Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца „Д и Ш” ООД, [населено място], чрез адв. С. М. срещу определение № 54/27.05.2021 г. по ч. гр. дело № 206/2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 21144/08.02.2021 г. по гр. дело № 251/2020 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което поради неотстраняване на указани нередовности и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на „Д и Ш” ООД с вх. № 10932/30.07.2020 г. по описа на Върховен административен съд против Държавата, представлявана от Министъра на финансите. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, като при формиране на правните изводи по спора съдът не е обсъдил приложените по делото доказателства. Сочи се, че пар. 18 ПЗР на ЗИДЗЕ не е формулиран по начин, който позволява формиране на ясна представа за точното му съдържание, без системен прочит на множество разпоредби и други нормативни актове, че освен изискването за ясно и точно представено съдържание на разпоредбите на правните норми, изискването за предвидимост на техните последици също не е спазено. Твърди се, че влизането в сила с обратно действие на една разпоредба, която преурежда вече възникнали договорни отношения няма как да е съобразено с правните очаквания на субектите, а още по-малко да може да се разглежда като предвидимо за тях правно разрешение. Жалбоподателят поддържа, че съдът на ЕС е създал установена практика, според която правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими, що се отнася до техните последици, особено, когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и дружествата. Посочено е, че правило, което не отговаря на изискванията на принципа на правна сигурност не може да се разглежда като пропорционално на преследваните цели. Цитира се практика на ЕС.

В жалбата се поддържа, че според практиката на СЕС спазването на принципа на правна сигурност и на правото на оправдани правни очаквания има особено значение при отношения, свързани със значителни финансови последици за частните субекти. Сочи се, че според СЕС това изискване се налага с особена строгост, когато става въпрос за правна уредба, която може да включва финансови тежести, за да се осигури възможност на заинтересованите лица да узнаят с точност обхвата на задълженията, които тя им налага. Цитира се становище на СЕС, че вътрешноправната уредба, като тази в главното производство, която създава съществени финансови тежести за частноправни субекти, следва да се счита за несъвместима с принципа на защита на оправданите правни очаквания – р. от 29.04.2004 г. по дело С – 17/01, т. 34 на СЕС.

Според жалбоподателя съдът на ЕС вече се е произнасял във връзка със сходен казус по съответствието на изменения в германското законодателство за насърчаване използването на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт с правото на ЕС, свързано с прилагането във Ф. Р. Г на Директива 2003/30/ЕО. В жалбата се поддържа, че в своето решение СЕС е определил, че предсрочното премахване на установен преференциален режим на данъчно третиране на биогорива и възобновяеми горива в отклонение от предварително обявения времеви порядък на неговото приложение може да представлява нарушение на принципа на оправдани правни очаквания. Сочи се, че според преценката на СЕС определящо за това е, че националният законодател е премахнал предсрочно режим на освобождаване от данъци, за който предварително двукратно е указал чрез изрични разпоредби в своята правна уредба, че ще бъде запазен в сила до ясно уточнена по-късна крайна дата, както и обстоятелството, че интересите на икономическите оператори, които са започнали своята дейност при действието на първоначално установения режим на освобождаване от данъци в полза на биогоривата и които са вложили скъпо струващи инвестиции могат да бъдат значително засегнати от предсрочно премахване на този режим и още повече, ако същото е променен внезапно и непредвидимо, без да им бъде предоставена възможност да се адаптират към новата законодателна ситуация.

В частната жалба се твърди, че жалбоподателят е сключил с „ЕВН Б. Едяване” АД договор за изкупуване на електрическа енергия № 932 от 24.08.2012 г. и продава произведената енергия от възобновяем източник по преференциална цена. Поддържа се, че с параграф 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ има за цел да измени условията на изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, доставяна по дългосрочни договори с производители-собственици на енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане, подали заявление за подпомагане преди влизане в сила на ЗЕВИ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ)/ЗЕВИ/. Според жалбоподателя визираните изменения от една страна премахват дадените с чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ гаранции за това, че цената на изкупуване на произвежданата енергия не се променя през целия срок на сключените договори с електроснабдителните дружества, че от друга страна те целят да позволят изкупуването на произвежданата електроенергия при значително по-ниски цени, отколкото тези, приложими според договорите за изкупуване, сключени при правната уредба, действала преди измененията по пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ. Жалбоподателят твърди, че по този начин, чрез изменение на приложимата към вече съществуващи договорни отношения правна уредба се премахва едно от същностните определящи условия на договорната връзка между частните субекти-собственици на фотоволтаични централи и електроснабдителните дружества, които макар и частноправни субекти по своята природа, действат като изпълнители на нормативно определени публични функции. В жалбата се поддържа, че се налага повече от съществено изменение на цените на изкупуваната електроенергия от ценовия интервал 560лв./МВтч – 728 лв. МВтч до не повече от 100 лв. МВтч за доставчиците, изградили енергийни обекти със средства от национална или европейска схема за подпомагане и подали заявления до влизане в сила на ЗЕВИ.

Поддържа се, че в резултат на посоченото изменение по отношение на фотоволтаични централи, изградени чрез европейско или национално подпомагане се прилагат различни условия на договорите за изкупуване и различни гарантирани цени според това дали са изградени преди или след влизане в сила на ЗЕВИ, че така към еднородна по своя характер икономическа дейност – производство на електроенергия от един и същи вид възобновяеми източници, се прилагат различни правни режими, които водят до коренно различен стопански ефект на дейността, без за това да са наведени обективни причини. Относно начина на формиране на размера на претендираните в производството имуществени вреди – загуби в размер на 309 034.21 лв. е посочено, че се формира от неизплатената сума по сключения договор за изкупуване на електрическа енергия № 932 от 24.08.2012 г. по преференциална договорена цена, която не е изплатена за произведената енергия в размер на 702930.70 kw в периода от 2015 г. до 2020 г., визуализирано с изчисленията в приложена към исковата молба таблица. Поддържа се, че съдът не е обсъдил тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на делото и е формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на ГПК, че по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалваното определение. Сочи се, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени определението и делото да се върне на Окръжен съд Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената искова молба.

В изложението към частната жалба жалбоподателят е посочил, че обжалваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по няколко материалноправни и процесуално правни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се още, че обжалваното определение е изцяло неправилно и противоречи на материалния закон, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като при формиране на правните изводи по спора изобщо не е обсъдил приложените по делото доказателства, ангажирани от жалбоподателя. В останалата част са изложени доводи с идентично съдържание на тези в частната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при формиране на правните изводи, за необоснованост и нарушение на материалния закон.

Ответникът по частната жалба не е изразил становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК приема следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд е приел, че с върнатата от първоинстанционния съд искова молба, подадена от „Д и Ш” ООД [населено място] се претендират от РБългария, чрез министъра на финансите имуществени вреди, причинени от действаща законова разпоредба - § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. в ДВ бр. 56/24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, премахваща – според ищеца, дадените с чл. 31 ал. 4 и чл. 32 ал. 3 от ЗЕВИ гаранции за това, че цената на изкупуване на произвежданата от възобновяеми енергийни източници ел. енергия, доставяна с дългосрочни договори с производителите – собственици на енергийните обекти / изградени със средства от европейската или национална система за финансиране / ще бъде непроменена за срока на действие на договорите. Посочено е, че ищецът-жалбоподател поддържа, че тази законова разпоредба на националното ни право противоречи на норми на правото на ЕС / в нарушение на принципите за правна сигурност и правото на собствeност, прогласени от чл. 2, вр. чл. 7 и чл. 49 от ДЕС и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС /, както и на конкретни текстове от Конституцията на РБългария и на други нормативни актове – ЗЕВИ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЯТА ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ) и ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), че вследствие на това той е претърпял имуществени вреди – загуби в размер на 309 034, 21 лв. за период 01.08.2015 г. – 28.07.2020 г. - съставляващи незаплатена част от стойността на произведена ел. енергия съгласно сключен с ДФонд „ Земеделие„ Договор от 30.09.2011 г. - които вреди претендира да му бъдат заплатени ведно със законната лихва.

Съдът е посочил, че първоначално производството по тази искова молба е било образувано пред Административен съд Кърджали под № 246/2020 г. С Определение № 142/07.08.2020 г. делото е прекратено като неподведомствено на административен съд - вредите не се претендират като причинени от дейност или актове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, нито от правораздавателна дейност на административни съдилища и ВАС / чл. 2в ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ / и е изпратено на съдебния състав по чл. 135 ал. 4 от АПК за определяне на компетентния съд.

