О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2974
Гр. София, 15.11. 2024г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, 2 т. о. в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. С.
ЧЛЕНОВЕ : Г. И. МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 1054 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. №17459/15.10.2024г., подадена от ответника по касационното производство – „Имотен център“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – адв. С. П., с искане за допълване на определение № 2583/10.10.2024г. по к. т.д. №1054/2024г., постановено по реда на чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в. т.д.№ 878/2023г. на Софийски апелативен съд, в частта на разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за заплатен адвокатски хонорар за касационното производство. Посочил е, че е приложил списък на разноските към отговора на касационната жалба по реда на чл. 80 от ГПК, както и че е установено тяхното извършване. С оглед горното претендира присъждане на направените за касационното производство разноски в претендирания размер.
Ответната по молбата страна – Д. И. М. оспорва искането по съображения, подробно изложени в писмено становище от 12.11.2024г. Заявява възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение на ответника на основание чл. 78, ал.5 от ГПК, като изтъква, че делото не е с фактическа и правна сложност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Молбата е депозирана в срок, а именно едномесечен от постановяване на акта, допустима е, тъй като в отговора на касационната жалба е обективиран списък на разноските по чл. 80 от ГПК и се явява процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С отговора на касационната жалба, ответната страна е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като е приложен договор за правна защита и съдействие от 07.05.2024г., в който е посочено, че сумата е заплатена в брой. Настоящият съдебен състав на ВКС не е присъдил поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, поради което искането за допълване се явява основателно.
По размера на адвокатското възнаграждение и като съобрази направеното от противната страна възражение за прекомерност, ВКС намира следното:
Съдът намира, че възражението е основателно, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност, а процесуалната защита на ответника по касация се е изразила в подаване отговор на касационната жалба. По отношение на размера на намалението, съдът отчита, че съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и предвидените в посочената наредба минимални размери на възнаграждения за адвокатските услуги.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., задължително на основание чл. 267 от ДФЕС за всички органи и субекти в държавите членки, съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв., с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал.2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован.
С оглед гореизложеното при отчитане на възражението за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на ответника по касация, следва да се вземат предвид конкретни критерии като високата образователна квалификация на лице, придобило юридическа правоспособност и вписано в съответния регистър на адвокатска колегия, поетата отговорност от адвоката. Отчитайки горното, но с оглед спорния материален интерес при осъществената защита, и като се вземат предвид и посочените по-горе критерии, които са изпълнени в настоящия процес, следва да се приеме, че е справедливо и обосновано е възнаграждението да е в размер на 600 лв., която сума следва да се присъди като разноски на ответната страна. В случая защитата на ответника по касация е ограничена до подаване на отговор на касационната жалба и присъждане на разноски в тежест на другата страна в по-голям размер не отговаря на горепосочените критерии.
С оглед горното съдът намира, че искането за допълване на определението, чрез присъждане на направените от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение на ответника по касация в размер на сумата от 600 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от ГПК определението на ВКС, 2 т. о. под № 2583/10.10.2024г., постановено по к. т.д. №1054/2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в. т.д.№878/2023г. на САС, в частта на разноските, като постановява:
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Имотен регистър“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх.А, ет.7, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 600 лв. / шестстотин лева/, представляваща разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.