Р Е Ш Е Н И Е

№ 674

София, 12.11. 2024 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

с участието на секретаря Р. С. като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 4324 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 2668 от 30.05.2024 г. е допуснато по касационна жалба на С. Ж. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Ж. Янкена Д., чрез адв. М., касационно обжалване на решение № 32/07.03.2023 г. по в. т.д. № 16/2023 г. на Апелативен съд Б. в частта, с която като е потвърдено частично решение № 260012 от 11.10.2022 г. по гр. д. № 430/2020 г. на Окръжен съд Сливен, е отхвърлен предявения от касатора срещу ЗД „Б. И. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за разликата над присъдената сума от 4 400 лв. до размера от 22 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП на 2.11.2019, при което са му причинени счупвания на лява ръка и травми по гърба, ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане. Касаторът не обжалва решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 22 000 лв. до пълния предявен размер от 65 000 лв., видно от изричното искане, заявено в касационната жалба.

Касаторът – ищец обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, съществено нарушение на съдопроизводствените правила при определяне процента на съпричиняване и необоснованост. В открито съдебно заседание, процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба, като по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е заявил, че съдът е достигнал до извода за висок процент на съпричиняване, поради неизвършена преценка на поведението на делинквента с обективния принос на пострадалия, като поведението на водача на МПС е омаловажено.

Насрещната страна – „Б. И. АД не е депозирал отговор на касационната жалба. В срока по чл.287, ал.1 ГПК от „Б. И. АД, чрез адв.Г., е депозирана насрещна касационна жалба срещу въззивното решение, в частта, с която е уважен иска по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 4 400 лв., но по нея не е допуснато касационно обжалване и тя не е предмет на настоящото производство по чл.290 ГПК. В открито съдебно заседание насрещната страна, чрез адв. М. оспорва касационната жалба на ищеца. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че е налице деликтно поведение от страна водача на МПС, като в хода по същество излага подробни съображения в тази насока и преповтаря доводите, развити в насрещната касационна жалба, по която обаче, настоящият състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване и поради което същите се явяват неотносими към въпроса, по които е допуснато касационно обжалване – как следва да се определи степента на съпричиняване на деликт.

За да отмени частично отхвърлителното решение на първата инстанция и вместо него да постанови друго, с което да уважи иска по чл.432, ал.1 КЗ до размера от 4 400 лв., въззивният съд възприемайки заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, според което една от причините за настъпването на ПТП е именно извършеното от водача на лекия автомобил нарушение на чл.20 ЗДвП – движение с несъобразена скорост спрямо видимостта пред автомобила, съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на Л. К. за вредите, причинени в пряка причинно-следствена връзка от неговото виновно и противоправно поведение и доколкото от ответника не се оспорва валидността на застрахователното правоотношение, налице са и предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение на вредите, причинени от процесното ПТП. При съобразяване на заключението на съдебно-медицинската експертиза, установяващо получените от ищеца при процесното ПТП телесни увреждания – контузия на лявата ръка с данни за счупване на раменната кост в нейната долна трета, наложило прилагането на оперативно лечение – фиксиране на двата фрагмента с киршнерови игли, както и контузия на гръден кош в областта на гърба, без клинични данни за фрактури на костни структури, които увреждания са причинили трайно затруднение за движенията на горен ляв крайник за период от около 2 месеца, а уврежданията на гръдния кош – до болезнено затрудняване на движенията на снагата за срок до 10 дни, както и на съдебно-психологичната експертиза, според която процесното ПТП не е повлияло на забавеното физическо и интелектуално развитие на ищеца, въззивният съд е приел, че в пряка връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял единствено установените по делото телесни увреждания, представляващи средна телесна повреда, в резултат на която по време на общия възстановителен период от около 2 месеца е изпитвал физическа болка и дискомфорт и известен стрес, но не и трайни психически увреждания. При анализ на конкретно установените по делото обстоятелства и релевантните за определяне на обезщетението за неимуществени вреди критерии, посочени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, на икономическата конюнктура в страната и лимитите на застрахователно покритие към датата на ПТП, съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението е сумата от 22 000 лв. Във връзка с наведеното от ответната страна възражение за съпричиняване, въззивният съд е посочил, че изводът за наличие на такова не може да почива на предположения, като намаляването на обезщетението по реда на чл.51 ал.2 ЗЗД изисква доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно да е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създало условия за настъпването му или го е улеснило. Съобразявайки разрешението, дадено в ТР № 88/12.11.1968 г. на ОСГК на ВС, според което разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато пострадалото при злополуката лице е малолетно или непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради неупражнения върху него надзор от родителите му, въззивният съд е приел, че поради неположена изискуема родителска грижа, е допуснато обективно неправомерно присъствие като пътник в неотговаряща на техническите изисквания каруца на малолетно лице, без дееспособен придружител, на платно за движение от автомобилен път, по който съгласно препращащата норма на чл.60 вр. чл.55, ал.1 ЗДвП каруцата не е имала право да се движи. Съдът е приел, че съпричинителното действие относно вредите е обективното присъствие на малолетното лице-ищец по делото, на място, на което при конкретните условия е било недопустимо да присъства, тъй като вредните последици за него от процесното ПТП не биха настъпили ако не беше допуснато то да участва в движението по автомобилен път като пътник в каруца. При така изложените съображения, въззивният съд е намерил за доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, като с оглед конкретните обстоятелства е приел че приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат е в размер на 80 %. Не е извършена съпоставка между противоправното поведение на водача на МПС и поведението на пострадалото лице при определяне на конкретния процент на съпричиняване.

Обжалването е допуснато по въпроса дали при определяне степента на съпричиняване на деликт, съдът следва да извърши анализ и съпоставка на поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, за да се извърши проверка дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в посоченото от касатора решение № 117 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на I т. о., както и в други решения на ВКС /служебно известни на настоящия състав/, според която при определяне на степента на съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД се взема предвид степента на каузалност на поведението на делинквента и на пострадалото лице и съотношението между техните действия или бездействия.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане делинквентът дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са пряка и непоследствена последица от деликта. Единственото допустимо отклонение е предвидената в чл.51 ал.2 ЗЗД възможност обезщетението да се намали ако и пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането. Разпоредбата не съдържа указания за критериите и условията, при които това намаляване на обезщетението придобива реални измерения. С решение № 88/1962 г. на ОСГК на ВС е застъпена тезата, че обективното съпричиняване е критерий и достатъчно условие за намаляване на определеното обезщететие, като тази теза е утвърдена и с последвалото ППВС № 17/1963 г., според което от съществено значение за установяване на съпричиняването и следващото от това намаляване на обезщетението е причинната връзка между поведението на самия пострадал и настъпилия вредоносен резултат, но не и вината. По този критерии е приет и изводът, че когато едно малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на вредоносния резултат, съобразно с обстоятелствата на конкретната хипотеза следва да намери приложение нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД, като за приложението й е без правно значение дали увреденият е могъл или не да действа виновно. С посочената задължителна практика на ВС е наложена теорията за достатъчност на причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат /т. н. теория на достатъчния каузалитет/, която се застъпва трайно и последователно и в практиката на ВКС и според която първото задължително условие за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия увреждащ резултат. Всяка една проявна форма на поведение на пострадалия, независимо в какво отношение е с резултата – като създаваща предпоставка, улеснение или като активно действие или бездействие, след като допринася за настъпване на резултата е в каузалитет спрямо него и следователно е налице причинна връзка. В т.7 на ППВС № 17/1963 г. и съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК е прието, че за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са допринесли за резултата и въз основа на това да се определи обективния му принос. В този смисъл е и даденото от състава на ВКС разрешение по повдигнатия въпроси в посоченото от касатора в изложението на жалбата решение по т. д. № 3540/2013 г. В него е прието, че при извод, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с настъпването на злополуката и е налице основание за приложение на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът е длъжен да съобрази степента на приноса за настъпването на вредите, което предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.

С оглед отговора на въпроса, касационната жалба на ищеца се явява частично основателна. В отклонение на посочената по-горе задължителна и казуална практика на ВКС по повдигнатия въпрос, въззивният съд не е извършил съпоставка между противоправното поведение на водача на МПС и поведението на пострадалото лице при определяне на конкретния процент на съпричиняване. Въззивният съд правилно е приел, че в конкретния случай е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, макар и пострадалото при злополуката лице да е малолетно дете, тъй като то е допринесло за настъпването на вредоносния резултат чрез обективно си неправомерно присъствие, заедно с друго малолетно лице в неотговаряща на техническите изисквания, съгласно чл.71 от ЗДвП каруца, движеща се на пътното платно на второкласен автомобилен път. Доколкото по делото няма данни за наличие на пътен знак на процесния второкласен път, забраняващ движението на превозни средства с животинска тяга /съгласно заключението на вещото лице У. не са налице данни по делото за наличие на вертикална маркировка в зоната на ПТП/, необосновано въззивният съд е приел, че съгласно препращащата норма на чл.60 вр. чл.55, ал.1 ЗДвП за каруцата е съществувала изрична забрана за движение по процесния второкласен път. Същевременно, противоправното поведение на водача на лекия автомобил се изразява в допуснато нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, тъй като избраната от него скорост на движение от около 50 км/ч на къси светлини в тъмната част на деня, не е била съобразена с конкретните пътни условия, доколкото не му е позволявала да възприеме необозначената със светлинен източник каруца и да преустанови движението на автомобила в границите на осветеното пространство отпред. Това дава основание да се приеме, че с оглед конкретните обстоятелства, при които е настъпил процесния инцидент, приносът на пострадалия е в равна степен спрямо приноса на виновния водач и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД правилно определеното от въззивния съд по размер обезщетение за неимуществени вреди от 22 000 лв., следва да бъде намалено съразмерно на приноса – с Ѕ или с 11 000 лв.

При тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4 400 лв. до размера от 11 000 лв., следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което на ищеца да се присъди обезщетение в размер на още 6 600,00 лв., ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника за първата и за въззивната инстанция за разликата над 1 395,69 лв. до присъдената сума от 1 668,00 лв. В останалата обжалвана от касатора част, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на основание чл.38, ал.2 ЗЗД на адв. Н. Д. следва да се определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на касатора за трите съдебни инстанции, чиито размер с оглед уважената част на иска, при съобразяване на материалния интерес, обема на извършената работа и неприложимостта на Наредба № 1/2004 г., поради противоречието й с чл.101, §1 ДФЕС, вр. чл.4, § 3 ДЕС, съдът определя в размер на 2 640 лв. с вкл. ДДС.

С оглед крайния изход на спора, на адв. Р. М. следва да бъде определено на основание чл.38, ал.2 ЗЗД, адвокатско възнаграждение за оказаната от нея безплатна правна помощ на ищеца С. Ж. Д. в първоинстанционното, въззивното и касационното производство. При съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената работа, с оглед неприложимостта на Наредба № 1/2004 г., поради противоречието й с чл.101, §1 ДФЕС, вр. чл.4, § 3 ДЕС, настоящият състав на ВКС определя възнаграждението в размер на 1 515 лв. с вкл. ДДС за уважената част на иска за трите съдебни инстанции, от които с въззивното решение са присъдени 404,00 лв., поради което на адв.М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 1 111 лв. с вкл. ДДС.

Насрещната страна - ЗД „Б. И. АД не претендира разноски за правна защита по касационната жалба на ищеца за настоящата инстанция. Сторените от ответното дружество разноски за са държавна такса и за платено адвокатско възнаграждение във връзка с подадената от него касационна жалба срещу въззивното решение, по която обаче не е допуснато касационно обжалване и следователно такива не се дължат.

На основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса, която е размер на 616,00 лв. за трите съдебни инстанции, определена върху уважената част от иска /разликата между общо дължимата държавна такса за трите инстанции в размер на 880,00 лв. и присъдения с въззивното решение размер от 264,00 лв./.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 32/07.03.2023 г. по в. т.д. № 16/2023 г. на Апелативен съд Б. в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Ж. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Ж. Янкена Д. срещу ЗД „Б. И. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, за разликата над 4 400 лв. до размера от 11 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП на 2.11.2019 г., при което са му причинени счупвания на лява ръка и травми по гърба, ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която С. Ж. Д., действащ чрез своята майка и законен представител Ж. Янкена Д. е осъден да заплати на ЗД „Б. И. АД, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за първата и за въззивната инстанция за разликата над 1 395,69 лв. до 1 668,00 лв., като вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на С. Ж. Д., ЕГН [ЕГН], действащ чрез своята майка и законен представител Ж. Янкена Д., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 4 – адв. Р. М., на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 6 600,00 лв. /шест хиляди и шестотин лева/ - обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП на 2.11.2019 г., при което са му причинени счупвания на лява ръка и травми по гърба, ведно със законната лихва от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/07.03.2023 г. по в. т.д. № 16/2023 г. на Апелативен съд Б. в частта, с която искът по чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 11 000 лв. до 22 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адвокат Р. М., на основание чл.38, ал.2 ЗЗД, адвокатско възнаграждение в размер на още 1 112 лв. с вкл. ДДС за оказаната безплатна правна помощ на ищеца С. Ж. Д. в първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

ОСЪЖДА ЗД „Б. И. АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер на 616,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: