Производството е по чл. 288 ГПК.

Р. А. С. от [населено място] е подала касационна жалба срещу решение № 5 от 28.01.2010 г. по гр. д. N 88/2009 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 947 от 11.11.08 г. по гр. д. № 1984/07 г. на районен съд – Велико Т.. С него е отхвърлен иск на касаторката срещу [фирма], за признаване незаконност на уволнение и отмяна на заповед № 1666/27.07.2007 г. на изпълнителния директор – иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а е уважен насрещен иск на ответника срещу ищцата за сумата 110 лева, която представлява обезщетение по чл. 221 ал. 2 КТ. Развити са доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, материална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът [фирма], [населено място], оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по един от въпросите, поради следното:

В изложението към касационната жалба са поставени голям брой въпроси от процесуалноправно и материалноправно естество, повечето от които хипотетично, тъй като предпоставят отговорите, дадени в самия закон – напр. трябва ли въззивното решение да бъде мотивирано, може ли да има противоречие вътре в мотивите на решението, може ли решението да се основава на неприети по делото и оспорени доказателства, към кой момент се осъществява предврителната закрила при уволнение, кога е спазена процедурата по чл. 193, 194 и 195 КТ и др. От значение за изхода на делото обаче е предварителният въпрос за закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ при положение, че ищцата страда от заболяването „захарен диабет” и уволнението е извършено без преодоляване на закрилата по текста. Питането е свързано с необходимостта да се уведоми работодателя за болестта и дали такова уведомяване е налице, щом между страните и имало предходно дело от 2004 г., в което касаторката е поддържала незаконност на уволнението поради закрила по чл. 333 КТ.

По делото са представени голям брой решения на състави на ВКС в подкрепа на поддържаните от касаторката становища. От тях следва де се съобразят тези, свързани със закрилата при уволнение, които утвърждават постоянната практика на ВКС, че закрилата се преценява към момента на уволнението /чл. 333, ал. 7 КТ/, а уволнението е факт при достигане на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор до неговия адресат. Понастоящем са постановени множество задължителни решения на ВКС по чл. 290 ГПК, които имат за предмет закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Те следва да се съобразят, тъй като в тях е застъпено становището, че закрилата по текста има обективен характер и се прилага независимо от това дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника или служителя и дали са представени медицински документи за него – р. № 492/17.06.2010 г. по гр. д. 477/2010 г., IV г. о., р. № 853 от 17.12.2010 г. по гр. д. № 767/2010 г., IV г. о. и др. Това налага да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Произнасянето по него е преюдициално по правилото на чл. 344, ал. 3 КТ, тъй като препятства разглеждането на правния спор по същество. Касационно обжалване следва да се допусне и по насрещния иск, тъй като основателността му е в зависимост от изхода на първоначалния иск за законност на дисциплинарното уволнение. Държавна такса не се дължи от касаторката на основание чл. 359 КТ.

Ето защо Върховният касационен съд - състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение решение № 5 от 28.01.2010 г. по гр. д. N 88/2009 г. на Великотърновския окръжен съд по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по насрещния иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.

Насрочва делото в открито съдебно заседание за 9.06.2011 г. с призоваване на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.