Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, чрез синдиците А. Д. и К. М. срещу определение от 14.01.2020г., постановено по в. т.д.№190/2018г. по описа на Апелативен съд - В. Т, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона. Твърди, че липсва субективен идентитет и не е налице връзка на преюдициалност между спряното производство и висящите т. д.№6958/2015г. по описа на Софийски градски съд и т. д.№25/2019г. по описа на Окръжен съд - Видин.

Ответникът по жалбата „Н. Петрол“ ЕООД /н/ оспорва жалбата като излага съображения за правилността на обжалваното определение.

Ответниците „Е. П -Ловеч“ АД и М. Н.- синдик на „Н. Петрол“ ЕООД /н/ не вземат становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството по т. д.№190/2018г. е образувано по въззивна жалба срещу решение на Окръжен съд-Ловеч по т. д.№97/2016г., с което е отхвърлен предявеният от „Е. П - Ловеч“ АД срещу „Н. Петрол“ ЕООД /н/ и „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ иск с правно основание чл. 694 ТЗ за установяване съществуването на вземания на обща стойност 44 251 653.37 лева, от които: 40 109 844.02 лева - регресно вземане на „Е. П -Ловеч“ АД срещу „Н. Петрол“ ЕООД /н/, възникнало в резултат на изпълнение от „Е. П. Л“ АД на задълженията на длъжниците „Е. П“ АД, „Петрол АД и „Н. Петрол“ ЕООД към „К.А.М“ ЕООД по Договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. чрез продажба на имущество, собственост на „Е. П - Ловеч“ ЕАД по реда на ЗОЗ (ЗАКОН ЗА ОСОБЕНИТЕ ЗАЛОЗИ) и уговореното между „Е. П - Ловеч“ ЕАД, „Е. П“ АД, „Петрол“ АД и „Н. Петрол“ ЕООД в споразумение от 30.03.2015г. и споразумение от 11.12.2015 г.; 3 806 892.15 лева - вземане за законна лихва върху главницата 40 109 844.02 лева за периода от 01.08.2015г. до 06.07.2016г.; 334 917.20 лева - вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844.02 лева без ДДС, за периода от 07.07.2016г. до 05.08.2016г.; вземане за законна лихва върху сумата от 40 109 844.02 лева без ДДС за периода от датата, следваща датата на предявяване на вземанията пред съда по несъстоятелността - 06.08.2016г. до пълното погасяване на вземанията.

Исковите претенции се основават на чл. 127 ЗЗД, като ищецът твърди, че по силата на договор за синдикиран банков кредит от 15.12.2011г. „КТБ“ АД и „Ц.“ АД отпускат на „Е. П“ АД кредит в размер на 86 000 000 лева, а съдлъжници по договора са „Петрол“ АД, „П. Х“ АД и „Н. Петрол“ ЕООД; задължението към „КТБ“ АД е погасено, а „Ц.“ АД цедира взманията си по договора в размер на 25 512 060 лева на „К.А.М“ ЕООД; ищецът „Е. П. Л“ АД учредява залози върху движими вещи и върху търговското си предприятие по реда на ЗОЗ за обезпечение на задълженията на солидарните длъжници по договора за сндикиран банков кредит; заложният кредитор „К.А.М“ АД пристъпва към изпълнение по реда на ЗОЗ и с договори за продажба по ЗОЗ прехвърля на „П. Консулт И.“ ЕООД собствеността върху движими вещи и върху притежаваните от заложния длъжник по силата на учредителен апорт 147 бензиностанции за сумата 40 109 844.02 лева. Ищецът твърди, че по силата на споразумение от 11.12.2015г. с получената продажна цена са погасени задължения на същата стойност на солидарните длъжници по договора за синдикиран банков кредит към кредитора „К.А.М“ ЕООД, като за него е възникнало регресно вземане срещу първия ответник „Н. Петрол“ ЕООД.

Производството по т. д. №6958/15г. по описа на СГС е образувано по искове на основание чл. 60а ЗБН, предявени от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „П. Консулт И.“ ЕООД за връщане в масата на несъстоятелността на описаните 147 бензиностанции, придобити на основание договори за продажба по ЗОЗ, като ищецът твърди, че това е имущество с произход от банката.

Производството по т. д. №25/2019г. по описа на Окръжен съд - Видин е образувано по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявени от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „Е. П“ АД /н/, „Е. П. Л“ АД, „К.А.М“ ЕООД, „П. Консулт И.“ ЕООД, „Петрол“ АД и „Н. Петрол“ АД /н/ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Е. П“ АД на учредителния апорт на 147 бензиностанции, извършен от „Е. П“ АД в капитала на „Е. П. Л“ АД; договора за сключване на особен залог върху търговското предприятие на „Е. П. Л“ АД за обезпечаване на вземанията на солидарните длъжници по процесния договор за синдикиран банков кредит, договорите за продажба по ЗОЗ, сключени между заложения кредитор „К.А.М“ ЕООД и купувача „П. Консулт И.“ ЕООД.

С обжалваното определение АС-В. Т приема, че е налице връзка на преюдициалност между висящите пред СГС и ОС-Видин дела и настоящото, поради което производството по настоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Настоящият състав на ВКС като обсъди фактите по делото и доводите на страните намира следното:

За да е налице основание за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, следва пред същия или друг съд да има висящо дело, решението по което да е от значение на решаването на предявения иск. От една страна е необходимо да се установи връзка на обусловеност между двете дела, т. е. че предметът на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване е условие за съществуването на правоотношението по обусловеното дело. От друга страна следва да е налице пълен или частичен идентитет на страните, за да може тези по обусловеното дело да се позоват на силата на пресъдено нещо по обуславящото дело.

В случая решението по установителния иск по чл. 694 ТЗ - предмет на т. д.№97/2016г. на ОС-Ловеч, не е обусловено от решенията по т. д.№6958/15г. по описа на СГС и т. д. №25/2019г. по описа на Окръжен съд - Видин, тъй като съществуването на претендираното от ищеца регресно право не е пряко обусловено от изхода на споровете по исковете с правно основание чл. 60а ЗБН и чл. 135 ЗЗД. Евентуалното уважаване на претенциите по чл. 60а ЗБН и чл. 135 ЗЗД няма да доведе автоматично до отпадане на претендираните от ищеца регресни права, произтичащи от погасяване на чужд дълг, доколкото претендираната относителна недействителност на апорта, договора за особен залог и договорите за продажба в производството по изпълнение по ЗОЗ ще има действие само по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /по иска на основание чл. 60а ЗБН/ и на кредиторите на несъстоятелността на „Е. П“ АД /по иска на основание чл. 135 ЗЗД/ и няма за непосредствена правна последица възстановяване на вземанията на „К.А.М“ ЕООД по договора за синдикиран банков кредит. Доколкото регресните права, които ищецът твърди, че са възникнали в неговия патримониум, произтичат от погасяване на вземанията на „К.А.М“ ЕООД по договора за синдикиран банков кредит, решенията по висящите пред СГС и ОС-Видин производства нямат преюдициално значение за настоящото дело.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 14.01.2020г., постановено по в. т.д.№190/2018г. по описа на Апелативен съд - В. Т.

ВРЪЩА делото на АС - В. Т за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.