4Р Е Ш Е Н И Е

№ 645

гр. София, 12.12.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: П. К.

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Г. И. и в присъствието на прокурора Р. С. като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 926/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 346, т. 4 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград срещу определение № 961 от 20.09.2024 г. по ВНЧД № 895/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

В протеста е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил по аналогия разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, доколкото съобразно нормата на чл. 334, т. 5 НПК въззивният съд спира наказателното производство единствено в случаите на чл. 25 НПК, като в него законодателят не е предвидил като основание за спиране допуснато от Конституционния съд до разглеждане на въпрос относно конституционосъобразността на приложим по делото закон. Счита, че делото не следва да бъде спряно до произнасяне на Конституционния съд по дело 15/2024 г. Затова иска отмяна на атакуваното определение на Окръжен съд – Благоевград.

В съдебно заседание представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че протестът е основателен. Намира, че определението на окръжния съд следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд – Благоевград за произнасяне.

Защитникът на осъдения Я. – адв. Б. и самият осъден, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по протеста.

Върховният касационен съд съобрази следното:

С определение № 71 от 11.09.2023 г., постановено по НОХД № 487/2023 г. Районен съд - Сандански признал подс. Б. Д. Я. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и му наложил наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца при общ режим, като го лишил от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 343б, ал. 5 НК съдът отнел в полза на държавата лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ** **** **. Осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата половината от левовата равностойност на автомобила в размер на 2 850 лв. Приложил нормата на чл. 59 НК. На основание чл. 55, ал. 3 НК не наложил наказание глоба. Прекратил производството по делото.

В производство по тълкуване по чл. 414 НПК Районен съд - Сандански с определение от 05.12.2023 г. приел, че определението, с което одобрил споразумението създава затруднения и съмнения, свързани с тълкуването му, доколкото едновременно е постановил отнемане на целия автомобил и е присъдил заплащане на половината от неговата равностойност и допуснал тълкуване на същото.

Първоинстанционният съдебен акт бил възобновен в частта за приложението на чл. 343б, ал. 5 НК с решение № 177/28.05.2024 г., постановено по НД № 340/2024 г. от Апелативен съд - София, съобразно което решение определение № 71/11.09.2023 г. на Районен съд – Сандански по НОХД № 487/2023 г. било отменено и делото върнато във възобновената част на друг състав на Районния съд за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

С определение № 790/22.07.2024 г. Районен съд – Сандански в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК се произнесъл по приложението на чл. 343б, ал. 5 НК като осъдил Б. Д. Я. да заплати стойността на автомобила, използван за извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК – л. а. „Ауди А3“ с рег. № ** **** ** в размер на 5700 лв.

Определението било атакувано от прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Разлог, като на това основание било образувано ВНЧД № 895/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, който с определение от 20.09.2024 г. постановил спиране на производството по делото до произнасяне с окончателен акт от Конституционния съд по дело № 15/2024 г. с предмет конституционосъобразност на нормата на чл. 343б, ал. 5 НК.

Касационният протест е основателен.

В атакуваното пред Върховния касационен съд определение коректно е отразено, че Конституционният съд е допуснал до разглеждане конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, за което е образувано конституционно дело № 15/2024 г.

На второ място, отчетено е, че съобразно нормата на чл. 334, т. 5 НПК въззивният съд спира наказателното производство в случаите на чл. 25 НПК, както и че посочената разпоредба предвижда изрично изброени хипотези на спиране, сред които образувано от Конституционния съд производство по установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретно дело и Конституцията не присъства, за разлика от нормата на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. По причина на важността на разисквания проблем и на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА, отнасящ се до прилагането на процесуални норми по аналогия, съставът на въззивния съд прибягнал до предвиденото в чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК основание за спиране.

Безспорно е, че Конституционният съд, в образувано пред него дело № 15/2024 г., е допуснал до разглеждане въпроса за конституционосъобразността на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК по приложението, на която и окръжният съд бил сезиран за произнасяне по конкретното дело.

Правомощията на въззивната инстанция са регламентирани в чл. 334 НПК. Измежду тях законодателят е предвидил и възможността за спиране на наказателното производство в случаите на чл. 25 НПК. Сред изброените в чл. 25 НПК основания за спиране не фигурира образувано от Конституционния съд производство по установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретно дело и Конституцията, какъвто именно е коментираният случай. Следователно, липсва законово предвидено основание за спиране на наказателното производство, което предпоставя основателност на протеста.

От друга страна, в случая е нужно да се съобразят чл. 5, ал. 2 и чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Съобразно първия текст: „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.“ Съгласно чл. 150, ал. 2 от същия нормативен акт: „Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретно дело и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд“. Предвид прякото действие на конституционната норма, приложение в разглежданата хипотеза намира разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията. Следователно, макар спирането на производството да е незаконосъобразно, несъмнено е необходимо сезираната със спора инстанция при решаването му да съобрази произнасянето на Конституционния съд по въпроса.

В този смисъл протестът на Окръжна прокуратура – Благоевград е основателен и следва да бъде уважен. Нужно е протестираното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав на окръжния съд за произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ определение № 961/20.09.2024 г. по ВНЧД № 895/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

ВРЪЩА делото на същия състав на окръжен съд – Благоевград за произнасяне.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.