С определение № 43/12.10.2020 г. по адм. дело № 40/2020 г. от петчленен състав на ВАС и ВКС е прието, че дружеството - ищец не претендира вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни и общински органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност или от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове и по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ /причинени от правораздавателна дейност на административните съдилища и ВАС /, съответно че процесните имуществените вреди се претендират като причинени от законодателната дейност на Народното събрание на РБългария – приета от законодателния орган правна норма, явяваща се в противоречие с правото на ЕС, поради което компетентен да разгледа исковата молба е гражданския съд и в частност ОС – Кърджали съгласно правилата за местна и родова подсъдност.

Прието е, че по исковата молба ОС – Кърджали е образувал гр. дело №251/2020 г., което с определение от 18.01.2021 г. е оставено без движение за отстраняване на следните нередовности: 1/ Да се посочи надлежен ответник по иска – поради несъответствие между обстоятелствената част на исковата молба и посочения в петитума на същата ответник; 2/ Да посочи нормите от правото на ЕС, в противоречие на които твърди, че се явяват действащите от националното законодателство правни норми, от които произтичат вредите; 3/ Да посочи начина на формиране на претърпените имуществени вреди – загуби и 4/ Да представи преписи от поправената искова молба за ответната страна.

Съдът е приел, че в изпълнение на указанията и в срока по чл. 129 ал. 2 от ГПК ищецът е депозирал молба вх. № 210452/03.02.2021 г., в която е посочено, че ответникът е РБългария чрез министъра на финансите, че е цитирана практика на Съда на ЕС, че вредите са във връзка с приложения към първоначалната искова молба Договор от 30.09.2011 г. между ищеца и Държавен фонд „ Земеделие„ [населено място] и произтичат от противоречащата на правото на ЕС норма на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, че са посочени като размер и период с първоначалната искова молба и конкретизирани по години с приложен към нея документ – Справка за загуби, и касаят разликата между дължимата – според ищеца, и заплатената в по - малко от дължимата цена за произведената на основание договора ел. енергия за исковия период от 702930, 70кw, конкретизирани по години в цитираната справка.

Прието е, че първоинстанционният съд е преценил, че с подадената молба нередовностите не са отстранени, върнал е исковата молба и е прекратил производството по делото.

Въззивният съд е приел, че не са налице нередовности на исковата молба, за каквито са дадени указания по точки 2 и 3 от първоинстанционното определение от 18.01.2021 г. Приел е още, че ищецът е посочил разпоредбите на конкретни нормативни актове на правото на ЕС, които счита, че са нарушени, че е посочил размера и периода на вредите - загуби, какво те представляват и начина на тяхното формиране.

Прието е, че е налице нередовността, указана в т. 1 от определението на окръжния съд от 18.01.2021 г. Според въззивния съд искът е срещу Държавата РБългария за вреди, причинени от дейността на законодателния й орган – Народно събрание, поради което като ответник по иска е следвало да бъде посочен Държавата, чрез Народно събрание на РБългария, което не е изпълнено. Прието е, че не е отстранено противоречието между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум относно пасивно легитимираната страна по спора, чиято имуществена отговорност евентуално следва да бъде ангажирана по предявеният иск. Формиран е извод, че тази нередовност, съответно нейното неотстраняване, въпреки надлежно дадените указания е самостоятелно основание за прекратяване на делото. С оглед на тези съображения е формиран извод, че обжалваното прекратително определение като краен резултат е правилно и същото е потвърдено.

По правните въпроси:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите, поставени в изложението от жалбоподателя „Д и Ш” ООД, чрез адв. С. М..

В изложението жалбоподателят формално е посочил, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК на обжалваното определение, като не е формулирал ясно и точно правен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. В същото са мотивирани подробни доводи, които касаят правилността на обжалваното определение и поради това същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т. 1 от т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Задължение на касатора е да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Като взема предвид тази практика съдът преценява, че доводите в изложението към частната жалба на „Д и Ш”ООД относно правилността на обжалваното определение са основания за касационна отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само ако се допусне касационно обжалване. Такива са доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд, изразяващи се в това, че при формиране на правните изводи по спора не е обсъдил приложените по делото доказателства, за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда в обжалваното определение. Както се отбеляза те не обуславят извод за наличие на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос по 280, ал. 1 ГПК само по себе си е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд, без да се обсъждат допълнителните основания по т. 1 и т. 3 на цитирания текст.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на определение № 54/27.05.2021 г., постановено по ч. гр. дело № 206/2021 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 1240/10.06.2021 г., подадена от ищеца „Д и Ш” ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място],[жк], № 34, чрез адв. С. М..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: