О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 394София, 19.06.2018 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 56/2018 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Г. И. И. и Х. Щ. Г., двамата от [населено място], срещу решение № 92 от 21.04.2017 г. по в. т. д. № 76/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 802 от 02.11.2016 г. по т. д. № 441/2016 г. С първоинстанционния са уважени предявените от [фирма], [населено място] положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане към касаторите, в качеството им съответно на кредитополучател и на поръчител, по договор за кредит за текущо потребление от 12.04.2013 г. за сумите, посочени в исковата молба, за които е издадена заповед за изпълнение № 103 от 07.01.2016 г. по ч. гр. д. № 92/2016 г. на Варненски районен съд.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и поради необоснованост. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд, че са осъществени предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит, с твърдението, че отправеното до главния длъжник – кредитополучателя Г. И. И. изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е връчено надлежно по реда на чл. 47 ГПК. Според касаторите, в нотариалното удостоверяване за връчването на поканата не са посочени конкретните дати, на които длъжникът не е открит на адреса; не са събрани данни за неговия настоящ и постоянен адрес към този момент; представеният...