Р Е Ш Е Н И Е

№ 93

София 27.10. 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т. д. № 1882 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] в н. срещу решение № 49/24.02.2015г., постановено по в. т.дело № 434/2014г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №16/11.04.2014г. по т. дело № 22/2013г. на Разградския окръжен съд.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Според жалбоподатгеля въззивният съд не е обсъдил всички направени от касатора – въззивник доводи и възражения във въззивната жалба отнасящи се до главния и евентуален иск, обсъден е единствено АУДВ №269/7.08.2002г. и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Не са обсъдени АУДВ №21/24.07.2006г. и АУЧДВ № 8/10.03.2008г., възраженията му относно характера на установените с тях плащания / главници и лихви/, както и че по отношение на тези вземания няма данни да има образувани изп. дела. Според касатора неправилно е прието, че вземанията на държавата в производството по несъстоятелност се погасяват с петгодишна давност, тъй като вземанията, преоформени по реда на ЗУНК, имат периодичен характер; доколкото се касае до вземания, за които има издадени изпълнителни листове на основание чл. 237 ГПК отм., се поддържа, че разпоредбата...