Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Л. Г. ЧЛЕНОВЕ:ВИОЛЕТА ГЛАВИНО. М. при секретар С. П. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от съдиятаА. М. по адм. дело № 12354/2021

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита от дискриминация срещу решение № 1258/11.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1503/2021 г., по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 515/07.06.2021г. на Комисия за защита от дискриминация на Р. Б. Петчленен разширен състав и преписка № 106/2016г. е върната за ново разглеждане от друг състав на Комисия за защита от дискриминация, в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението, както и на тези, дадени в Решение № 2279/19.12.2017г. по адм. д. № 2454/2017г. на Адм. съд-Варна.

Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на съдебноделоводни разноски.

Ответниците – Г. Г., Кмет на община Варна, Заместник-кмет на община Варна, Началник-отдел Обслужване на данъкоплатци при дирекция Местни данъци при община Варна – не вземат становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

С обжалваното решение Административен съд – Варна е отменил решение № 515/07.06.2021г. на Комисията за защита от дискриминация и е върнал преписката на административния орган за продължаване на производствените действия по жалбата на Г. Г. в съответствие с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като е приел следното:

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е започнало по жалба на Г. Г. срещу кмета на община Варна, заместник – кмета на община Варна и началника на отдел „ОДОП“ при дирекция „Местни данъци“ за проявена дискриминация спрямо нея по признаци „лично положение“ и „възраст“ при определяне на трудовото й възнаграждение. В хода на административното производство е навела и оплаквания за дискриминация по признак „образование“. Посочила е служители в администрацията, които изпълняват същите и/или сходни функции и задачи, но получават по – високо трудово възнаграждение. Комисията е установила, че жалбоподателката Г. Г. е била в трудово правоотношение с община Варна. По силата на допълнително споразумение от 29.06.2012 г. е заемала длъжността старши инспектор „Обслужване на данъкоплатци“ в отдел Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи, Д. М. данъци и такси с месечно трудово възнаграждение в размер на 561 лева.

Със заповед № 00031/25.04.2016 г., на основание чл. 326, ал 1 КТ (отправено писмено предизвестие от служителя до работодателя за прекратяване на трудовия договор) трудовото й правоотношение е прекратено.

Във връзка с влязло в сила Решение № 2279/19.12.2017г. по адм. д.№ 2454/2017г., потвърдено с Решение на ВАС № 16204/28.11.2019г. по адм. д. № 2558/2018г., с Разпореждане № 2367/27.12.2019г. производството по преписка № 106/2016г. по описа на КЗД е възобновено, като на основание чл.56, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. от страните са изискани допълнителни становища, както и представянето на „…всички относими доказателства“, в т. ч. длъжностните характеристики за сравняваните длъжности.

След анализ на представените доказателства и в контекста на приложимата нормативна уредба - Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/, КЗД е приела, че длъжностите „старши специалист“ и „главен специалист“ са такива със спомагателни функции, съгласно чл.3, ал.6 от Наредбата, докато „инспектор“ попада в обхвата на „експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции“ съобразно чл.3, ал.4, т.2 на Наредбата, логично следствие от което се явява различният обхват на областите на дейност и преки задължения на лицата, заемащи длъжността „старши инспектор Обслужване на данъкоплатци“ в сравнение със „старши специалист „Събиране и отчитане на касови приходи“ и „главен специалист Безкасови приходи“, в Отдел „Обслужване на данъкоплатци и отчитане на приходи“, Дирекция „Местни данъци и такси“.

Анализирайки основните задължения за длъжностите „старши инспектор Обслужване на данъкоплатци“, „старши специалист Събиране и отчитане на касови приходи“ и „главен специалист Безкасови приходи“, КЗД е извела извод, че макар структурно същите да се намират в един и същ отдел и дирекция, разкриват различия по отношение на цел на длъжността, области на дейност и преки задължения, което обуславя различната образователна квалификация, изискуема за заемане на процесиите длъжности.

Съобразено е и че съгласно изискванията на Класификатора на длъжностите в администрацията и Наредбата за прилагане на Класификатора, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012г., за заеманата от жалбоподателката длъжност се изисква образование „бакалавър“, а за останалите две – „средно специално“ образование, с които изисквания кметът на община Варна е обвързан при назначаване на служители.

При така извършения анализ на събраните доказателства и тълкуването, дадено на приложимите нормативни разпоредби, КЗД е приела, че в случая не се касае за еднакъв или равностоен труд, при който с оглед на умения, отговорности, изискуема квалификация, усилия за изпълнението им и условия на труд, различните длъжности да са еквивалентни. Различията в трудовото възнаграждение на Георгиева се основават на разлика в качеството и интензитета на положения труд, различните длъжностни характеристики, нормативно установените размери на трудовите възнаграждения в администрацията, а не на основата на защитен признак по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. По тези съображения са приети за недоказани твърденията за неравно третиране и извършена дискриминация по признаци „възраст“, „образование“ и „лично положение“, поради което с Решение № 515/07.06.2021г. е прието за установено, че спрямо Георгиева не е извършено нарушение на ЗЗДискр. на основата на признаци „възраст“, „образование“ и „лично положение“ от страна на кмета на Община-Варна, зам. кмета на Община-Варна и н-ка отдел „Обслужване на данъкоплатци“ при Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, и е отхвърлена жалбата ѝ с вх.№ 44-01-1002/24.03.2016г. по описа на КЗД. Съдът е посочил, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и съответства на изискванията за форма. Приел е обаче, че е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му. Правните изводи на съда почиват на данните по административната преписка и са изградени при правилно приложение на материалния закон.

Първоинстанционният съд, при установената фактическа обстановка обосновано е приел, че в конкретния случай са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

В нарушение на чл.61, ал.3 от ЗЗДискр., вр. чл.22, ал.1, т.5 от ГПК, трима от членовете на заседателния състав на КЗД са участвали и в предходното разглеждане на спора пред КЗД, приключил с Решение № 220/05.07.2017г. Това нарушение е съществено, тъй като съгласно чл.61, ал.3 от ЗЗДискр., членовете на състава на Комисията се отстраняват на основанията и по реда, предвидени в чл.22 – 24 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.22, ал.1, т.5 от ГПК, като съдия по делото не може да участва лице, което е взело участие при решаването на делото в друга инстанция. В случая това правило е следвало да се приложи аналогично в производството пред КЗД и тримата членове на състава на Комисията е следвало да се отстранят от разглеждане на спора, тъй като вече са изразили становище по него в Решение № 220/ 05.07.2017г. Следва да се сподели изводът на първоинстанционния съд, че обстоятелството, че съставите на Комисията са специализирани, не представлява основание за неприлагане на законовата разпоредба, чиято цел е да гарантира безпристрастно и непредубедено решаване на спора, въз основа на събраните доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Правилата за производство пред КЗД председателят на Комисията при необходимост може да променя постоянните състави, да разпореди заместване в други състави и да създава заседателни състави ad hoc, което означава, че при проведена процедура на основание чл. 22 – 24 от ГПК председателят на Комисията може да попълни състава, който да разгледа и постанови решение по преписката. Не се споделят възраженията на касатора, чена практика съставът постановил решение № 515/07.06.2021 г. е различен, нов, тъй като трима от членовете му са различни, както и че не съществува възможност всички членове на състава да бъдат различни, тъй като общият състав на Комисията е от 9 души. От така постъпилата преписка от КЗД не се установява да са налице основания за невъзможност същата да бъде разгледана от административния орган, доколкото не са представени доказателства за образуване на производството, разпределяне на преписката на определен състав, акт, с който този конкретен състав да се отстрани от разглеждането на преписката, разпределянето на друг състав и отстраняването му и така, докато всички възможни членове на КЗД не се отстранят от разглеждането на преписката. В тази насока Решение на ВАС № 9595/03.07.2012г. по адм. д. № 5610/2012г., Решение на ВАС № 4092/20.03.2019г. по адм. д. № 3749/2018г., Определение № 387 от 8.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2497/2020 г., III г. о., ГК.

Решението е обосновано с доказателствата по делото, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт е правилен. Решението съответства на изискванията на чл.172а, ал. 2 от АПК , тъй като съдържа фактическа обстановка, която да обосновава относимите за случая изводи за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на решението на КЗД.

Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1258/11.10.2021 г., постановено по адм. дело № 1503/2021 г., по описа на Административен съд - Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Любомир Гайдов

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. Г. п/ Александър Митрев