Производството е по чл. 288 от ГПК.

Л. В. М. чрез адвокат К. П. обжалва решение № 27 от 17.01.2022 г. по т. д. 837/21 г. на Окръжен съд -Благоевград, с което е потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Л. В. М. срещу „Кредит инкасо инвестмънт бг“ ООД иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи сума в размер на 13 927, 31 лв, представляваща просрочена главница по договор за банков кредит, сума в размер на 2 048, 99 лв, просрочена редовна лихва за периода от 15.04.2009 г. до 01.08.2010 г., сума в размер на 901, 85 лв, просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2008 г. до 12.10.2010 г., сума в размер на 14 047, 13 лв, представляваща законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2010 г. до датата на входиране на исковата молба 03.09.2020 г., сума в размер на 337, 56 лв, представляваща държавна такса, както и сума в размер на 587, 56 лв, представляваща юрисконсултско възнаграждение, които суми били предмет на изпълнение по изп. д. 467/10 г., ЧСИ А. Ц..

В касационната жалба са изложени съображения, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК – неизготвяне на собствени мотиви от въззивния съд. Въззивният съд не бил се произнесъл в съответствие с чл. 269 от ГПК, така както било разяснено приложението му в решение № 136 от 17.10.2019 г. по т. д. 2673/18 г. на ВКС, като бил нарушил диспозитивното начало и въведените оплаквания. Освен това бил нарушил чл. 235, ал. 3 от ГПК. Не бил взел предвид обстоятелството, че в хода на процеса бил настъпил факт от значение за спорното право, изтичане на погасителната давност в хода на процеса, до приключване на устните състезания.

Твърди, че е налице отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК – нарушение на материалния закон. Производството било образувано по отрицателен установителен иск и този иск нямал за последица прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116 б. б от ЗЗД, нито нейното спиране на основание чл. 115 б. ж от ЗЗД. Давността била правна последица на бездействието на кредитора, поради което и за да бъде прекъсната, и за да спре да тече било необходимо да са извършени действия от носителя на спорното материално право срещу длъжника, който можел да се позове на погасителната давност. Нямало как длъжникът да спре погасителната давност, която тече в негова полза.

Моли да се отмени решението. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Относно задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка със спора като отговори на всички доводи и възражения на страните. Счита, че е налице допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като по посочения правен въпрос, въззивният съд бил се произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр. д. 63/13 г., ВКС, решение № 990 от 24.03.2010 г. по гр. д. 47/09 г,I ГО на ВКС, решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. 1413/09 г., IV ГО на ВКС,решение № 346/ 25.11.0211 г. по гр. д. 1387/10 г., III ГО, решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр. д. 1332/10 г., ВКС. Съгласно тази практика на ВКС при произнасянето си, въззивният съд мотивирал своето решение, като можело да се препрати и към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, като следвало да изготви свои мотиви, с които да обоснове извода по същество на спора. Счита, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви, което обосновавало допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

2. Въззивният съд бил нарушил диспозитивното начало, като се произнесъл извън въведените възражения в процеса и извън изложените оплаквания във въззивната жалба, като по този начин е разрешил посочения правен въпрос, в противоречие с трайната практика на ВКС решение № 136 от 17.10.2019 г. по т. д. 2673/18 г., ВКС

3. Въззивният съд можел да изгради изводите си само въз основа на фактите, които страните са имали възможност да обсъдят като извода на съда следва да бъде основан на такива факти, независимо дали са се осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания. Решението трябвало да отрази действителното положение между страните. Затова съдът бил длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска. Счита, че е налице произнасяне в противоречие е с решение № 61 от 30.04.2010 г. по гр. д. 741/09 г, както и решение № 178 от 13.05.2011 г. по гр. д. 984/10 г., което обосновавало допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

4. За задължението на съда да вземе предвид фактите, които се отнасят към основанието на иска, за които има наведени твърдения в исковата молба, но някои от тези факти са се осъществили след като той е предявен. Мотивира допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като твърди, че по поставения правен въпрос, въззивният съд бил се е произнесъл в противоречие с решение № 26 от 22.02.2010 г. п от. д. 10690/09 г., ВКС. В случая фактите, обуславящи фактическия състав на погасителната давност били наведени от ищеца с исковата молба, чрез твърдения, като един от тези факти, периода от време бил осъществен след предявяване на исковата молба, преди приключване на устните състезания.

