4№ 749

гр. София, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

З. Р. секретаря К. Ц. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4930 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 2483/19.09.2022 г. по гр. д. № 12630/2021 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № 20160265/20.07.2021 г. по гр. д. № 45572/2020 г. на Софийски районен съд, по иска на В. В. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, предявен при условията по чл. 439 ГПК, е признал за установено, че поради изтекла погасителна давност не съществува право на принудително изпълнение по вземанията за лихвоносна главница за сумата 5 257.14 лв. с разноски с източник договор за банков кредит от 04.07.2007 г. и анекс от 30.09.2009 г. към договора, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 14725/2012 г. от Софийски районен съд в полза на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД срещу В. В. К..

Решението е допуснато до касационно обжалване по следните материално-правни въпроси: 1. Прилага ли се чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС? и 2. Погасителната давност прекъсва ли се на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД от извършване на изпълнително действие по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?

Отговорите и на двата въпроса са в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. и в т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС. Зачитайки задължителното им действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), настоящият състав приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес за вземането по изпълнително дело, което е образувано преди 26.06.2015 г. и е висящо към тази дата. Когато изпълнителното дело е било образувано преди 26.06.2015 г., но към тази дата е прекратено, давността започва да тече от деня на осъщественото основание за прекратяването му. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Въззивното решение противоречи на дадените отговори и е основателна касационната жалба на “ЕОС Матрикс“ ЕООД. Съображения:

Правилно въззивният съд е приел, че надлежната легитимация по иска по чл. 439 ГПК произтича от издадената и влязла в сила заповед за незабавно изпълнение за лихвоносната главница с разноски по вземанията с източник договора за банков кредит от 04.07.2007 г. и анекса от 30.09.2009 г. към договора и от твърденията на длъжника, че правото на принудително изпълнение за вземанията е погасено поради изтекла давност, след като заповедта по чл. 417 ГПК е влязла в сила. Също така правилно въззивният съд е приел, че по издадения въз основа на заповедта по чл. 417 ГПК изпълнителния лист, на 25.06.2012 г. е било образувано изп. д. № 20128610401673 пред ЧСИ Д. В. с длъжник ищеца В. К. и взискател „Райфайзенбанк (България) ЕАД, впоследствие заместен от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД - цесионер по договор от 13.02.2014 г., на когото Банката е прехвърлила лихвоносното вземане с разноски по издадената заповед за изпълнение (429, ал. 1 ГПК). Правилно е и приетото, че при предприетите първоначално след образуване на делото действия на принудително изпълнение, включително запор от 15.05.2013 г. на трудовото възнаграждение на длъжника, на 15.05.2015 г. е настъпила перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Неправилно обаче въззивният съд е приложил чл. 116, б. „в“ ЗЗД, приемайки, че действията на принудително изпълнение по това изпълнително дело, предприети след 15.05.2015 г., не прекъсват давността като извършени след настъпилата перемпция. С молба от 28.05.2015 г. взискателят/ответникът е поискал от съдебния изпълнител да направи справка в ПП – КАТ към ОДМВР дали длъжникът притежава лек автомобил, а ако притежава - да насочи принудителното изпълнение върху моторното превозно средство, т. е. взискателят е направил искане за прилагане на нов способ, а въпреки настъпилата перемпция съдебният изпълнител не може да откаже да приложи поискания нов способ. Той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата перемпция е, че съдебният изпълнител е длъжен да образува новото искане в отделно изпълнително дело, доколкото старото е прекратено по право. Направеното искане за нов изпълнителен способ на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело. Като е приел обратното, въззивният съд е приложил неправилно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Касационната инстанция е длъжна да отмени решението и да реши спора по същество. Според установеното касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

Настоящият състав приема, че лихвоносното вземане за главница с разноски по договора за банков кредит и анекса се ползва с 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Вземането е установено със заповедта за незабавно изпълнение, която с влизането си в сила поражда сходни правни последици с влязлото в сила решение, установяващо вземането. Изпълнително дело № 20128610401673 по описа на ЧСИ Д. В. е било образувано на 25.06.2012 г. На 15.05.2015 г. по него е било осъществено основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Към тази дата се прилага ППлВС № 3/1980 г., а погасителната давност не е текла до 15.05.2015 г. (ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС и разясненията в т. 3 ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС). От 15.05.2015 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност – чл. 117, ал. 1 ЗЗД и давността не е изтекла до 28.05.2015 г., когато взискателят е поискал съдебният изпълнител да приложи новия изпълнителен способ. Направеното искане на свой ред е прекъснало давността - чл. 116, б. „в“ ЗЗД, независимо че по него съдебният изпълнител не е образувал ново дело. В периода 28.05.2015 г. – 26.06.2015 г. давност също не е текла, а е започнала да тече от 26.06.2015 г. Тогава с т. 10 ТР № ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС обяви за изгубило значение ППлВС № 3/1980 г. Давността отново е прекъсната на 14.08.2019 г, когато след направено и уважено искане за прекратяване на изп. д. № 20128610401673 и за връщане на изпълнителния лист (чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК) с молба от 14.08.2019 г. взискателят е поискал същият съдебен изпълнител да образува ново дело и му е представил изпълнителния лист. С молбата от 14.08.2019 г. по новообразуваното изп. д. № 201986104001292 взискателят е поискал извършване на изпълнителни способи и налагане на обезпечителни мерки, а от 14.08.2019 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност - чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Тя не е изтекла към 23.09.2020 г., когато длъжникът е предявил отрицателния установителен иск, предвиден в чл. 439 ГПК. Процесът по чл. 439 ГПК е „относно вземането“ в смисъла по чл. 115, б. „ж“ ЗЗД - по исков ред длъжникът оспорва правото на принудително изпълнение за вземането, като в случая се е позовал на давност, изтекла след влизането в сила на заповедта по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД давност не тече, без значение дали исковият процес е иницииран от длъжника или от кредитора. С касационното решение следва да се отхвърли неоснователния отрицателен установителен иск.

При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са всички направени от ответника по делото разноски. Пред първата инстанция няма извършени такива. Пред втората инстанция направените се изразяват в таксата 130.85 лв., а пред третата – в таксата 160.84 лв.

На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК настоящият състав определя възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт пред трите инстанции в размер на по 100.00 лв.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ :ОТМЕНЯ решение № 2483/19.09.2022 г. по гр. д. № 12630/2021 г. на Софийски градски съд.

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен при условията по чл. 439 ГПК от В. В. К. от [населено място],[жк]28Б, вх. Е, ет. 4, ап. 85, ЕГН [ЕГН], срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], бул./ [улица], ЕИК[ЕИК] за сумите сумата 5 257.14 лв. с разноски с източник договор за банков кредит от 04.07.2007 г. и анекс от 30.09.2009 г. към договора, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 14725/2012 г. от Софийски районен съд.

ОСЪЖДА В. В. К. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 261.69 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК да му заплати сумата 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.