Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

София, 06.03.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Т. С

П. Ш

при секретар К. П и в присъствието на прокурора К.С изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело № 1311/2017 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от подсъдимия Ц. А. П. чрез неговия защитник адвокат В. П. против решение № 308 от 17.11.2017 г. по внохд № 375/2017 г. на Великотърновския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е „ неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.” Заявява се също така несъгласие с размера на определената санкция, преценена като явно несправедлива предвид приноса на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат.

Касаторът намира, че въззивният съд се e отклонил от правилата на чл. 303, чл. 339, ал. 1 и чл. 332 от НПК и не е извършил собствена преценка на събраните доказателства и доводите на страните. От този аргумент се извежда генерализирано оплакване, че доказателствата по делото не подкрепят извод за осъществен от обективна и субективна страна престъпен състав. Отправя се упрек и за безкритично възприемане на заключенията на двете съдебно-технически експертизи въпреки противоречивите им становища относно скоростта на движение на автомобила на подсъдимия, мястото на удара с пешеходката и механизма на произшествието. Отбелязва се в критичен план и пренебрегване на доказателства, свързани с отразените в протокола за оглед спирачни следи и предпоставените от тях фактически изводи.

В жалбата многократно, се заявява, че липсват самостоятелни мотиви на въззивната инстанция, даващи...