24943/25.02.2020г.), „ДАЕСЕФ“ АД е поискало присъждане на сумата от 30 000 лева (частичен иск от обща сума от 190 400 лева), обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнението на Договор № ДС-03/10.02.2015г. – разлика между покупната и продажната стойност на нереализирано количество от 3 500 000 броя непоръчани кофички за кисело мляко и алуминиеви капачки в периода от 01.03.2017г. до 10.02.2018г. по цени съгласно договора, предоговорени с търговско предложение от 20.09.2016г. Изложено е било, че Договор № ДС-03/10.02.2015г. е бил продължен до февруари 2018г. и ответникът „Обединена млечна компания“ ЕАД се е ангажирал да поръчва ежемесечно минимално количество от 3 500 000 броя кофички и капачки. По-конкретно от страна на ответника е липсвало отхвърляне на направеното търговско предложение от 20.09.2016г. при трайни търговски отношения между страните (чл. 292, ал. 1 от ТЗ). То има обвързващо действие и дава право на ищеца да счита, че отношенията между страните са продължени до месец февруари 2018г. През периода от 01.12.2016г. до 09.02.2017г. са били приемани всички доставки, но след това ответникът е отказал да изпълнява задълженията си на купувач по договора.
При условията на евентуалност касаторът – ищец е поискал да бъде осъден ответникът за изпълни задълженията си за поръчки за минимални месечни количества опаковки за период от 11 месеца и 10 дни, изчислени от 01.03.2017г. до 10.02.2018г.
С молба – уточнение от 08.07.2020г. (вх. № 67191/09.07.2020г.) от „ДАЕСЕФ“ АД са изложени допълнителни обстоятелства - че е било налице недобросъвестно поведение на ответника в процеса на договаряне – създаване на представа за продължаване на договорните отношения за още един сезон.
С отговор ответникът „Обединена млечна компания“ ЕАД е оспорил исковете. Посочил е, че договорът от 10.02.2015г. е прекратен, считано от 10.02.2017г. с изтичане на неговия срок, уговорено в клаузата на чл. 22, б.“б“ от договора. След тази дата между страните не са били налице търговски отношения. След 10.02.2017г. ответникът не е имал задължение да поръчва стоки, поради което за ищеца не са настъпили претендираните вреди. Налице е било изрично противопоставяне на търговското предложение на ищеца. Фактурираните цени са били на база действието на договора от 10.02.2015г. и докато този договор е действал. На 17.08.2016г. от ответника е било изпратено изрично писмо, че договорът ще се изпълнява до изтичане на неговия срок (10.02.2017г.), като през месец ноември 2016г. ще се стартира кампания за избор на доставчик за новия договор период (2017г. – 2018г.), при което на ищеца ще бъде дадена възможност да подаде оферта за участие в кампанията. Ищецът не е участвал в процедурата по избор на доставчици.
С допълнителна искова молба ищецът е потвърдил изложените обстоятелства, а с допълнителен отговор ответникът е потвърдил възраженията, оспорванията и правните си доводи.
След изготвяне на доклад по делото, с молба от 02.07.2021г. „ДАЕСЕФ“ АД е поискало да бъде допълнен докладът, като се включат посочените в молбата от 09.07.2020г. обстоятелства относно недобросъвестното поведение на ответника.
В проведеното на 21.10.2021г. открито съдебно заседание на дружеството е било указано да уточни исковата си претенция – дали предявява иск за обезщетение от непозволено увреждане в резултат на недобросъвестно поведение от страна на ответника, за което е изложил доводи в допълнението към исковата молба от 09.07.2020г. От първоинстанционния съд е било указано още, ако такъв иск се предявява, да се уточни размера му, начина на формиране, както и в какво съединение се предявяват осъдителните искове за разглеждане в производството.
С молба от 28.10.2021г. (вх. № 359828/01.11.2021г.) касаторът - ищец е уточнил, че предявеният с допълнението от 09.07.2020г. към исковата молба иск е осъдителен, намира своите основания в условията на евентуалност и е размер на 30 000 лева, частично от 190 400 лева.
С определение от 07.12.2021г. докладът по делото е бил допълнен и относно предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 12 от ЗЗД. Първоначално предявеният иск е бил квалифициран като такъв по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД.
С решението си от 12.04.2023г. по делото (т. д. № 418/2020г.) съставът на Софийски градски съд е отхвърлил тези искове изцяло.
Приел е, че Договор № ДС-03/10.02.2015г. има характер на договор за търговска продажба. Договорено е било минимално количество на заявяваните от ответника стоки – не по-малко от 3 500 0000 броя кофички и капачки. В Приложение № 1 към договора е уговорена цената на отделния вид произведена стока, транспортните разходи и начина на плащане. Цената по договора е била променена с анекси от 30.06.2015г. и 01.09.2015г. Не е имало основание за присъждане на обезщетение за претърпяна вреда от продавача от неизпълнение на договора от страна на купувача, изразяващо се в неотправяне на заявка за доставка на стоки в периода от 01.03.2017г. до 10.02.2018г. Съгласно договора от 10.02.2015г. страните са установили срок на действие от една година, считано от 10.02.2015г. и възможност за продължаване за още една година, ако договорът не бъде прекратен писмено. Въпреки установените трайни търговски отношения между страните (преди това за период от поне 8 години са сключвани идентични договори), нормата на чл. 292 от ТЗ е неприложима, тъй като ответникът „Обединена млечна компания“ ЕАД изрично се е противопоставил на продължаването на договора с писмо от 17.08.2016г. Писмото от 20.09.2016г. на ищеца не съдържа основните елементи на договора за продажба. Същевременно ответникът е върнал на ищеца предоставения стоков кредит и сумите по намалени нови цени, което отново потвърждава, че липсва съгласие за сключване на нов договор.
Относно евентуалния иск съставът на Софийски градски съд е приел, че страните не са водили преговори за сключване на договор между тях за сезон 2017г./2018г., като по отправеното предложение за това от страна на ищеца е последвал директен отказ от ответника в кореспонденцията между тях. Не се е установило да е налице елемент от фактическия състав на деликтната отговорност при нарушаване на принципа за добросъвестност.
Срещу първоинстанционното решение е била подадена въззивна жалба от „ДАЕСЕФ“ АД.
С решението си въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта на иска по чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 12 от ЗЗД като недопустимо (чл. 270, ал. 3 от ГПК) и е прекратил производството в тази част. Според съда е липсвало надлежно сезиране с такъв иск. Посочените от „ДАЕСЕФ“ АД обстоятелства са били във връзка с първоначално заявената претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД. Така евентуалната искова претенция е била предявена едва с молбата от 01.11.2021г., което е след преклузивния срок по чл. 372, ал 2 от ГПК.
Въззивният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд относно неоснователността на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 82 от ЗЗД за обезщетение в размер на пропуснатите ползи от непоръчани кофички за кисело мляко и капачки в периода от 01.03.2017г. до 10.02.2018г. Изрично е било акцентирано върху обстоятелството, че на 17.08.2016г. ответникът е изпратил писмо, съгласно което договорът между страните ще бъде изпълняван до изтичане на неговия срок (10.02.2017г.). Ищецът е бил поканен да участва в стартиращата през месец ноември кампания за избор на доставчик за новия договор период (2017г. – 2018г.). В този смисъл са били и останалите разменени между страните писма, съдържащи еднозначна воля на ответника да прекрати договора. Ответникът„Обединена млечна компания“ ЕАД е доказал, че ясно и недвусмислено се е противопоставял на всички опити на „ДАЕСЕФ“ АД да го принуди на сключи договор и за следващ период. Ищецът не е участвал в процедурата по избор на доставчици. Изключено е при категорично писмено изявление на купувача, че няма да продължи действието на договорените трайни търговски отношения поради необходимост от нови преговори, продавачът едностранно да може да сключи нов договор по реда на чл. 292, ал. 1 от ТЗ. Относно писмото от 20.09.2016г. на ищеца е прието, че не се установят никакви основни елементи от договора за търговска продажба на стоки, така както е приел и първоинстанционният съд. Не са били обсъждани заключенията на приетите в първоинстанционното производство съдебно-икономически експертизи (основно относно размера на предявените искове), тъй като са били без значение за установените от съда обстоятелства.
Допълнително съставът на Апелативен съд – София е посочил, че с влязло в сила решение № 369 от 21.02.2020г. по т. д. № 656/2017г. на Софийски градски съд, по идентични съображения, е бил отхвърлен искът на „ДАЕСЕФ“ АД за обезщетение за вреди от неизпълнение на Договор № ДС-03/10.02.2015г. през месец февруари 2017г.
При тези установени обстоятелства шестият материалноправен въпрос, съдържащ питане относно съдържанието на предложението, отправено между търговци в трайни търговски отношения при доставка на стоки в хипотезата на чл. 292, ал. 1 от ТЗ, не е въпрос от значение за изхода на делото. Съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС въпросът трябва да е част от правния спор и да е обусловил изводите на въззивния съд, което не е в случая. Апелативен съд - София е изключил приложимост на хипотезата на чл. 292, ал. 1 от ТЗ (мълчание, равнозначно на приемане) не само поради конкретното съдържание на търговското предложение от 20.09.2016г. на „ДАЕСЕФ“ АД, но и поради това, че предложението е било отхвърлено веднага от „Обединена млечна компания“ ЕАД. Нещо повече, още на 17.08.2016г. ответникът е изпратил писмо, съгласно което договорът между страните ще бъде изпълняван до изтичане на неговия срок (10.02.2017г.), но не и след това. Възприето е съществуването на категорично писмено изявление (изявления) на купувача, че няма да продължи действието на договорените трайни търговски отношения поради необходимост от нови преговори.
Същото е по отношение на петия поставен въпрос (процесуалноправен). При горните изводи на въззивния съд в решението му в частта относно иска по чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 82 от ЗЗД са без значение заключенията на приетите в първоинстанционното производство съдебно-икономически експертизи. Те са касаели основно въпроси във връзка с размера на претърпените от касатора вреди.
Четвъртият въпрос на касатора (също процесуалноправен) е относно задълженията на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди всички доводи и възражения на страните в рамките на подадената въззивна жалба и отговора, съответно всички събрани по делото доказателства. Въпросът е от значение за изхода на делото. Според касационната жалба по делото въззивният съд не е изпълнил тези свои задължения.
Не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не се установява противоречие на въззивното решение със задължителната практика на Върховния касационен съд, обективирана в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), нито казуалната практика на този съд в посочените от касаторите съдебни решения на отделни състави на ВКС. Въззивният съд е изложил фактически и правни изводи по спора и е отговорил на оплакванията в подадената от касатора въззивна жалба. По-конкретно подробно са били обсъдени доводите на касатора във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 292, ал. 1 от ТЗ.
Първите три процесуалноправни въпроса (във връзка с въззивното решение по чл. 270, ал. 3 от ГПК) също не са от значение за изхода на спора. Първият от въпросите е по приложението на разпоредбата на чл. 214 от ГПК (изменение на иск), но въззивният съд не е прилагал тази разпоредба в решението си. Същевременно този съд е отрекъл да е предявяван иск по чл. 45 от ЗЗД, във връзка с чл. 12 от ЗЗД, който да подлежи на разглеждане и решаване в производството, при което не се е касаело за даване на указания от страна на съда за отстраняване на нередовности, нито за изпълнение на дадени от съда указания, при което исковата молба да се счита поправена, в какъвто смисъл са вторият и третият от въпросите.
Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на решението при условията на чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – липсва вероятност въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено, да е очевидно неправилно.
Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к. д. № 10/2018г. на Конституционния съд.
В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана.
При неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Конституцията. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, във връзка с чл. 121, ал. 2 от Конституцията. При неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила трябва да има нарушение на посочените в чл. 5 - чл. 13 от ГПК, във връзка с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2 и чл. 121 от Конституцията принципи и изисквания към правораздаването като справедливо, приемано в практиката на Върховния касационен съд като пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността, процесуални нарушения във връзка с възложено от закон задължение на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в производството и др.
По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради негова очевидна неправилност. Касаторът прави оплакване, че въззивният съд не е съобразил, че още на 09.07.2020г. първоинстанционният съд е бил сезиран с нов иск чрез добавяне на ново основание към първоначално предявения петитум, но дори това да бъде споделено, би се касаело за недопустимо последващо обективно съединяване на искове. Съгласно практиката на ВКС, споделяна от настоящия съдебен състав, такова съединяване е възможно само в изрично посочените в процесуалния закон случаи – чл. 211 от ГПК (насрещен иск); чл. 212 от ГПК (инцидентен установителен иск); чл. 213 от ГПК (съединяване на дела за общо разглеждане в едно производство); чл. 219, ал. 3 от ГПК (обратен иск срещу трето лице подпомагаща страна); чл. 225 от ГПК (главно встъпване). В този смисъл са определение № 776 от 29.11.2013г. по ч. гр. д. № 6273/2013г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 60473 от 15.12.2021г. по ч. т.д. № 2654/2021г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. По настоящото дело такива обстоятелства липсват. Исковата молба на касатора е била предявена на 21.02.2020г. (вх. № 24943/25.02.2020г.) и в нея не е имало изложени обстоятелства по чл. 12 от ЗЗД (недобросъвестно поведение на ответника в процеса на договаряне – създаване на представа за продължаване на договорните отношения за още един сезон). Както сам касаторът сочи, тези обстоятелства са били заявени едва с молбата му от 09.07.2020г. (като допълнителна молба по делото).
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – София.
От името на „Обединена млечна компания“ ЕАД е поискано присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокат по договор за правни услуги, процесуално представителство и защита от 29.07.2020г., за което е представен договорът (с уговорено възнаграждение от 6 854. 40 лева, от които 5 712 лева данъчна основа), фактура от 23.05.2024г. и извлечение от сметка. С оглед изхода на делото от тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло (чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК), при съобразяване на настъпилото при ответника правоприемство.
Касаторът е направил възражение, че адвокатското възнаграждение е прекомерно.
Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.
Уговореното възнаграждение (5 712 лева без ДДС) не може да бъде прието за прекомерно. То съответства на обжалваемия интерес по делото, фактическата и правна сложност на спора и извършените действия по процесуално представителство. По-конкретно се касае за материален интерес от 30 000 лева, но при предявен частичен иск в пълен размер от 190 400 лева. Касационната жалба, по която от името на ответника е подаден отговор, е пространна (13 страници), във връзка с два предявени при условия на евентуалност иска, при шест поставени правни въпроса и два посочени допълнителни критерия за допускане на касационно обжалване в изложението (10 страници). Допълнително са изложени съображения за очевидна неправилност на въззивното решение, с позоваване на множество съдебни решения, съставляващи практика на ВКС. Съответно на касационната жалба с изложението е и подаденият отговор.
Присъждането на идентични по размер възнаграждения на ответника и в предходните инстанции не изключва същото възнаграждение да бъде определено и от касационния съд, щом то, само по себе си, не се явява прекомерно.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 28.02.2024г. по в. т.д. № 821/2023г. на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА „ДАЕСЕФ“ АД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], район „Искър“, [улица], да заплати на „Обединена млечна компания“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], сумата от 6 854. 40 лева (шест хиляди осемстотин петдесет и четири лева и четиридесет стотинки) разноски за адвокат в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 81 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.