Ответникът „Кредит инкасо инвестмънт бг“ ЕАД е подал отговор по реда на чл. 287 от ГПК, като оспорва искането за допускане касационно обжалване. Счита, че първият поставен правен въпрос в съответствие с трайната практика на ВКС. Счита, че липсва нарушение на диспозитивното начало и липсва осъществяване на соченото общо основание по втория посочен правен въпрос. По отношение на трети и четвърти правен въпрос, е посочено, че поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд. Иска да не се допуска касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва решението страна, в предвидения в чл. 283 от ГПК срок за касационно обжалване. На основание чл. 113, изр. 2 от ГПК следва да се приеме, че осъществяваната защита е на потребител и делото, образувано по предявения отрицателен установителен иск, следва да се приеме като гражданско дело. Следователно, не е налице ограничение за разглеждане на касационната жалба, произтичащо от чл. 280 от ГПК при цена на иска 13 927, 13 лв относно главницата.

За да потвърди отхвърлителното решение по предявения отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, от длъжника Л. В. М., срещу цесионера „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, за признаване за установено, че длъжникът Л. М., не дължи на цесионера сумата от 13 927, 31 лв, просрочена главница по договор за банков кредит, сума от 2 048, 99 лв, просрочена редовна лихва за периода 15.04.2009 г до 01.08.2010 г., сума 901, 85 лв, просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2009 г. до 12.10.2010, сума в размер на 14 047, 13 лв – законна лихва върху главницата от 13.10.2010 г. до 03.09.2020 г. (дата на депозиране на разглежданата искова молба) и държавна такса 337, 56 лв и 587, 56 лв - юрисконсултско възнаграждение, въззивният съд е приел, че е образувано изпълнително дело 467/10 г, по описа на ЧСИ А. Ц., по молба вх. № 07155 от 17.11.2010 г. от „Р. Б. ЕАД и въз основа на изпълнителен лист от 15.10.2010 г. по ч. гр. д. 3076/2010 г. по описа на БРС. Въпреки посочването на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. 3075/10 г, БРС, предмет на исковата защита са само задълженията на ищеца към ответника, на основание издадения изпълнителен лист по гр. д. 3076/10 г. БРС, на основание заповед за изпълнение на парично задължение, за несъществуване на вземания в посочения по-горе размер, на основание договор за банков кредит от 16.06.2008 г. На 24.09.2012 г. на основание чл. 429 от ГПК като присъединен взискател е конституиран „ЕОС Матрикс“ ЕООД в качеството му на цесионер на банката кредитор. На 04.10.2013 г. въз основа на настъпило правоприемство е бил конституиран нов кредитор „Кредит инкасо инвестмънт бг“ ЕАД, който е конституиран като взискател по делото. Прието е, че „Кредит инкасо инвестмънт бг“ ЕАД се легитимира като притежател на вземането, предмет на изпълнителния лист и искът, предявен срещу него е допустим.

С оглед преценката дали е изтекла погасителна давност е преценено, че вземанията са съдебно установени и давността за тези вземания е петгодишна от влизане в сила на съдебния акт. Но в конкретния случай е прието, че с образуване на изпълнително дело и извършване на конкретни изпълнителни действия от взискателя, давността е прекъсвана. От всяко прекъсване е започвала да тече нова давност. Прието е, че първото изпълнително действие, което било валидно извършено и като такова е било годно и е прекъснало давността, било извършено с подаване на молбата на взискателя на 17.11.2010 г., с искане за образуване на изпълнително производство и искане за извършване на конкретни изпълнителни способи: опис, оценка и продажба на имущество на длъжника, като с извършване на конкретен изпълнителен способ, годен да прекъсне давността, започва да тече нова давност. Налагането на възбрана върху 1/12 ид. ч. на недвижим имот, собственост на длъжника на 16.12.2010 г. с Постановление на ЧСИ, също било изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Прието е, че са извършвани валидни изпълнителни действия, чрез които давността е прекъсната и след всяко действие започва да тече нова петгодишна давност.

Прието е, че въззивната жалба е бланкетна, но предвид задълженията си и с оглед изложеното във въззивната жалба е направен извод, че искът след съдебно установяване на вземането, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на процеса. Прието е, че до 26.05.2015 г., приемането на Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по т. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност за вземането, за което е образуван изпълнителен процес не тече. След тази дата започва да тече нова погасителна давност и в случай, че не би била прекъсвана, би изтекла на 26.06.2020 г. Прието е, че съгласно разясненията в посоченото тълкувателно решение, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдия изпълнител, по възлагне от взискателя. С насочването на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая е установено, че са предприети от взискателя изпълнителни способи, включително след 26.06.2015 г, които са прекъснали давността. Така на 28.09.2015 г. е направено искане за извършване на справка за наличен трудов договор и съответно налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 14.10.2015 г. въз основа на удостоверение по ДОПК бил присъединен ТД на НАП относно налични публични вземания на длъжника. На 25.11.2016 г. била депозирана молба за насрочване на опис на движими вещи на длъжника. На 17.05.2017 г. била входирана молба за извършване на справка в ел. регистър на БНБ, както и искане за насрочване на опис на движими вещи. В предходния период също били извършени изпълнителни действия.. От образуване на изпълнителното до 26.06.2015 г., давността не била текла, предвид ППВС 1/80 г. В конкретния случай не била настъпила и перемпция, предвид извършвани изпълнителни действия. След 26.06.2015 г. имало също извършвани изпълнителни действия от взискателя и от съдия-изпълнител и поради това давността била прекъсвана, както е посочено. Прието е, че последното годно да прекъсне давността изпълнително действие е от 14.01.2019 г. и от този момент до предявяване на иска, 03.09.2020 г. давност не е текла

