Производството е по чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба на Р. А. С. от [населено място] с искане да се допълни решение № 247 от 23.06.2011 година по настоящото дело в две насоки – в първата част от диспозитива на съдебното решение да се впише името й, както и да се посочи, че отмяната на незаконната заповед за уволнение № 1666/27.07.2007 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], касае не само наложеното наказание „дисциплинарно уволнение”, но и прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Излага съображения и претендира разноски за производството.

Ответникът [фирма], [населено място], оспорва жалбата с писмено възражение и моли молбата да не се уважава.

Молбата е постъпила в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК и е процесулно допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна поради следното:

С първата част на разглеждания диспозитив съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението, извършено със заповед № 1666/27.07.2007 г. на изпълнителния директор на [фирма], [населено място], връчена на 31.07.2007 г., от длъжността „оператор машинист” на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, като по този начин е уважил иск на ищцата, сега молителка, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Действително в него не фигурира името на уволнената работничка и то ще бъде допълнено с настоящото решение, като след думите „отменя уволнението” ще се добави „на Р. А. С. от [населено място]”.

Втората част на молбата е неоснователна. Съдът се е произнесъл по цялото искане на ищцата и е формулирал диспозитив, който съответства на заявения петитум по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съдът е отменил процесната заповед

изцяло

, т. е. както в частта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, така и в тази, с която е прекратено трудовото правоотношение на това основание. По начало не е необходимо да се формулират и разграничават двете й части, тъй като както налагането на дисциплинарното наказание „уволнение”, така и прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, имат една и съща последица – преустановяване на трудово-правната връзка от деня на връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение – чл. 195, ал. 3 и чл. 335, т. 3 КТ.

Не следва да се коментират останалите искания в молбата, които нямат отношение към настоящото производството. Те касаят обстоятелства, които са настъпили след постановяване на решението, извън предмета на делото са и се отнасят до дейности на други органи и длъжностни лица. Разноски не се дължат, тъй като липсват доказателства за направата им.

По изложените съображения и на основание чл. 250, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г. о.

РЕШИ:

ДОПЪЛВА първата част от диспозитива на решение №

247 от 23.06.2011 година по настоящото дело, като след думите „отменя уволнението” се добавят „на Р. А. С. от [населено място]” и той придобива следния окончателен вид:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на Р. А. С. от [населено място], извършено със заповед № 1666/27.07.2007 г. на изпълнителния директор на [фирма], връчена на 31.07.2007 г., от длъжността „оператор машинист”, на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. А. С. от [населено място] за допълване на решението в останалата част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.