Р Е Ш Е Н И Е

№ 60151

[населено място], 22.02.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

При секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№2355 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Н. Д. и К. Х. М. упражняващи заедно правомощията на синдик на Корпоративна търговска банка АД /в несъстоятелност/ против решение №1169/23.05.2017г. по т. д.№929/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С него е отменено решение №1716/06.10.2016г. по т. д.№59/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 16 състав, като вместо това са отхвърлени предявените от синдиците на КТБ АД /н./ искове с правно основание чл.59 ал.5 от ЗБН, за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./ на извършени прихващания от ответника С. С. И. Б. ЕООД, с изявления вх.№10194/30.10.2014г. с активно вземане в размер на 8 770 863,50 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „К. И. АД и вх.№10216/30.10.2014г., с активно вземане в размер на 17 000 000 лева, придобито с договор за цесия, сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД. Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Първа инвестиционна банка“ АД.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда относно приложимостта на разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН / в редакция ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г./ към процесните прихващания, извършени на 30.10.2014г. Счита за ирелевантен въпроса дали нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН е материалноправна или процесуалноправна. Излага доводи, че приложима по отношение на правото да се иска обявяване на относителна недействителност на прихващането е не законовата норма, действала към момента на извършване на прихващането, а нормата, действаща към момента на възникването на потестативното право за обявяване за относително недействителни извършените прихващания. Поддържа, че това потестативно право, като всички права, предвидени в чл.59 от ЗБН, възниква едва в момента, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и едва от този момент същото може да бъде упражнено. Твърди, че тъй като производството по несъстоятелност на КТБ АД е открито с решение от 22.04.2015г. по т. д.№7549/2014г. на СГС, в този момент в полза на кредиторите на несъстоятелността възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл.59 ал.5 от ЗБН. Според касатора именно към тази дата - 22.04.2015г. следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни извършените прихващания и това е нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН, в редакцията й обн. ДВ бр.98/2014г., в сила от 28.11.2014г.

Ответната страна „С. С. И. Б. ЕООД, поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Излага доводи, че изводите на въззивния съд относно приложимата редакция на разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН са правилни. Моли обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Третото лице помагач на страната на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД, счита, че касационната жалба е неоснователна. Подробни съображения излага в писмен отговор.

С определение №119/24.02.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по въпроса коя е приложимата редакция на чл.59 ал.5 от ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с пар.9 от Закона за изменение и допълнение на държавния бюджет на Р. Б. за 2014г. /обн. ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г./.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

Въззивният съд е изтъкнал, че преценката дали една правна сделка или правно действие е действително се прави с оглед действащата към момента на извършването му законова регламентация, като материалноправните норми, вкл. тези регулиращи договорните правоотношения, възникването, изменението и погасяването на договорни задължения, нямат обратно действие. Посочил е, че само чрез изрична правна норма законодателят може да придаде на тези норми действие и по отношение на вече възникнали материални правоотношения /чл.14 от ЗНА/. С оглед на това, че законодателят не е придал обратно действие на изменението на материалноправната норма на чл.59 ал.5 от ЗБН, съдът е счел, че изменената норма не е приложима за настъпили преди влизането й в сила факти и отношения. Приел е, че към момента на извършване на прихващанията са били налице предпоставките на чл.59 ал.1 от ЗБН, в редакцията на нормата към същия момент, предвиждаща, че кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към банката, ако преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Изтъкнал е, че процесните прихващания са извършени с волеизявления по смисъла на чл.104 ал.1 от ЗЗД, достигнали до насрещната страна КТБ АД преди 28.11.2014г. и са породили своя правен ефект при действието на разпоредбата на чл.59 ал.5 от ЗБН в старата й редакция. С оглед изложеното съдът е приел предявените искове по чл.59 ал.5 от ЗБН за неоснователни.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът

на ВКС приема следното:

След допускане на касационното обжалване на въззивното решение е постановено Решение № 8 от 27.05.2021г. по конст. д.№ 9/2020г., с което Конституционният съд на Р. Б. е обявил за противоконституционни разпоредбите на Пар.5, ал.1-4; Пар.6, ал.1 и 2; Пар.7 и Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; чл.60а ал.1 от ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2015г., доп. ДВ, бр.33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./; Пар.16 от ЗИДЗБН /обн. ДВ, бр.61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г./ и чл.60б ал.1, 2 и 3 от ЗБН /обн. ДВ, бр.22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./. С него е обявена за противоконституционна разпоредбата на Пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН, според която „Член чл.59 ал.5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014г.“. В мотивите на решението по конст. д.№9/2020г. е коментирано придаденото от законодателя същинско обратно действие на нормите, с които се преуреждат определени юридически факти, като е прието, че правната сигурност се накърнява с въвеждането с обратна сила на основания за относителна недействителност на сделки, при чието извършване лицата са се доверили на действащото към този момент законодателство. В този смисъл преценката за относителна недействителност на прихващане следва да се основе на редакцията на нормата, действаща към момента на извършването му.

С. Р. №3 от 28.04.2020г. по конст. д.№5/2019г. на Конституционния съд на Р. Б. по отношение на заварени от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага.

По изложените съображения отговорът на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е, че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59 ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на нормата с ДВ, бр.98/2014г., изменена с бр.22/2018г., бр.12/2021г., обявена за противоконституционна с Решение № 8 на КС на РБ относно началната дата на прилагане 20.06.2014г. – бр.48/2021г., е редакцията, която е била в сила към момента на извършване на оспореното прихващане.

По правилността на въззивното решение:

Предявените от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ искове са основани на редакцията на чл.59 ал.5 ЗБН в сила от 28.11.2014г., според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор или от банката: 1.след началната дата на неплатежоспособността; 2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VІІІ ЗКИ, включващ наложена мярка по чл.116, ал.2, т.2 от същия закон, ако тази дата предшества датата по т.1.

В случая прихващанията са извършени с изявления от 30.10.2014г., т. е. при действието на редакцията на чл.59 ал.5 от ЗБН /ДВ, бр.92 от 2002/, според която недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределение на осребреното имущество, е прихващането, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения.

Разликата в различните редакции на нормата, освен въвеждането на ново основание за недействителност по т.2 на чл.59 ал.5 ЗБН от 2014г., е и в кръга на лицата, упражнили правото на прихващане, което може да се обяви за недействително: в редакцията от 2002г. това е само прихващане, извършено от „длъжника“, а в редакцията от 2014г. – „от кредитор или от банката“. Употребеното понятие „длъжника“ в редакцията от 2002г. индивидуализира само едната страна в правоотношението и това е банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност. По Закона за банковата несъстоятелност длъжникът в несъстоятелност е винаги банка, с оглед на което относително недействителни до влизане в сила на изменението от 2014г. са единствено прихващанията, извършени от банката след началната дата на неплатежоспособността. Основание за този извод е регламентацията на участниците в производството по ЗБН – кредитори и банка, като единствено в посочената норма е използвано обозначението на банката като „длъжника“. По този начин в чл.59 от ЗБН са разграничени прихващанията, извършени от банката, от тези, извършени от кредиторите. На следващо място, в правоотношението по прихващане на две насрещни вземания всяко от лицата е едновременно кредитор (за активното вземане) и длъжник (за пасивното вземане). Следва да се съобрази и граматическото тълкуване на нормата – относително недействително е не прихващане, извършено от някой „длъжник“ - участник в производство, а от „длъжника“, който може да се разбира само като несъстоятелния длъжник, а именно банката.

По тези съображения настоящият състав на ВКС приема, че според редакцията, действаща към момента на атакуваните прихващания -30.10.2014г., прихващанията, извършени с изявление на кредитор на банката не са относително недействителни на основание чл.59 ал.5 от ЗБН. Редакцията на нормата на чл.59 ал.5 от ЗБН, в сила от 28.11.2014г., за обявяване за относително недействителни на прихващания, извършени от кредитор на банката е материалноправна и има действие за в бъдеще, поради което е неприложима за прихващания, извършени до влизането й в сила.

Иск за обявяване недействителността на прихващанията по отношение на кредиторите на несъстоятелността може да бъде предявен само след откриване на производството по несъстоятелност на банката, но това обстоятелство не променя материалноправните предпоставки за недействителността. Възникването на процесуалната възможност за осъществяване на правото на иск не създава ново правно положение – промяна във фактическия състав на недействителността, който не е бил част от действащото право към момента на настъпване на последиците на прихващането.

По изложените съображения предявените искове са неоснователни, както правилно е приел решаващият състав на САС.

Предвид изложеното решението на Софийски апелативен съд следва да бъде оставено в сила като правилно.

На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като не е направено такова искане.

На осн. чл.62 ал.2 от ЗБН държавната такса от 515 417, 27 лв. за разглеждане по същество на касационната жалба следва да е за сметка на масата на несъстоятелността на „КТБ“АД /н/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1169/23.05.2017г. по т. д.№929/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.

ОСЪЖДА „КТБ“АД /н./ да заплати по сметка на ВКС на РБ сумата от 515 417,27 лв. /петстотин и петнадесет хиляди четиристотин и седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/ държавна такса за касационното производство, на осн. чл.62 ал.2 от ЗБН.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.