Това е мотивирало потвърждаване на отхвърлянето на отрицателния установителен иск, предявен от Л. М. срещу „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД (в качеството му на правоприемник на кредитора „Р. Б. ЕАД).

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания, обосноваващи извод за вероятност съдебното решение да е нищожно или недопустимо, основания съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, за допускане касационно обжалване.

По отношение на формулираните от касатора правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че посоченият първи правен въпрос представлява общо основание за допускане касационно обжалване. Но липсва отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно посочените законови изисквания – чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения в страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора съгласно чл. 263, ал. 1 от ГПК. Въззивният съд следва да отговорни на всички доводи и възражения относно спорните факти, като при оспорване на доказателствата въззивният съд дължи анализ и отговор на всички становища на страните. В случая, въззивният съд не се е отклонил от задължителната и трайна практика на ВС, изразена в ППВС 1/53 и ВКС, както и на ВКС - ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР 1/2013 г., както и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, служебно известни на настоящия съдебен състав решение № 163/06.02.2020 г. по т. д. 271/19 г., решение № 134 от 2.12.2019 г. по т. д. 2780/18 г., решение № 144 от 22.11.2019 г. по т. д. 2579/18 г., решение № 55 от 3.4.2-14 г. по т. д. 1245/13 г. и множество други. Поради изложеното не е налице допълнително соченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Посоченият втори правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е обусловил изхода на спора. Въззивният съд е приложил разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно валидността и допустимостта на въззивното съдебно решение, като е отговорил на изразеното във въззивната жалба основание, „че не е изтекъл петгодишният давностен срок, тъй като от страна на взискателя са предприети действия прекъсващи давността“, като са оспорени тези констатации. Именно въз основа на това оплакване, въззивният съд е изложил мотиви относно действията, прекъсващи давността и въз основа на това е приел, че след извършването на всяко действие, годно да прекъсне давността, започва да тече нов давностен срок и поради това липсва погасяване по давност на вземанията на цесионера, като правоприемник на банката. Не може да се приеме, че посоченият правен въпрос е разрешен в отклонение от задължителната и трайна практика по приложение на чл. 269 от ГПК, израз на която е Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и сочената от касатора и многобройни решения на ВКС.

По отношение на трети и четвърти правни въпроси, настоящият съдебен състав намира, че така посочените правни въпрос не могат да обусловят изхода на спора. При предявен отрицателен установителен иск за установяване несъществуване на вземането, за събирането, на което е образувано изпълнително дело, предявен от длъжника срещу кредитора, на основание изтекла погасителна давност, е налице процес относно вземането. В този процес кредиторът не може да противопостави насрещна положителна претенция. Поради това давност относно вземането, не тече. Давността на основание чл. 115, б. ж от ЗЗД, следва да се счита, че спряла, тъй като е налице процес относно вземането. Поради това и поставеният правен въпрос, дали изтеклият срок в хода на производството по предявен отрицателен установителен иск относно несъществуване на вземането, представлява изтекла погасителна давност и погасява правото на съдебна защита и на принудително изпълнение относно това вземане, не може да е обуслови изхода на спора. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, посочен от касатора като основание за допускане касационно обжалване, следва да е включен в предмета на делото, да е обусловил решаващата воля на съда и да обуслови изхода на спора. В случая, посочените правни въпроси, не биха могли да обусловят изхода на спора. Ето защо с поставянето им касаторът не е обосновал основание за допускане касационно обжалване.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 450 лв, тъй като същият е представляван от юрисконсулт.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 17.01.2022 г. по в. гр. д. 837/2021 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, първи въззивен граждански състав.

ОСЪЖДА Л. В. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 да заплати на „Кредит инкасо инвестмънтс бг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 сумата от 450 лв, направените разноски в производството пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: